Решение № 3126 от 23.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12672/2014 г.

Решение № 3126 от 23.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12672/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Елица Любомирова Енева от гр. София против решение № 558 от 08.08.2014 г. на Административен съд - Перник по административно дело 450/2014 г. по описа на съда, с което е: 1) отхвърлена жалбата й против решение № КПК-2/25.09.2013 г. на директора на ТП на НОИ (Териториално поделение на Националния осигурителен институт) - Перник, с което е потвърдено разпореждане № 150/31.07.13 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО) при ТП на НОИ - Перник; 2) осъдил Елица Любомирова Енева да заплати на ТП на НОИ - Перник сумата от 200 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По съображения за неправилност, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на атакувания съдебен акт. Ответникът по касация - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Перник, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав я намира за неоснователна. С потвърденото от директора на ТП на НОИ - Перник разпореждане № 150/31.07.2013 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО (Районно управление "Социално осигуряване", ТП на НОИ) - Перник, е наредено Елица Любомирова Енева да възстанови недобросъвестно полученото за периода от 03.09.2012 г. до 30.09.2012 г. парично обезщетение за отглеждане на дете до две годишна възраст в размер на 240.00 лв. главница и 38.04 лв. лихва. Подложеното на касация съдебно решение, с което жалбата на Енева срещу решението на директора на ТП на НОИ не е уважена, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето му е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният пред настоящата съдебна инстанция съдебен акт е и правилен, като не страда от твърдяните пороци, съществуването на които би наложило извод за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В хода на съдебноадминистративното производство пред Административен съд - Перник (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и на обуславящите ги такива), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. На база на правилно установените факти съдът е направил обосновани изводи за липса на основание за получаване на паричното обезщетение, за недобросъвестността при получаването му и съответно за законосъобразност на разпореденото връщане на платените суми за периода 03.09.2012 г. - 30.09.2012 г., ведно със съответните лихви върху тях. По делото е установено, че жалбоподателката е майка на дете, настанено в детско заведение, а същевременно е получавала обезщетение за отглеждане на дете до двегодишна възраст. Роденият на 20.01.2011 г. Боримир Боян Йорданов, син на Елица Любомирова Енева, е бил настанен в Обединено детско заведение (ОДЗ) № 30 "Радецки" гр. София, от 03.09.2012 г., като видно от присъствената ведомост детето е вписано за месец септември, а за следващите месеци е отписано. По показания на директора на ОДЗ № 30 "Радецки", дадени в първоинстанционното производство, детето физически е започнало да посещава детското заведение на 21.01.2013 г. За периода от 03.09.2012 г. до 30.09.2012 г. на майка му са изплатени парични обезщетения по чл. 53, ал. 1 от КСО в общ размер на 240.00 лв. Когато ненавършилото двегодишна възраст дете е настанено в детско заведение, майка му няма право на отпуск по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), а вследствие на това липсва основание за получаване на парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст. Паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО се плаща при ползване на отпуск по чл. 164, ал. 1 от КТ за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. Регламентацията в чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските предвижда, че при настаняване на детето в детско заведение отпускът се прекратява. Последица от това е прекратяване на паричното обезщетение, понеже правопораждащият юридически факт за получаването му - отпуска по чл. 164 от КТ, е преустановил действието си. Съгласно чл. 53, ал. 4, предложение трето от КСО, паричното обезщетение за отглеждане на малко дете не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение - т. е. когато ненавършилото двегодишна възраст дете е настанено в детско заведение, майка му няма право на парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО за отглеждане на дете до двегодишна възраст. За периода от 03.09.2012 г. - 30.09.2012 г. на жалбоподателката е изплащано парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО за отглеждане на дете до двегодишна възраст, при наличие на отрицателната предпоставка за това по чл. 53, ал. 4 от КСО - настаняване на детето в детско заведение. За наличието на качеството "настанено в детско заведение" по смисъла на ал. 4 от чл. 53 от Кодекса за социално осигуряване от основно значение е дали детето е било прието през процесния период и не е отписано от съответното детско заведение, което в хода на първоинстанционното съдебно производство се е потвърдило недвусмислено от представения по делото констативен протокол за извършена проверка по разходите на ДОО на ОДЗ № 30 "Радецки", от присъствените ведомости и от показанията на свидетелката Стоилова - директора на ОДЗ № 30 "Радецки". Посочената проверка е извършена именно във връзка с определяне правото на парично обезщетение за отглеждане на малко дете от ДОО, относно прилагане на чл. 53, ал. 4 от КСО и е въз основа на постъпила информация за родените през 2010 г. и 2012 г. деца, настанени в общински заведения на територията на район "Изгрев", като в таблицата, поместена в констативния протокол, в която са изброени децата, посещаващи детското заведение преди да навършат 2-годишна възраст и под № 6 фигурира името на Боримир Йорданов. Инвокираните от касаторката възражения в касационната жалба са неоснователни. В тази връзка не могат да бъдат споделени наведените от нея доводи, че в случая не е било налице настаняване на детето в детското заведение, както и твърденията, че в процесния период детето не е посещавало това детско заведение. В подкрепа на изложеното касационната жалбоподателка се позовава на тълкуването на понятието "настанено в детско заведение", дадено с указание - писмо изх. № 96-1626-1 от 04.10.2012 г. от директора на Дирекция "Осигуряване и краткосрочни плащания" при НОИ, като твърди, че именно то обуславя нейната добросъвестност. Тези доводи са били направени и пред инстанцията по същество и са получили убедителен отрицателен отговор в мотивите на проверяваното решение. В допълнение следва да се посочи, че доколко и за какъв период от време детето е посещавало ОДЗ № 30 "Радецки" гр. София, е въпрос, ирелевантен досежно преценката дали то е било настанено (по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО) в детското заведение. След като в хода на производството пред първоинстанционния съд е било безспорно установено от приобщената по надлежен ред към доказателствения материал по делото административна преписка, че синът на Елица Любомирова Енева е бил приет и не е бил отписан през процесния период от ОДЗ № 30 "Радецки" гр. София, то в съответствие с приложимия материален закон решаващият състав на Административен съд - Перник е приел, че в случая е налице настаняване в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО. Когато детето е настанено в детско заведение, майката няма право на отпуск и на парично обезщетение за отглеждане на дете до двегодишна възраст, независимо колко редовно се посещава детското заведение и дали изобщо се посещава. Що се касае до дадените указания в писмо изх. № 96-1626-1 от 04.10.2012 г. на директора на Дирекция "Осигуряване и краткосрочни плащания" при НОИ, на които се позовава касационната жалбоподателка, то същите нямат характера на нормативен акт и не са задължителни за съда, относно тълкуването и прилагането на закона. Определящ за преценката, че е налице недобросъвестност при получаването на недължимото обезщетение е фактът, че жалбоподателката не е спазила изискването на чл. 14, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване в срок от три работни дни от промяната на обстоятелствата, свързани с изплащането на паричните обезщетения и помощи от ДОО, да представи на осигурителя си декларация по образец съгласно приложение № 12 и съответните доказателства към нея, за обстоятелствата, водещи до спиране на плащането от 03.09.2012 г. Укриването на факти от значение за съществуването на правото на обезщетение, а именно, че детето й е настанено в детско заведение, обуславя недобросъвестно получаване на обезщетението за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО, и съответно законосъобразно (чл. 114, ал. 1 от КСО) е било наредено от административния орган възстановяването на полученото обезщетение за процесния период ведно със законната лихва по чл. 113 от КСО. По делото са налице доказателства в тази насока, установяващи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му (констативен протокол за извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване, свидетелски показания и др.). Противно на твърдяното в касационната жалба, атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал доказателствата от значение за спорното право, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесните административни актове съобразно очертаните предели на предмета на съдебна проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното решение на директора на РУСО, като убедително са опровергани релевираните и пред Върховния административен съд доводи от жалбоподателката за неговата незаконосъобразност. Изложените от първоинстанционния съд мотиви изцяло се възприемат от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. При изготвянето на проверявания съдебен акт, освен, че са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, е отговорено и на всички относими инвокирани възражения на жалбоподателката, на които е даден убедителен отрицателен отговор. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касаторката за необоснованост. Изложеното обуславя извода, че като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, Пернишкият административен съд е постановил правилен съдебен акт, който при липса на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,