Решение № 8641 от 6.10.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Агенцията по вписванията, чрез юрк. [населено място], срещу Решение 1117 от 22.02.2022 г., постановено по адм. дело 11719/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с доводи за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се обезсилването му, а при условията на евентуалност - да се отмени оспорения акт, като вместо него бъде постановен друг по същество, с който се отхвърли предявения иск, като неоснователен. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответната страна Народно читалище Петко Рачев Славейков 1927, [ЕИК], [населено място], чрез адв. Георгиев, в писмено становище, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като се потвърди постановеното решение. Претендира разноски. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София-град е образувано по предявения от Народно читалище Петко Рачев Славейков 1927, против Агенция по вписванията гр. София, иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за обезщетяване на причинени на дружеството имуществени вреди, представляващи заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение при обжалване на два отказа за вписване в Търговския регистър в производството по търговско дело 115/2019 г. и търговско дело 116/2019 г. по описа на Окръжен съд Русе. С обжалваното решение, въз основа на представените по делото доказателства - договор за правна помощ и платежно нареждане за внесена държавна такса, административният съд е приел иска за доказан по основание и размер и е осъдил Агенцията по вписванията да заплати на Народно читалище Петко Рачев Славейков 1927, обезщетение за причинени имуществени вреди в претендирания размер от 643,17 лева. При извършената от съда служебна проверка на осн. чл. 218, ал. 2 - за валидност, допустимост и съответствие на съдебното решение с материалния закон, настоящият състав на ВАС намира обжалваното решение за недопустимо по следните съображения. Присъждането на разноски за адвокатски възнаграждения, сторени в съдебното производство по обжалване на отказ за вписване не съставляват вреди по смисъла на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ и не могат да се претендират по реда на чл. 1 ЗОДОВ, към който текст последната разпоредба на специалния ЗТРРЮЛНЦ препраща. Съображенията на настоящия състав на ВАС в подкрепа на горния правен извод са следните: Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. В случая такъв ред е налице, доколкото се претендира обезщетяване на причинени имуществени вреди, произтичащи от отменен отказ на длъжностно лице по регистрацията, изразяващи се в заплатени в съдебното производство по отмяна на отказа разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса. Обжалването на отказ на длъжностно лице по регистрацията да извърши вписване на заявени пред него обстоятелства е изрично уредено в специалния закон - ЗТРРЮЛНЦ. Отказът подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца или клона на чуждестранен търговец, юридическото лице с нестопанска цел или клона на чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел, като съдът разглежда жалбата в състав от един съдия в закрито заседание по реда на глава двадесет и първа "Обжалване на определенията" от Гражданския процесуален кодекс. Решението на съда подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно. С оглед предмета на обжалване производството пред окръжния съд не е охранително, защото не произтича от дължима се и постановена от съд защита, а от разглеждане правилността на постановен от извънсъдебен орган акт, комуто, по силата на специален закон, са вменени права и задължения за извършване на административна услуга. Доколкото чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ не препраща към всички разпоредби на ГПК (в т. ч. не препраща и към охранителните производства по чл. 530 и сл, както и към чл. 541 от ГПК), а само към разпоредбите на глава двадесет и първа от ГПК "Обжалване на определенията", то при това положение сторените в това съдебно производство разноски могат и следва да се претендират по реда на чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 4 и чл. 81 от ГПК по силата на препращащата норма на чл. 275, ал. 2 от ГПК. При наличието на ефективен ред за претендиране на сумите за разноски в съдебното производство по чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, недопустимо е същите да бъдат претендирани в исково производство за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 203, ал. 1 АПК (в този смисъл вж. решения по АД 7094/2020 г.; 5972/2020 г.; 5425/2020 г. 4397/2020 г.). При изменението и допълнението на специалния закон - ЗТРРЮЛНЦ (обн. ДВ, бр.105/11.12.2020 г.) въпросът е разрешен като в чл. 25 е добавена нова ал. 6, съгласно текста на която: В производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс. Като е приел, че предявеният пред него иск е основателен, въпреки наличието на специален ред за претендиране на сумите по смисъла на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. С оглед установената до изменението на ЗОДОВ трайна съдебна практика и разпоредбата на § 6 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ (обн. ДВ бр. 94/29.11.2019 г.), на касатора не се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение по смисъла на чл. 10 ЗОДОВ. По горните съображения и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение