Решение № 10702 от 21.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5523/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Едноличен търговец В. Данаилов-ВАС и И. В. Данаилов,[ЕИК], чрез процесуален представител, срещу решение 221 от 23.04.2021г., по адм.д.1038/2020г. на Административен съд Плевен/АС-Плевен/, с което депозираната от едноличния търговец жалба против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР 2007-2013г., за кампания 2015г., с изх. 02-150-2600/3510 от 06.11.2020г. на зам. ИД на ДФЗ, е отхвърлена като неоснователна. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба и писмено становище. Претендира разноски. Ответникът- Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмен отговор и становище. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред АС-Плевен е образувано по оспорване на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР 2007-2013г., за кампания 2015г., с изх. 02-150-2600/3510 от 06.11.2020г., издадено от Зам. ИД на ДФЗ, с което в изпълнение на влязло в сила решение 681 от 22.11.2019г. по адм.д.200/2019г. на АС-Плевен, ЕТ е уведомен за оторизирана субсидия по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., съгласно подадено общо заявление за подпомагане с УИН 15/100615/80952 и приложение за кандидатстване за агроекологични плащания за кампания 2015г., в размер на 0 лева. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел, че оспорения акт не е нищожен поради неизпълнение на влязло в сила съдебно решение 681 от 22.11.2019г. по адм.д.200/2019г. на АС-Плевен, и същия е издаден от компетентен орган, в съответствие с процесуалния и материалния закон. Съдът, е счел, че към датата на подаване на заявлението на земеделския производител/ЗП/, заявените от него площи са били сертифицирани като биологични и същите за заявени с код на дейност АП07, който съобразно Приложение 1б към чл.8, ал.1 от Наредба 11 от 06.04.2009г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г./Наредбата, Наредба 11/, се отнася за биологично растениевъдство в преход- за полски култури, включително фуражни, каквито са обработваните парцели, при което заявеният от ЗП код е грешен като в случая не се касае за явна фактическа грешка по см. на §1, т.4 ДР на Наредба 5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Според съда ЗП е заявил пред АО констатираната от него грешка но това е станало след изтичане срока за редакция на заявлението по чл.64, ал.1 от Наредба 11 от 06.04.2009г. вр. чл.11 от Наредба 5 от 27.02.2009г., а жалбоподателя е знаел, че 2015г. е последна, пета година от поетия ангажимент, състоянието на парцелите е биологично, и това обстоятелство е следвало да бъде съобразено от него при подаване на заявлението за подпомагане. Решението е правилно. ЕТВаско Данаилов-ВАС и ИВО е подал общо заявление за подпомагане на 23.04.2014г., съответно заявление за подпомагане УИН15/100615/80952 (УРН 18389) от 29.05.2015г. за кампания 2015г. по шест СМП, включително Агроекологични плащания(мярка 2014г. от ПРСР 2007-2013), направление биологично растениевъдство, с редакция от 11.06.2015г. и редакция на лични данни от 12.11.2015г. В Таблица за използваните парцели към заявлението, вкл. последващите редакции, в колона 12-АЕП(мярка 214) по посоченото СМП са заявени десет парцела с код на агроекологична дейност по см. на чл.7, ал.1 вр. чл.8, ал.1 от Наредбата- АП07- За биологично растениевъдство в преход за полски култури, включително фуражни (БЗП-2). След извършени автоматични проверки на въведените данни, с УП изх.02-150-2600/7032 от 24.11.2015г. на ИД на ДФЗ, ЗП е уведомен за установени пропуски при попълването на приложение за кандидатстване по мяка 214 АЕП- намаляване на площите по поетия агроекологичен ангажимент, без това да е декларирано в приложението за кандидатстване. На 26.11.2015г. ЕТВаско Данаилов-ВАС и ИВО е депозирал в ОДЗ-Плевен обяснение, според което ЗП е открил техническа грешка в кода на извършваната от него дейност, като в заявлението е попълнен код за биологично растениевъдство в преход, а към датата на подаване на заявлението заявените по направлението парцели са преминали периода на преход. Приложен е сертификат за биологично земеделско производство 04647 от 29.12.2014г. на Балкан Биосерт. В резултат е издадено УП с изх.02-150-2600/3510 от 23.08.2018г. на Зам. ИД на ДФЗ, в което е посочено, че по процесното заявление ДФЗ-РА отказва финансово подпомагане поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане в десет парцела-посочени в таблица, поради неспазени базови и други изисквания, като при обща заявена площ с АЕП код АП07 317.42ха, към 18.10.2016г. при искана сума 155202.51лв., оторизираната такава е 0 лева, а изплатената сума към 20.10.2016г. е 0 лева. Този индивидуален административен акт е оспорен от ЗП по съдебен ред пред АС-Плевен, който с влязло в сила решение 681/22.11.2019г. по а.д.200/2019г. отменя УП с изх.02-150-2600/3510 от 23.08.2018г. поради липса на фактически и правни основания за отказа, и връща преписката на Зам. ИД на ДФЗ за ново произнасяне. С процесното Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР 2007-2013г., за кампания 2015г., с изх. 02-150-2600/3510 от 06.11.2020г. на зам. ИД на ДФЗ, се отказва финансово подпомагане на ЗП поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане относно описани в таблица площи, представляващи десет парцела с обща площ 317.42 ха, а именно: неспазени други изисквания-колона 9 от таблица на стр.5 от УП. Наложена е санкция в размер на заявената сума от 155202.51лв.-колона 13 от таблица на стр.5 от УП. В поясненията към колона 9 от цитираната таблица е посочено, че съгласно чл.17, ал.2, т.3 от Наредба 11 от 06.04.2009г. не се отпуска финансова помощ за годината на подаване на заявление по чл.7, ал.2 за съответното направление, когато кандидатът отбележи грешен агроекологичен код срещу извършените дейности в заявлението му по чл.7, ал.2. Неспазването на изискването по чл.17, ал.3, т.2 от Наредбата не представлява явна фактическа грешка по см. на §1, т.4 от ДР на Наредба 5 от 27.02.2009г. С писмо вх.02-150/6154 от 29.09.2015г. е представен сертификат 04647 от 29.12.2014г.- за биологично производство, от който е видно какво е състоянието на парцелите. След извършване на административна проверка е установено, че всички парцели за подпомагане са заявени с код на дейност АП07. При тези факти настоящия състав споделя извода на АС-Плевен за законосъобразност на оспореното УП. Задължението за ЗП кандидат за подпомагане да отбележи в заявленията по чл.7, ал.2 кода на съответната дейност срещу всеки парцел, е въведено в разпоредбата на чл.8, ал.2 от Наредба 11. Възможността за промяна на вече отбелязан в заявлението за съответната година код на агроекологична дейност( т.е. извън хипотезата на чл.8, ал.4 от Наредбата), е предвидена в разпоредбата на чл.64, ал.1 от Наредбата. Настоящият случай не касае направления "Поддържане на местообитанията на защитени видове в обработваеми земи, разположени в орнитологични важни места" и "Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвата и водите", поради което промени в процесното заявление могат да се правят в срока и при условията по чл.11 от Наредба 5 от 2009г., който е определен до 31 май на годината, за която се кандидатства за подпомагане( по аргумент от чл.4, ал.1 от Наредба 5). В конкретния казус едноличния търговец е подал общо заявление за подпомагане с вх.17717443/23.04.2014г. и този земеделски производител е направил две последователни редакции на заявлението -редакция от 11.06.2015г. и редакция на лични данни от 12.11.2015г. но в срока по чл.11 от Наредба 5 не е извършена промяна в отбелязания код АП07 за процесните 10бр. парцели. Така стореното опущение от ЗП (поради небрежност или умисъл предвид наличието на сертификат 04647 от 29.12.2014г.- за биологично производство) не може да се санира чрез изявлението му в обяснение от 26.11.2015г. за техническа грешка в кода на извършваната дейност, не само защото срокът по чл.11 от Наредба 5 е изтекъл, но и поради забраната на чл.11, ал.3, т.2 от Наредба 5, тъй като в случая ЗП е уведомен за установени в заявлението несъответствия с УП изх.02-150-2600/7032 от 24.11.2015г. Хипотезата на отстраняване на явна фактическа грешка в подаденото заявление( предвид заявената техническа грешка в обяснителната бележка на ЗП), предвидена в чл.11, ал.5 от Наредба 5, също не е налице. Нормата на §1, т.4 от ДР на Наредба 5 изключва агроекологичния код като ЯФГ, защото той не попада в изрично изброените данни по см. на чл.3, ал.1, т.1 от Наредба 5, както правилно е отбелязал първостепенния съд. Не се кредитират доводите в касационната жалба. Изключението при налагане на административни санкции, предвидено в Глава IV, Раздел I, чл.15 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие, е неприложимо в конкретния казус, защото както се отбеляза по-горе в настоящия случай бенефициера е информиран от органа с УП изх.02-150-2600/7032 от 24.11.2015г. за несъответствия в заявлението или искането. Съгласно т.15 от преамбюла на Регламент (ЕС) 640/2014, спазването на сроковете за подаване на заявления за помощи, искания за плащане и други декларации, за изменение на заявленията за помощи, свързани с площ, или исканията за плащане и всички подкрепящи документи или договори е от съществена важност, за да могат националните администрации да планират и след това да извършват ефективни проверки за верността на заявленията за помощи, исканията за плащане или другите документи. За целта следва да се установят правила за сроковете, в които е допустимо да се приемат късно подадени документи. За да се насърчат бенефициерите да спазват сроковете, в случай на късно подаване на документи следва да се прилагат възпиращи намаления на помощта, освен ако закъснението се дължи на случаи на непреодолима сила или извънредни обстоятелства. Налага се извод, че не е налице заявеното от касатора противоречие на приложената от АО норма на чл.17, ал.2, т.3 от Наредбата, съответно на чл.7, ал.2 от същата с обсъдения чл.15 от Регламент (ЕС) 640/2014. Късното подаване на документ за изменение на заявленията за помощи извън случаите на непреодолима сила или извънредни обстоятелства е санкционирано както от приложимите норми на Регламент (ЕС) 640/2014, така и от вътрешното материално право на страната-членка. В този смисъл чл.13, т.3 от Регламент (ЕС) 640/2014 вр. чл. 78, буква б. от Регламент (ЕС) 1306/2013. По отношение възражението на касатора за задължения на служителите в ОСЗ по чл.32, ал.3 от ЗПЗП, настоящия състав на осн. чл.221, ал.2 изр. последно АПК, препраща към мотивите на първоинстанционния съд, с допълнение, че отговорността при попълването е изцяло на кандидата, а помощта на администрацията е в границите на отстраняване на неясноти при попълване на заявлението, но не обхваща съдържанието му, което именно обективира волеизявлението на ЗП. Противно на възраженията на касатора обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. АС-Плевен е изпълнил задължението си по чл.168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл.146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, включително показанията на разпитания по делото свидетел В. Георгиева, разпределил е тежестта на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства. Решението на първата инстанция е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното касационната жалба следва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като постановено при липса на сочените от касатора основания за отмяна по чл.209, т.3 АПК. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл.143, ал.3 от АПК, на ответника следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,