Решение № 2234 от 26.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6843/2015 г.

Решение № 2234 от 26.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6843/2015 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Христо Стоянов Евтимов от гр. Перник, чрез процесуалния му представител адв. Ангелов, срещу решение № 727 от 17.04.2015 г., постановено по адм. дело № 135/2015 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 423/2.09.2013 г. на ВНД началник на Районно управление /РУ/ МВР Царево към ОД на МВР - гр. Бургас. Касаторът оспорва решението като неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Иска да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира се присъждането на разноски . Ответникът - началникът на РУ МВР Царево не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. С атакуваното решение състав на Административен съд Бургас е отхвърлил жалбата на Христо Стоянов Евтимов против заповед № 423/2.09.2013 г. на ВНД началник на РУ МВР Царево към ОД на МВР - гр. Бургас, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на Евтимов е наложена ПАМ "Временно отнемане на свидетелството за управление до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца". За да постанови този резултат съдът е приел за установени следните факти: при извършена проверка от контролен орган-младши автоконтрольор към ОД МВР Бургас на 2.09.2013 г. около 22.30 ч. е установено, че Христо Евтимов управлява лек автомобил марка "Опел", модел "Инсигния спорте турер" с рег. № СА 1689 ТМ, собственост на "Сфера България" ЕООД, след употреба на алкохол с концентрация 0.72 промила, измерени в издишания въздух. Пробата е била направена в 23.35 часа, концентрацията е била установена с техническо средства "Дрегер 7410 +" с фабричен № 0006. Издаден е и талон за медицинско изследване № 0402959, който е получен от жалбоподателя. Съставен е протокол за химическа експертиза № 839/4.06.2013 г., според чието заключение, в изпратените за изследване проби кръв, взети от Евтимов се доказва етилов алкохол в количество 0.68 %. При така установеното, контролният орган е приел, че извършеното деяние, представлява нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП и е съставил АУАН № 423/2.09.2013 г. Въз основа на съставения АУАН е издадена и заповедта за налагане на ПАМ № 423/2.09.2013 г. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, се прилага ПАМ "Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца. В настоящия случай въз основа на доказателствата съдът е приел, че водачът е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляд, поради което и административният орган, действайки в условията на обвързана компетентност, е наложил оспорената ПАМ. С оглед изложеното съдът е направил извод, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172 ЗДвП, в предвидената от закона форма, като мотивите на административния орган за налагането и очертават фактическото основание за издаването, а именно управление на МПС под въздействие на алкохол. По изложените съображения съдът е отхвърлил жалбата на Евтимов, като неоснователна. Решението е правилно. Материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б", предл. 1-во ЗДвП е шофиране след употреба на алкохол, като нарушението следва да бъде констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица. Редовно съставените актове се ползват с обвързваща доказателствена сила до доказване на противното (Арг.: чл. 189, ал. 2 ЗДвП). В случая необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установена по надлежен ред - управление на МПС при наличие на алкохол в кръвта над разрешения размер на концентрация. По аргумент от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 във вр. с чл. 165, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4 и т. 5, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност. В представена пред първоинстанционният заповед МЗ № Iз-1741/28.08.2012 г. на министъра на вътрешните работи, изрично са посочени длъжностните лица, оправомощени да налагат ПАМ. Въз основа на тази заповед директорът на ОД МВР Бургас, началниците на отдел "Охранителна полиция"- РПУ, сектор "ПП" и началника на група "АНД", отчет на ПТП, профилактика на ПОВ, са упълномощени да издават ПАМ по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 4, т. 5, б. "а" и т. 6 ЗДвП. Издателят на акта попада в кръга на длъжностните лица, упълномощени от Министъра на вътрешните работи да прилагат ПАМ по ЗДвП. Доводът на касатора, че атакуваната заповед е нищожна, тъй като е издадена от временно изпълняващ длъжността началник на РУ на МВР, който няма правомощията да издава какъвто и да е акт на разпореждане, е неоснователен. Лицата, назначени временно да изпълняват определена длъжност имат същите правомощия като лицата, назначени постоянно на същата длъжност. Ето защо принудителна административна мярка може да се наложи и от временно изпълняващ длъжността началник на РУ на МВР, какъвто в случая е издателят на обжалвания акт. Временно изпълняващ определена длъжност се назначава, когато не е налице титуляр на съответната длъжност. Доколкото временно изпълняващият длъжността има всичките права на титуляр, то не е необходимо второ делегиране на правомощия или заповед за заместване. Предвид горното оспорената заповед е издадена при наличие на необходимата материална компетентност на издателя на акта. При това положение оспорената заповед обосновано е преценена като удовлетворяваща изискванията, очертани от законовия й статут на отежняващ индивидуален административен акт - постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма (чл. 172, ал. 1 ЗДвП), след провеждане на регламентираното в специалния закон производство (чл. 189 ЗДвП), в съответствие с регулиращите материалноправни норми. Същата е съобразена и с целта на закона. Целта на ЗДвП е регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 ЗДвП и тя е опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Мярката е наложена именно на водач на МПС, който е управлявал МПС под въздействието на алкохол. Предвид изложените съображения първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, изводите му са правилни, обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал. Не са налице релевираните касационни основания, поради което постановеното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на съдебни разноски е неоснователна. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,