Решение № 5961 от 10.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16503/2009 г.

Решение № 5961 от 10.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16503/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 83, ал. 4 вр. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Васил Руменов Любенов, като представляващ "Бос-2001" ЕООД със седалище в гр. Монтана, против Решение № 554 от 10.11.2009 г. на Великотърновски административен съд по адм. д. № 512 описа за 2009 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против отказ за регистрация по ЗДДС № 12102090001090/08.05.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Монтана. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба Д"ОУИ" В. Търново при ЦУ на НАП чрез юрк. Ушилова, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима и неоснователна. Спорът е за прилагането на разпоредбата на чл. 176а от ЗДДС, съгласно която компетентният орган по приходите отказва регистрация на лице, което не е предоставило в указания срок обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок от една година и за което са налице данни, че един или няколко от собствениците, управителите, прокуристите, мажоритарните съдружници или акционерите му имат неуредени задължения за ДДС в размер над 5 000 лв. в качеството си на физически лица. Установено е, че управителят на дружеството касатор Васил Руменов Любенов в качеството си на ЕТ "Валес-Васил Любенов" има такова задължение в размер на 5 706,70 лв. по ДОА № 8051/20.01.1999 г. Правилно съдът е приел, че при липсата на различна персонификация на физическото лице и регистрирания от него едноличен търговец, разпоредбата има предвид всяко задължение от посочения размер за ДДС, поето независимо дали в качеството му на едноличен търговец или не. Решението следва да се остави в сила. Претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна предвид присъждането на такова от първоинстанционния съд и предвид разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение