Решение № 498 от 18.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 461/2010 г.

Решение № 498 от 18.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 461/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски Делото е образувано по касационна жалба от името на подсъдимия С. И. М. от С., която има за предмет решение № 78 от 7.07.2010 г. по ВНОХД № 64/2010 г., постановено от Бургаския апелативен съд, което се оспорва с доводи по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. В касационното производство, жалбоподателят и защитникът му, редовно уведомени, не се явяват в открито съдебно заседание, за да защитят изложените в жалбата оплаквания. Върховният касационен съд провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 10 от 10.03.2010 г., постановена по НОХД № 54/2010 г. на Окръжен съд-С. подсъдимият С. И. М. от С. е признат за виновен в това, че на 19.11.2009 г. в С. е дал дар - сумата от 20 лв, като неследваща се облага на длъжностното лице П. Х. Х. в качеството му на полицай в ПУ "Н. " при Р. -С., за да не извърши действия по служба и на основание чл. 304, ал. 1 от НК, при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание от 6 месеца лишаване от свобода, отложено за изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3 години, считан от влизане на присъдата в законна сила и глоба в полза на Държавата в размер на 1000 лева. На основание чл. 307а от НК е отнета в полза на Държавата сумата от 20 лева, като предмет на престъплението, приложена по делото като веществено доказателство. Присъдата е била обжалвана от подсъдимия чрез защитника му адв. Г. Хачадурян от АК-С. с оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост, постановяване при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и заради явната несправедливост на наложеното му наказание с искане за отмяната й и постановяване на нова за оневиняването му по предявеното обвинение, алтернативно за намаляване на размера на наложеното му наказание с преминаване към по-леко по вид наказание "пробация" на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК и отмяна на кумулативно наложеното му наказание глоба, на основание чл. 55, ал. 3 от НК. С атакуваното въззивно решение обжалваната първоинстанционна присъда е изменена, като инкриминираното деяние е преквалифицирано в опит за даване на подкуп по чл. 304, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, наложеното наказание е намалено от 6 на 4 месеца лишаване от свобода, а в останалата част присъдата е потвърдена. В касационната жалба от името на подсъдимия адв. Хачадурян наново поддържа оплакванията си за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при анализа на доказателствените материали и извличане на правно значимите факти и от въззивния съд и оттам, и за незаконосъобразност при приложението на материалния закон, като прави искане за отменянето му и пълното оправдаване на подсъдимия поради несъставомерност на деянието. Алтернативно се прави искане за изменяване на решението с преминаване към друго по вид наказание, определено при условията на чл. 55 от НК, включително отмяна на наложеното му наказание глоба. Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение намира касационната жалба за подадена в срок, от страна, имаща право на жалба и за допустима, като разгледана по същество, за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Всички възражения на защитника, визиращи вече касационните основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, са правени и пред въззивния съд (касационната жалба извън т. I е пълно копие на въззивната), който на свой ред им е дал подробен и убедителен отговор. Недоволството на жалбоподателя е против възприетия и от апелативния съд факт, че даваните на св. П. Х. пари - банкнота с номинал 20 лв са като подкуп на длъжностното лице, целящо бездействието му - да не му състави фиш за констатираното нарушение (което неуспешно оспорил пред контролния орган) в процеса на съставянето му. Всъщност, в обясненията си той излага същата фактическа обстановка като установената от полицейските служители, но при анализа им се пропуска двукратното подканване от полицейския служител Х. (а според подсъдимия - и от втори полицай от екипа) да прибере поднасяните с документите пари с обяснението, че глобата следва да заплати в банка, с което не се съобразил и безмълвно продължавал да настоява последният да ги приеме. Неоснователно е възражението, че глобата по фиша щяла да бъде 20 лв и той не е имал интерес да подкупва полицая, тъй като фиш за нарушението вече бил съставен, нещо, което също е оспорено от показанията на св. С. и св. С., установяващи изготвянето в окончателен вид и подписването му от подсъдимия едва след отвеждането на последния в Р. и след разяснението, че няма да му се отнемат контролни точки, включително и след консултацията му там с адвокат. Правилно тези факти са разтълкувани от съда като опит да бъде даден неследващ се дар на контролния орган, за да се постигне бездействието му - да не бъде санкциониран подсъдимият за нарушението, за което считал, че ще му бъдат отнети и контролни точки, със съответните последици от това. Или, като не са превратно оценени свидетелските показания, и откъм житейската им логика, съвкупно с останалите доказателства по делото, правилно съдът е отхвърлил тезата му като защитна. С това съдът е изпълнил задълженията си по чл. 339, ал. 2 от НПК в пълнота, като е изложил съображения, с които ВКС няма как да не се съгласи. Поради това не се оправдава оплакването за пропуски в доказателствената дейност на съда по извличане на правно релевантните факти и доводите в жалбата за наличие на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК следва да бъдат оставени без уважение. Не е налице и неправилно приложение на материалния закон. "Конклудентните" действия на жалбоподателя са били насочени към постигане на целения резултат - корумпирането на държавния служител и затова са безпредметни теоретичните разсъждения за обещаване и предлагане на подкуп като изпълнителни деяния на формалното му извършване. Съобразявайки цитираната съдебна практика, съдът с основание се е съгласил и преквалифицирал деянието му като опит по чл. 304, ал. 1 от НК. Именно защото фишът за наказването му е бил в процес на съставяне прави и житейски нелогично той наред с документите си да дава на полицая и 20-те лева, вместо да изчака изготвянето му и срещу съответния екземпляр от него да иска да заплати определената в него глоба. Горното с двукратния отказ на св. Х. да вземе парите и указанието, че глобата се заплаща в банка обуславя извода на съда, че парите му се дават за друго. За съставомерността на деянието като опит за активен подкуп е без значение дали е постигнат целеният от дееца резултат - приемането на дара с определена цел, след като данните дават възможност да се установи за какво се дава дарът на длъжностното лице и това се съзнава от последния. В случая, оспорването на нарушението от подсъдимия и демонстрираното нежелание да бъде наказан въобще заради опасността от отнемане на точки (дори и фактически да не го е грозяла такава опасност, но което той не е знаел), свързано с даването на 20-те лева без наличие на каквото и да е друго основание за такава престация към полицейския служител и с отказа на последния да ги приеме, със съответното указание към подсъдимия, е дало основание на съда да изведе умисъла му за даване им като дар на св. Христов, който, безспорно, не му се следва. Обстоятелството, че това е направено открито пред другите двама полицаи само идва да подскаже, че подсъдимият е разчитал и те да възприемат пасивно поведение, което само увеличава обществената опасност на противоправното му поведение. Без значение е и каква полза деецът иска да извлече за себе си - тя може да има имуществен характер, несъотносим с давания дар или нематериален характер, дори строго личен ( напр. да не се накърни доброто му име, да не се създадат семейни проблеми и др.). Криминализирането на такива прояви е с цел пресичането им за опазване правилното функциониране на отделните звена на държавния апарат или на правозащитната система и дейността на чуждо длъжностно лице на българска територия. Правилно установените от инстанционните съдилища факти са вярно правно оценени и е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Поради това не е налице и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и няма как жалбоподателят да бъде оправдан по въздигнатото му обвинение. Частично основателни са доводите за явната несправедливост на наказанието на жалбоподателя, формирано от налагане на двете кумулативно предвидени в закона санкции - лишаването от свобода и глобата. Правилно въззивният съд се е съгласил със съображенията на първоинстанционния за липсата на предпоставките по чл. 55, ал. 1 от НК за определяне на наказанието в предвидените в него рамки. Още по-малко има основание обществената опасност на деянието да се приеме за малозначителна и той да бъде оправдан на основание чл. 9, ал. 2 от НК. Корекцията в правната му квалификация е позволявала обосноваване на извод за смекчаване на наложената на подсъдимия санкция, но по-оправдано е било то да засегне наказанието глоба, отколкото символичното намаляване на наказанието лишаване от свобода, което при предвиденото в закона за престъплението и в размера на наложеното от окръжния съд трудно е могло да бъде прието като явно несправедливо. Размерът на глобата, като наказание, идващо да подсили ефекта на това основно наказание, следва да бъде съобразен и с материалните възможности на виновния деец, така че да не се окаже непосилна, а донякъде следва да се отчете и дарът, с който той се ощетява, за да постигне целта си. В случая, при миналите осъждания на подс. М. (за които е реабилитиран, но по които е търпял наказания глоба) по-голямо основание е имало за въззивния съд да остави да му тежи през изпитателния срок едно по-сериозно наказание лишаване от свобода, а смекчаването на кумулативното наказание стане чрез намаляване на размера на наказанието глоба, при което би се постигнала целената от закона справедливост при наказването му, както с оглед неговото поправяне и превъзпитание, така и удовлетворявайки обществената нетърпимост към извършването на такива наглед дребни, но със сериозен обществен отзвук деяния заради разпространеността им в страната. Именно в тази насока касационната инстанция вижда смисъл от уважаване на жалбата му, като този размер се намали на 500 лв, в каквато насока атакуваното решение следва да бъде изменено, а в останалата част, по изложеното, то следва да остане в сила. С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 и 3 от НПК