Решение № 5213 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13954/2013 г.

Решение № 5213 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13954/2013 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Кадри Юсеин Туталъ от с. Филипово, община Банско, чрез адвокат Сайфие Бузгьова и съдебен адрес: гр. Благоевград, ул. Тодор Александров № 41, ет. 2 против решение № 5569 от 19.08.2013 г., постановено по адм. д. № 7872/2012 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Уведомително писмо изх. № 02-010-6500/11094 от 30.06.2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и е осъден да заплати на ДФ "Земеделие" разноски по делото в размер на 300 лева. С уведомителното писмо е отказано изцяло на Кадри Туталъ финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът не е съобразил, че са допуснати нарушения на чл. 59, ал. 2 от АПК при издаване на оспорения административен акт. Освен това твърди, че първостепенното решение е необосновано, тъй като е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Иска от касационния съд да го отмени с всички произтичащи от това законни последици. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. С писмено становище от пълномощник - адвокат Бузгьова поддържа жалбата, не представя нови писмени доказателства и не прави доказателствени искания. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" не се представлява в съдебно заседания и не изразява становището си по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура поддържа становище за неоснователност на жалбата. Намира решението на Административен съд София-град за правилно и предлага да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна: Решението е валидно, допустимо и е постановено в съответствие с материалния закон. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 5569 от 19.08.2013 г., постановено по адм. Д. № 7872/2012 г. на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на касатора срещу Уведомително писмо изх. № 02-010-6500/11094 от 30.06.2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което му е отказано финансово подпомагане по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ за сума в размер на 8 871.09 лева и са отказани плащания на земеделски стопанин за природни ограничения в планинските райони /НР1/ за сума в размер на 10 068.46 лева. Административният орган е посочил мотиви за отказа за финансово подпомагане за всяка една мярка и данните са обобщени в таблици. С обжалваното решение, административният съд е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в рамките на предоставените му правомощия и в установената форма. Оспореното писмо е издадено при правилно прилагане на материалноправните разпоредби и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е установил, че касаторът като земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, е заявил за подпомагане площи, които извършената на място проверка установила, че не са поддържани в изискуемото състояние и представляват недопустима за подпомагане площ. Размерът на установената като недопустима за подпомагане площ спрямо заявените за подпомагане площи е над 20%, което е основание за отказ да бъде финансово подпомогнат, без да се налагат финансови санкции за бъдещ период, съгласно разпоредбата на чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. Съдът е преценил като неоснователни възраженията на Кадри Туталъ за допуснати нарушения на процесуалните правила, състоящи се в неуведомяването му за извършените проверки на място, като е приел от данните по делото, че той е присъствал на извършената проверка за периода от 03 - 05.10.2011 г., освен това по негови данни са очертавани границите на БЗС, както и е взет предвид и факта, че касаторът се е подписал на всяка една от приетите като доказателство по делото ортофотографски карти. Изслушани са по делото две заключения от СТЕ, като вещите лица са установили, че недопустимите площи в контролния лист от проверката, съответстват с посочените като недопустими от извършената административна проверка. Процентното съотношение между размерът на наддекларираните спрямо установените, като годни за подпомагане площи е 22.64%. От тези данни съдът е преценил, че са налице основанията за отказ по чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. и не следва да се отпуска финансова помощ. Установяването на обстоятелствата от хипотезата на чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. е достатъчно основание да бъде отказано финансово подпомагане, както е сторил административния орган с оспорения административен акт. Касаторът не представи доказателства пред настоящия съд, които да разколебаят направените от АССГ правни изводи, въз основа на установите обстоятелства. Обжалваното решение е правилно. Правилно АССГ е приел, че административният орган не е допуснал нарушение на материалния закон и на административнопроизводствените правила, след като посочените фактически основания съответстват на установеното и оспорващият не е оборил тези констатации, както и не е установил, че е изпълнил условията за подпомагане по съответната схема или мярка. В съответствие с чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП административният орган е установил недопустими площи, като кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, а за отказа за НР1 съгласно чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г., кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. Отказаната финансова помощ е основана на посочените разпоредби на ЗПЗП и Наредба № 11 въз основа на установената за недопустима площ по СЕПП и НР1, поради което правилно е приложен материалния закон. В съответствие с разпоредбата на чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. АССГ правилно е установил обстоятелствата и е приложил правната норма на общностното право, като е приел, че по двете схеми за подпомагане е приета за недопустима площ в размер на 7.31 ха, които отнесени към заявената за подпомагане площ се равняват на 22.64% наддеклариране. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснато от съда нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. За изясняване на обстоятелствата по делото, съдът е допуснал поисканата от оспорващия СТЕ експертиза, както и втора СТЕ по поставени от оспорващия въпроси. Други доказателствени искания от страна на оспорващия и неговия пълномощник за установяване на релевантни обстоятелства не са правени и не са представяни доказателства в подкрепа на твърденията в жалбата. Освен това, касаторът не е представил пред първостепенния съд доказателства, които да оборят установените от административния орган обстоятелства. Настоящият касационен състав счита, че административният съд е изяснил релевантните за делото факти, обсъдил е доказателствата и възраженията, прилагайки относимите правни норми и е достигнал до правни изводи, които се споделят изцяло. Решението на съда е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. При постановяването му не са допуснати пороци, които да съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, както твърди касатора. Предвид изхода на делото искането на касатора за присъждане на съдебни разноски е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение