Решение № 4935 от 7.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15376/2010 г.

Решение № 4935 от 7.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15376/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община Община Ловеч, чрез процесуалния му представител юрк. П. Печев, против решение № 110/16.07.2010 г. по административно дело № 357/2009 г. на Административен съд - Ловеч. С него е отменена негова заповед № 1374 от 12.10.2009 год, издадена на основание § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, с която е утвърдена оценка за земеделска земя по § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за 600 кв. м в м. "Липака" в землището на гр. Ловеч. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочат се и две решения на ВАС. Иска се отмяна на решението, отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски за двете инстанции В о. с. з. на ВАС касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител. Ответницата по касация Красимира Любенова Никифорова, чрез пълномощника си адв. Дамянова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за отхвърлянето й и за присъждане на разноски за тази инстанция. Заинтересованите страни - Йордан Николов Николов, Екатерина Андреева Никифорова и Иван Андреев Никифоров не заявяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, тъй като съдът неправилно е приел, че ползвателят не е упражнил правата си в срока по § 31, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, подавайки искане за изготвяне на оценка на имота и съответно е загубил правото си да придобие ползваната от него земя. Допълва, че изтичането на този срок не може да погаси вече признатите му права, тъй като има инструктивен характер, поради което подаването на молба за оценка след 30-дневния срок не означава, че е погасено материалното право на собственост. С оглед горните съображения счита, че първоинстанционния съдебен акт следва да бъде отменен. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и релевираните отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд - Ловеч е образувано по жалба, подадена от Красимира Любенова Никифорова, против Заповед № 1374 от 12.10.2009 год на Кмета на Община Ловеч, за определяне оценката по реда на § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и § 31, ал. 2, т. 1 от ПМС № 234/16.12.1999 г. на имот с идентификатор № 43952.519.82, представляваща земеделска земя по § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ в м. "Липака" в землището на гр. Ловеч в размер на 251,10 лв. Постановено е ползувателят Йордан Николов Николов да я заплати на Красимира Любенова Никифорова, като наследник на възстановен собственик. В жалбата е развито едно единствено оплакване - че срокът за подаване на искане от ползвателя за изготвяне на оценка е преклузивен, поради което не може седем години след като е влязла в сила заповедта, с която му е признато право да заплати имота и седем години след като е влязла в сила заповедта за одобряване на плана на новообразувани имоти, той да сезира административния орган да му бъде изготвена оценка. Съдът преценил като незаконосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че оспорената заповед не е съобразена с 3-месечния срок от влизането в сила на плана на новообразуваните имоти, визиран в чл. § 4л от Преходни и Заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ, който преценил като преклузивен, откъдето извел извод че административният орган към момента на подаване на молбата за изготвяне на оценка /05.08.2009 г./ не е следвало да утвърди оценката. Като преклузивен преценил и срока, уреден в разпоредбата на § 31, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 234/16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, откъдето извел извод, че административният орган е следвало да остави без уважение молбата на ползувателя за изготвяне на оценка, при положение, че заповед № 297 от 25.07.2001 г. на областния управител за приемане на плана на новообразуваните имоти за процесната местност, е влязла в сила на 22.11.2002 г. От извода за преклузивност на двата срока извел и решаващия си извод, че след изтичането им правото на ползувателя да придобие собствеността върху имота е преклудирана, а административният орган изобщо не е следвало да уважи искането и да издава оспорения административен акт. По тези съображения и на това основание съдът отменил оспорената заповед и върнал преписката на кмета за ново произнасяне. Наред с това, макар и без доводи за незаконосъобразност в тази насока, съдът служебно извършил проверка и приел, че оценката е изготвена с оглед приложимата в случая методика, който извод направил на основание приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Така постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено. При постановяването му са допуснати нарушения на материалния закон, които съставляват основания за отмяна. Незаконосъобразни са правните изводи на решаващият съд досежно характера на срока, уреден в разпоредбата на § 31, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 234/16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Съобразно този текст правоимащите по § 4а, 4б, 4в и 4з от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ в 30-дневен срок от влизането в сила на плана на новообразуваните имоти могат да подадат молба за оценка до кмета на общината, която съдържа данни за имота и за подобренията, които ще се оценяват, както и данни за собственика и за ползвателя. В случая производството е инициирано от бившия ползвател, чието право на ползване е трансформирано в право на собственост след приключило производство по § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, видно от приложената на л. 14 от делото Заповед № 112/08.02.2002 г. на Кмета на Община Ловеч. Освен това, с одобрения и влязъл в сила план на новообразуваните имоти за него е отреден имот, за който с предходен влязъл в сила административен акт му е признато право да придобие собственост и този имот той следва да заплати на бившия собственик. Материалното право на бившия ползувател да придобие собственост по отношение на имота възниква с отреждането, предвидено с влезлия в сила план на новообразуваните имоти. Срокът, в който правоимащия може да поиска изготвяне на оценка не може да преклудира вече признатите му права, поради което следва да се приеме, че този срок има инструктивен характер и цели дисциплиниране на страните в административното правоотношение. Практиката на ВАС в тази насока в последните години е константна. С оглед горното изводите на решаващият съд, че с изтичане на срока по § 31, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 234/16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ се преклудира правото на бившия ползувател да поиска изготвяне и утвърждаване на оценка, са незаконосъобразни и необосновани. Това негово материално право е възникнало с отреждането по плана на новообразуваните имоти и след влизането му в сила разпореждането на този стабилен административен акт е задължително както за адресатите му, така и за административния орган, който следва да приключи производството с оценка. Нормата на § 31 е съобразена и е във връзка с приложението на § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно която оценките на земите, сградите и подобренията на земята по § 4а, 4б, 4в и 4з се извършват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице (както е в процесния случай) в 3-месечен срок от влизането в сила на ПНИ, при условията и по реда, определени в правилника за прилагане на закона. Посоченото оценяване може да бъде инициирано както от страните, така и от администрацията, в двата случая след влизане в сила на ПНИ, т. е. след като с плана имотите са отредени и са възникнали субективни права. Последните обаче, противно на приетото от първостепенния съд, не могат да бъдат погасени в едно последващо оценително производство. Не може да се приеме, че когато оценяването е предприето по искане на бившия ползувател (вече собственик, след трансформация на правото на ползване в право на собственост), срокът е преклузивен, тъй като никъде в закона и в правилника за приложението му не е предвидена такава тежка последица - погасяване на правата, възникнали от отреждането на имота с влезлия в сила ПНИ, съответно вписването на собствеността в регистъра към плана. ВАС неведнъж е посочвал, че основен принцип в правото е процесуалните права да обслужват съществуващо материално право, а не обратното. Не може да се възприеме изводът на съда, че след като искането за оценка е подадено след изтичане на срока по § 31, ал. 1, то правото върху придобития имот, е преклудирано. Както бе посочено по-горе, то е възникнало с влизане в сила на ПНИ и не може да бъде засегнато от последващото оценително производство. Сроковете и по ал. 1, относим за страните и по ал. 2 на § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, относим за администрацията са инструктивни. Следва изводът, че изтичането на срока по § 31, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ не погасява правото на собственост на ползвателя, нито размества вече придобитите права. Противоположният извод на съда, че заповедта за определяне оценката, издадена по реда на § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и § 31, ал. 2, т. 1 от ПМС № 234/16.12.1999 е незаконосъобразна на това основание, е необоснован и неправилен. По изложените съображения, постановеното решение, с което е отменена заповедта за извършване на оценка, само на основание, че същата е издадена по закъсняло - подадено след изтичане на преклузивен срок искане, е неправилно и следва да бъде отменено. Впрочем на л. 17 от делото е приложена и молба от 28.08.2002 г. на ползувателя за изготвяне на оценка, предвид влязлата в сила заповед за признатите му права да придобие имота, която не е обсъдена от съда, но опровергава твърдението на оспорващата за 7-годишно бездействие. След отмяната на решението, настоящият състав следва да се произнесе по същество, тъй като спорът, с оглед приетата съдебно-техническа експертиза, е изяснен от фактическа страна. Жалбоподателката не е ангажирала каквито и да е доказателства относно начина на определяне на оценката. При това положение твърдението в жалбата, че оценката е незаконосъобразна е недоказано и следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Оценката е правилно определена и съобразена с разпоредбата на § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, регламентираща, че след влизане в сила на заповедта относно признатите права на ползвателя да придобие собствеността върху ползваната от него земя, се изготвя оценка за предоставената за ползване земя, която се определя съгласно изискванията на чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ, а именно по реда на Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделски земи приета с ПМС № 118/26.05.1998 г. /наименованието на наредбата изменено с ПМС № 234/2006 г. на Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи, която се утвърждава от кмета на общината. По тези съображения оспорената заповед следва да бъде потвърдена, тъй като е законосъобразна и не страда от твърдяните в първоначалната жалба пороци, нито от порока - заниженост. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, е основателно и следва да се уважи. На основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 228 АПК ответницата по касация следва да бъде осъдена да му ги заплати в размер на 150 лева, определен съобразно минималното възнаграждение по чл. 8, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от Наредбa № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, изм. ДВ. бр. 2 от 9 Януари 2009 г. В първоинстанционното производство - нито в единственото съд. заседание в което се е явил /25.02.2010 г./, нито в писменото становище, процесуалният представител на кмета на община Ловеч не е заявил претенция за разноски, а такава валидно може да бъде предявена до приключване на устните състезания в първата инстанция, поради което ВАС не следва да присъди разноски за това производство. Искането на ответницата по касация за присъждане на разноски по делото, съгласно чл. 143, ал. 4 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,