Решение № 9902 от 27.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1045/2019 г.
ВАСII отделение27.06.2019 г.докладчик т Мариета Милева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 1924 от 21.11.2018 г. по адм. дело № 424/2018 г. на Административен съд- Благоевград и вместо него постановява: ОТМЕНЯ заповед № УТИ -36/22.03.2018 г. на кмета на община Сандански. ОСЪЖДА община Сандански, гр. Сандански да заплати на Б. Голешовски от [населено място]сумата 1380. 00 (хиляда триста и осемдесет) лева разноски по делото пред двете съдебни инстанции. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 9902 от 27.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1045/2019 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Голешовски против решение № 1924 от 21.11.2018 г. по адм. дело № 424/2018 г. на Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № УТИ-36/22.03.2018 г., издадена от кмета на община Сандански, с която е наредено жалбоподателят Голешовски като извършител на изкопните работи в четиринадесетдневен срок от датата на получаване на заповедта да представи в община Сандански работен проект – част конструкции за укрепване на жилищна сграда в УПИ ХII, кв. 15 по плана на [населено място] в подкопания участък и в тридесетдневен срок след одобряване на проекта да извърши предписаните с него укрепителни дейности. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не се обосновава от доказателствата. Моли да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът– кметът на община Сандански оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд – Благоевград е постановено в противоречие с материалния закон и със събраните доказателства. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Състоянието на обекта, предмет на оспорената пред административния съд заповед, е установено по реда на чл. 196, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), от назначена от кмета на община Сандански комисия. Извършен е оглед на сградата, а констатациите на комисията са отразени в протокол, в който са описани вида и състоянието на обекта и е направено предложение за предприемане на действия за укрепване на сградата (чл. 196, ал. 2 ЗУТ). Огледът е проведен в присъствие на жалбоподателя, като му е осигурена възможност да направи възражения, каквито същият представя пред административния орган. С това процедурата по чл. 169, ал. 2 ЗУТ е изпълнена, поради което доводите на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила са неоснователни. Изводът на първоинстанционния съд за постановяване на оспорената заповед при наличие на материалноправните основания за това, обаче е направен при неправилно тълкуване и прилагане на закона и в противоречие с представените доказателства. Административният акт е издаден на основание чл. 195, ал. 4 ЗУТ. Според разпоредбата кметът на общината издава заповед, с която задължава собственика на сграда, която не се поддържа в добро състояние или поради аварии или други обстоятелства е застрашена от увреждане или разрушаване, да извърши в определен срок необходимите ремонти или възстановителни дейности за поправяне или заздравяване. Цитираният текст предвижда задължителните ремонтни и възстановителни дейности да бъдат възложени на собственика, който съгласно чл. 195, ал. 1 ЗУТ е длъжен да поддържа строежа в добро техническо състояние, отговарящо на основните изисквания по чл. 169, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ. В случая е установено, че предмет на заповедта е жилищна сграда - югоизточен калкан с идентификатор 65334.300.406. 1 по КККР на [населено място], изградена в ПИ с идентификатор 65334.300.406, представляващ УПИ ХII, кв. 15 по плана на [населено място]. Сградата е масивна със стоманобетонова конструкция, изпълнени са гаражен и първи и втори жилищни етажи, като обитаем е само първият етаж и е собственост на Л. Голешовски и съпругата му. Установено е също, че основите на сградата са оголени под нивото на фундиране, а стените и подовете са напукани в резултат на извършени през 2014 г. от И. Голешовски, собственик на жилищна сграда с идентификатор 65334.300.745. 1, находяща се в съседния поземлен имот с идентификатор 65334.300.745, представляващ УПИ ХIII, кв. 15 по плана на [населено място], изкопни работи и премахване на част с дължина 3. 40 м. височина 2. 30 м. от подпорна стена, изградена по границата между УПИ ХII, кв. 15 и УПИ ХIII, кв. 15 на [населено място]поради денивелация на терена. При тези факти следва да се приеме, че предпоставките на чл. 195, ал. 4 ЗУТ не са изпълнени, тъй като жалбоподателят и адресат на заповедта Б. Голешовски не е собственик на строежа, предмет на административния акт, поради което няма задължение да го поддържа в добро техническо състояние, както и да предприема действия за неговото укрепване и заздравяване. Като лице, чиито действия са довели до увреждане на сградата, предмет на заповедта, същият несъмнено носи имуществена отговорност за това, но тази отговорност не може да бъде реализирана по административен ред на основание чл. 195, ал. 4 ЗУТ, тъй като според цитирания текст поддържането, възстановяването и заздравяването на строежа са задължения на неговия собственик. Жалбоподателят Б. Голешовски не е собственик на застрашената сграда и следователно не може да бъде задължен да извършва ремонтни и възстановителни дейности по нея на посоченото основание. Изложеното налага заключението, че заповед № УТИ-36/22.03.2018 г., издадена от кмета на община Сандански, с която е наредено жалбоподателят Б. Голешовски като извършител на изкопните работи да представи в община Сандански работен проект – част конструкции за укрепване на жилищна сграда в УПИ ХII, кв. 15 по плана на [населено място]в подкопания участък и да извърши предписаните проекта укрепителни дейности, е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Същата не съответства и на целта на закона, тъй като смисълът на разпоредбите на чл. 195, ал. 1-4 ЗУТ е да създадат предпоставки по административен ред да бъдат задължени собствениците на строежи да ги поддържат в добро техническо състояние и своевременно да предприемат действия за тяхното възстановяване и заздравяване. Цитираните текстове обаче не са средство за административна намеса в гражданскоправни спорове и отношения с идеята за постигане на вероятна житейска справедливост. Ето защо като достига до заключение в обратния смисъл и приема, че не са налице основания за отмяна на административния акт първоинстанционният съд постановява решение в противоречие с материалния закон и събраните доказателства. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че оспореното решение на Административен съд – Благоевград е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. По тези съображения същото следва да бъде отменено, като на основание чл. 222, ал. 1 АПК се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на кмета на община Сандански да бъде отменена. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред двете съдебни инстанции, община Сандански следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя Голешовски сумата 1380. 00 лв., разноски по делото пред двете инстанции, включващи 80. 00 лв. държавна такса и 1300. 00 лв. възнаграждение за адвокат. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,