Решение № 2711 от 10.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7938/2015 г.

Решение № 2711 от 10.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7938/2015 г., III о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на "Икарат" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София 1360, район "Връбница", жк "Модерно предградие", ул. "3019" № 1, ет. 1 срещу решение № 438 от 12.06.2015 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти, частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Път II 18 Софийски околовръстен път" от км 0 + 780 до км 6 + 300 и обект "Път II 18 Софийски околовръстен път" от км 0 + 780 до км 6 + 300 - изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства на територията на Столична община, област София, в частта му относно поземлен имот с идентификатор 49206.2681.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Столична община, с площ 1762 кв. м. относно определеното парично обезщетение в размер на 23 059 лв. Жалбоподателят оспорва решението в частта за определеното обезщетение, което счита за несправедливо, занижено и незаконосъобразно определено. Посочва, че е придобил имота на 25.06.2010 г. срещу пазарна цена от 537 000 евро, която за един кв. м. възлиза на 86.41 лв. Прилага доказателства за пазарни аналози. Претендира съда да постанови решение, с което да отмени оспореното решение като незаконосъобразно или да го измени в частта за определеното обезщетение в съответствие с пазарната цена на имота, като му присъди направените разноски. Ответникът - Министерски съвет на Република България оспорва основателността на жалбата. Заинтересованите страни - Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура" оспорват основателността на жалбата. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства и ги прецени в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното: С решение № 250 от 25.04.2013 г. на Министерски съвет на Република България, републикански път "Софийски околовръстен път" - Западна дъга, участък бул. "България" до Северна скоростна тангента е обявен за национален обект по смисъла на Закона за държавната собственост (ЗДС) и за обект с национално значение по смисъла на Закона за устройство на територията (ЗУТ). С писмо № 04-16-909/03.06.2015 г. до министъра на финансите и министъра на регионалното развитие председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" е направил искане за внасянето на предложение до Министерския съвет на Република България за отчуждаване за държавни нужди на имоти и части от имоти, частна собственост, трайно засегнати от обекти "Път II 18 Софийски околовръстен път" от км 0 + 780 до км 6 + 300, в землищата на кв. "Обеля", район "Връбница" и район "Люлин", кв. "Требич", район "Надежда" и с. Мрамор - район "Връбница", Столична община и обект "Път II 18 Софийски околовръстен път" от км 0 + 780 до км 6 + 300 - изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства в землищата на гр. София - район "Връбница" и район "Надежда", както и с. Мрамор. В писмото се посочва, че за обекта са налице влезли в сила подробни устройствени планове, а за частта от трасето, попадащо в регулация - и план за изменение на регулацията. За обекта са проведени необходимите процедури съгласно Закона за опазване на околната среда. Към писмото са приложени: подробен устройствен план - парцеларен план, заповед за одобряване на плана, актуални скици, финансова обосновка, доклади за определяне на обезщетенията за отчуждените имоти. За имотите-предмет на отчуждаване са изготвени два оценителски доклада за определяне на равностойно парично обезщетение, които са разгледали и определили пазарни аналози по смисъла на чл. 32, ал. 2 ЗДС. С доклад от 09.06.2015 г. до Министерския съвет на Република България министърът на регионалното развитие и министърът на финансите са направили предложение за приемането на решение за отчуждаване на имоти и части от имоти, частна собственост, за изграждане на посочените обекти. С решение № 438 от 12.06.2015 г. на Министерския съвет на Република България на основание чл. 34а, ал. 1, вр. чл. 34б и § 1 от ДР на ЗДС за държавна нужда, за изграждане на обект "Път II 18 Софийски околовръстен път" от км 0 + 780 до км 6 + 300 и обект "Път II 18 Софийски околовръстен път" от км 0 + 780 до км 6 + 300 - изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства на територията на Столична община, област София, са отчуждени имоти и части от имоти, частна собственост, подробно описани в приложението по вид, размер, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици. Съгласно приложението към РМС № 438/12.06.2015 г., Раздел район "Връбница" - с. Мрамор, територия с действаща регулация м. "Складово-производствена зона - Модерно предградие - разширение" се отчуждава част от имот с площ от 1762 кв. м., целия имот от 12 154 кв. м., с идентификатор 49206.2681.3. Посочено е, че имотът е собственост на "Интерленд" ЕООД. В хода на административното производство са изготвени две експертни оценки от независими оценители. С възлагателно писмо изх. № 53-00-3691/02.04.2015 г. съгласно договор № Д-44/02.04.2015 г. "Бачорски и синове" ЕООД е изготвил оценителски доклад, определящ равностойно парично обезщетение за отчуждаваните имоти. За район "Връбница" са намерени 10 пазарни аналози (по девет броя нотариални акта), въз основа на които е посочена средна пазарна цена от 13.087 лв. на кв. м. Напълно идентична е оценката, дадена в оценителския доклад на "Сървей груп" ЕООД, възложена с възлагателно писмо изх. № 53-00-3692/02.04.2015 г. съгласно договор № 53-00-3692/02.04.2015 г. И по двата доклада оценката е изготвена съгласно чл. 32, ал. 2 ЗДС, вр. § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС и тълкуването, дадено в Тълкувателно решение № 3/2015 г. на ОСС на ВАС, за периода 02.04.2014 г. - 02.04.2015 г., въз основа на пазарни аналози, предоставени от Служба по вписванията гр. София към Агенция по вписванията с писмо изх. № 1880/08.04.2015 г., придружено със 184 броя нотариални актове и писмо изх. № 2482/14.05.2015 г., придружено с 632 сделки на магнитен носител. Оценката е възложена от Агенция "Пътна инфраструктура" с възлагателни писма и договори от 02.04.2015 г., поради което, на основание § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, релевантният период е от 02.04.2014 г. до 02.04.2015 г. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: С жалба вх. № 11.00-281 от 03.07.2015 г. РМС № 438/12.06.2015 г. е оспорено само в частта на оценката (абзац 6 на стр. 2), поради което следва да се приеме, че само оценката е предмет на съдебно оспорване. Направеното с допълнителна молба от 22.02.2016 г. и с писмени бележки по делото от 29.02.2016 г. уточнение, че решението се оспорва изцяло в частта относно поземлен имот с идентификатор 49206.2681.3 е недопустимо, като направено извън срока по чл. 149, ал. 1 АПК. От друга страна и съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът осъществява служебно контрол за законосъобразност на акта на всички посочени в чл. 146 АПК основания и дължи произнасяне за спазването им, включително относно посоченото отчуждаване на имота от несобственик (от "Интерленд" ЕООД). Разпоредбата на чл. 34б, ал. 1 ЗДС поставя изискване в решението на МС да бъдат отбелязани имената от собствениците на имотите. Съгласно Тълкувателно решение № 5/2010 г. на ОСК на ВАС са незаконосъобразни решенията на Министерския съвет на Република България, издадени при несъобразяване с изискването на чл. 34б ЗДС да бъде посочено името на действителния собственик на отчуждавания имот. Видно от мотивите на тълкувателното решение с придаването на публичност на взетото решение и с адресирането му до всички заинтересовани страни законодателят е гарантирал правата на субектите на административното правоотношение, давайки им възможност да оспорят акта по реда на чл. 38, ал. 1 ЗДС и да защитят своите права и законни интереси. Т. е. посочването в акта на действителния собственик е пряко свързано с правото на адресата да оспори акта. Същевременно погрешното посочване на собственика на отчуждавания имот не следва да се приравнява на липса на волеизявление на административния орган, защото липсата на адресат на акта в извършваната административна процедура по чл. 32 ЗДС няма да доведе до отпадане на държавната нужда, за която е отчужден недвижимият имот - частна собственост. Административното решение ще породи целеното от административния орган действие, независимо от това дали е бил известен собственикът на отчуждавания имот - допуснатото нарушение не е съществено и няма да повлияе върху последиците на административния акт. Непосочването на името на действителния собственик на отчуждавания имот в решението на Министерския съвет не е пречка правото на собственост в резултат на отчуждителното производство да премине върху държавата, както и в резултат на съдебно оспорване собственикът на имота да получи обезщетението по чл. 32, ал. 2 ЗДС. В конкретния случай, правата на действителния собственик на имота "Икарат" ЕООД да оспори решението и да получи определеното в него обезщетение са спазени, поради което не е допуснато визираното в ТР № 5/2010 г. нарушение, водещо до незаконосъобразност на акта. Като собственик е вписан праводателят на "Икарат" ЕООД, вписан в кадастралната карта и кадастралните регистри. Жалбоподателят е правоприемник на посочения в решението собственик и определеното обезщетение ще може да бъде получено от него, след удостоверяване на правата му. По изложените съображения вписването в РМС № 438/2015 г. като собственик на имота праводателят на жалбоподателя не е основание за неговата незаконосъобразност. Оспореното решение № 438/12.06.2015 г. на Министерския съвет на Република България е издадено от компетентен орган, Министерски съвет на РБ съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС, тъй като отчуждаването на имотите - частна собственост е предназначено за изграждането на национален обект, в който случай отчуждаването се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите, както е процедирано в конкретния случай. Същото е със съдържанието, посочено в чл. 34б от ЗДС, визирана е държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, стойността на обезщетението и техния собственик. Спазени са и административно-производствените правила за вземане на решението, посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС, които от своя страна са направили предложение за отчуждаване на имотите до Министерски съвет на РБ с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. При така установеното се налага извод, че решението на МС за отчуждаване на части от процесните имоти, в това число и относно определеното обезщетение, е издадено в необходимата форма и при законоустановеното съдържание, както и при спазване на административнопроизводствените правила за издаването му. Отчуждаването на имоти и части от имоти, собственост на физически или юридически лица, за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, се извършва след предварително и равностойно обезщетение. Съгласно § 1а, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, равностойно парично обезщетение е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон. Равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания (чл. 32, ал. 2 ЗДС). Пазарни цени по смисъла на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. Легалната дефиниция на израза "имоти в близост до отчуждавания" е дадена в § 1а, т. 4 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост и гласи, че "имоти, намиращи се в близост до отчуждавания" са имотите, които са разположени: а) в един и същ район в големите градове с районно деление; б) в един и същ квартал в другите градове или населени места или селищни образувания; в) в едно и също землище в земеделските територии и горските територии. Относимо е тълкуването, дадено в Тълкувателно решение № 3/2015 г. на ОСС на ВАС - за градовете с районно деление относимите към определянето на равностойно парично обезщетение са онези вписани сделки с имоти с подобни характеристики на отчуждавания, които се намират в един и същ район. Изцяло неоснователна е претенцията на жалбоподателя за определяне на размер на паричното обезщетение съобразно цената, която е заплатил за закупуване на имота по нотариален акт № 149, т. II, рег. № 3759, н. д. № 303 от 25.06.2010 г. Същото не намира своето нормативно основание, доколкото размерът на паричното обезщетение се определя съобразно пазарните аналози, посочени в чл. 32, ал. 2 ЗДС, вр. § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Процесният имот е с трайно предназначение на територията: земеделска земя и начин на трайно ползване: нива, трета категория. Изготвената в хода на административното производство оценка е ползвала девет пазарни аналози (в един и същи нотариален акт № 7/03.06.2014 г. обект на сделката са два имота). За установяване размера на обезщетението съобразно необходимостта от специални знания по делото са приети основно и допълнително заключения на съдебно-техническа експертиза. При вземане предвид на всички пазарни аналози по 9 броя нотариални акта (вариант 1) вещото лице е потвърдило размера на обезщетението, определено от административния орган. Вещото лице е установило, че в административната оценка е използван един аналог по нотариален акт № 98/14.11.2014 г., който не е със сходни характеристики - имотът е с начин на трайно ползване за ниско застрояване /до 10 м./, поради което следва да бъде изключен. Вещото лице е предложило и вариант на заключение с изключване на имота по НА 100/11.12.2014 г. тъй като предмет на сделка е имот - земеделска земя с НТП нива, но върху него има учреден сервитут. Фактът, че върху имота има сервитутни ограничения, които влияят на вида на растителните видове, които могат да бъдат засадени в имота, не променят неговата функционалност на нива, поради което този имот не следва да бъде изключван от намерените пазарни аналози. Ето защо обезщетението следва да се определи според вариант 3 от основното заключение в размер на 24 514.00 лв., в какъвто смисъл следва да се измени решението в оспорената част. Предложените от жалбоподателя с молба от 17.02.2016 г. 7 броя нотариални акта не касаят сделки, които могат да послужат като пазарни аналози по смисъла на чл. 32, ал. 2 ЗДС, вр. § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, потвърдено с допълнителното заключение на СТЕ. С оглед направеното искане за разноски на жалбоподателя следа да се присъдят направените такива в размер на 905 лв., от които 55 лв. за държавни такси, 350 лева хонорари за вещо лице и 500 лева за адвокатска защита. Направеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно, поради което разноски за адвокатска защита се присъждат в близост до минималния размер по чл. 7, ал. 1, т. 4, вр. § 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Адвокатското възнаграждение не следва да се изчислява на база материален интерес, тъй като определеното обезщетение е гарантирано. По изложените съображения Върховният административен съд, трето отделение,