Решение № 196 от 8.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4154/2014 г.

Решение № 196 от 8.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4154/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Еврогаз 99 ЕООД, гр. София, чрез адв. Миглена Тютюнджиева против решение № 534/31.01.2014 г. на Административен съд, София град, 3 състав, постановено по адм. дело № 10022/2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 2101200755/31.05.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение № 2141/30.08.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. София. В жалбата се поддържат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че дружеството е представило документи, удостоверяващи доставките на стоки и извършването на услуги, които не са обсъдени в обжалваното решение в нарушение на процесуалните правила. Касаторът счита, че съдът се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка. Искането е за отмяна на решението с всички законни последици. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град София, чрез процесуалния си представител юрк. В. Минкова оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Ответникът счита, че първоинстанционният съд правилно е обсъдил доказателствената сила на фактурите и е изследвал предпоставките за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит, изхождайки от общото понятие за доставка на стоки и услуги. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на Еврогаз 99 ЕООД е отказано право на данъчен кредит в общ размер 263_653,38 лева и съответните лихви в общ размер на 112_152,11 лева, по фактури, издадени от "Аветис" ЕООД, "Алтерна сълюшън" ЕООД, "Финоритекс" ЕООД, "Сплендид ММ" ЕООД, "Прогресив груп" ЕООД, "Квазер" ЕООД, "Креатив стил" ЕООД, "Анелина" ЕООД, "Дабъл ефект" ЕООД, "ЗН Експрес" ЕООД, "Валамон" ЕООД, "Еф транс" ЕООД, "ТР Консулт Експерт" ЕООД, "Велев трейдинг" ЕООД и "Евгеника Валенси" ЕООД. По делото е установено, че предметът на спорните доставки е както следва: по фактура № 167/29.08.2007 г. с данъчна основа 9 900,00 лв. и ДДС 1 980,00 лв., издадена от "Алтерна сълюшън" ЕООД - "покупка на стоки"; по издадената от "Сплендид ММ" ЕООД фактура № 2000000001/06.04.2009 г., с данъчна основа 21 500,00 лв. и ДДС 4 300,00 лв. предметът е "по договор"; по издадената от "Квазер" ЕООД фактура № 420/21.05.2009 г. с данъчна основа 8 250,00 лв. и ДДС 1 650,00 лв. - "строително-ремонтни услуги"; предметът по издадените фактури от "Креатив стил" ЕООД е "по договор"; от "Анелина" ЕООД са издадени 5 бр. фактури с предмет извършена услуга; от "Дабъл ефект" ЕООД - издадени са 8 бр. фактури с предмет "посреднически услуги във връзка с намиране на клиенти за продажба на автомобили втора употреба"; от "Валамон" ЕООД са издадени 2 бр. фактури с предмет "услуга"; от "ТР Консулт Експерт" ЕООД е издадена една фактура с предмет "продажба на стоки"; от "Велев трейдинг" ЕООД са издадени 2 бр. фактури с предмет "услуга"; от "Евгеника - Валенси" ЕООД са издадени 2 бр. фактури с предмет "услуга". Фактурите, издадени от "Прогресив груп" ЕООД, "Аветис" ЕООД, "Финоритекс" ЕООД, "ЗН експрес" ЕООД, "ЕФ Транс" ЕООД са с предмет "авансово плащане по договор". За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че от съвкупната преценка на наличните в административната преписка доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, не се установява основната предпоставка за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит - осъществяването на фактурираните доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6, чл. 8 и чл. 9 от ЗДДС. В тази връзка съдът е посочил, че както в хода на ревизията, така и в съдебното производство за установяване изпълнението на спорните доставки са представени само копия на издадените фактури и не са ангажирани други писмени доказателства. Не е изяснен конкретният предмет на доставките - в какво се състоят фактурираните услуги, какви стоки са доставени на ревизираното лице, какво е съдържанието на доставките, които във фактурите са отразени като плащане по договор. Не са ангажирани според съда доказателства за извършено плащане по фактурите с предмет авансово плащане. В случая, според съда по всяка една от процесните доставки на стоки не е доказано прехвърлянето на правото на собственост върху стоките от доставчика на оспорващия - липсват доказателства за предаване/получаване на стоката, за транспортирането и за съхраняването й от получателя. Не е доказано и реалното изпълнение на фактурираните услуги, които са с неизяснен вид и съдържание. Жалбоподателят, чиято е доказателствената тежест, не е представил приемно-предавателни протоколи за получаване на фактурираните стоки и услуги, договори и/или други документи, които да съдържат конкретно описание на доставките, не са представени складови и/или стокови разписки, разписки за транспортиране на стоката. Както в хода на ревизията, така и в съдебното производство, не е доказано, че стоките и услугите, предмет на процесните доставки са използвани за последващи облагаеми доставки от "Еврогаз 99" ЕООД. Като пречка за установяване на това обстоятелство, съдът е е посочил, липсата на конкретизация на вида и съдържанието на доставките. Правните си изводи относно материалноправните предпоставки за възникване и упражняване на правото данъчен кредит, съдът е аргументирал и с решенията на СЕС по дело С-152/02 и по дело С-324/11, в които е прието, че материалноправните условия за възникване правото на приспадане на ДДС включват следните елементи: доставчикът, както и получателят, да са данъчно задължени лица (действащи в това си качество); получените стоки или услуги (по облагаема доставка) да са използвани от получателя за нуждите на собствените му облагаеми сделки; получателят да притежава фактура, удостоверяваща действителното извършване на доставката, която съдържа данните, уредени в чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО. От извършената проверка съдът е установил, че ревизираното лице, което претендира правото на приспадане не е изпълнило доказателствената си тежест в процеса и не е установило осъществяването на посочените предпоставки, поради което ревизионният акт, с който правото на данъчен кредит е отказано е законосъобразен. Решението е правилно постановено. Не са налице сочените в жалбата касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Настоящият състав изцяло споделя правните изводи на първонистанционния съд относно материалноправните предпоставки за възникване и надлежно упражняване на правото на данъчен кредит и относно елементите от фактическия състав на правото на приспадане, които подлежат на проверка при преценката за материална законосъобразност на ревизионния акт, с който това субективно право е отказано. Тези изводи съответстват на приложимия по време материален закон и са съобразени с тълкуването на Директива 2006/112/ЕО, дадено в решенията на СЕС по дело С-152/02, дело С-324/11, както и дело С-285/11. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДДС данъчният кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка и за извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка. В конкретният случай предмет на спорните доставки на стоки, услуги и авансово плащане. Доставка на стока съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 6 от ЗДДС, е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Нормата от националния закон следва да се тълкува във връзка с чл. 14 § 1 от Директива 2006/112/ЕО, която разпоредба дефинира доставката на стока като прехвърляне на правото на разпореждане с материална вещ като собственик. Съгласно чл. 9 ЗДДС доставка на услуга е всяко извършване на услуга. По силата на чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Съгласно чл. 25, ал. 5 ЗДДС /в приложимата по време редакция/, данъкът става изискуем към датата на настъпване на данъчно събитие в случаите на чл. 25, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от същия закон. Нормата на чл. 25, ал. 2 ЗДДС предвижда, че в общия случай данъчното събитие при доставки на стоки и услуги възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. В разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗДДС /в приложимата по време редакция/ е предвидено, че когато преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането. При така действащата уредба, правилно съдът е извършил преценка преди всичко относно наличието на реално осъществени доставки на стоки и услуги и извършването на авансови плащания. Изводите, че по делото не са налице данни за вида и съдържанието на фактурираните стопански операции, такива за предаване и получаване на стоки между Еврогаз 99 ЕООД и издателите на съответните фактури, данни за изпълнение на определени услуги в полза на ревизираното дружество, както и доказателства за направени авансови плащания, се подкрепят от събраните по делото доказателства. Доводите в касационната жалба, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка, са неоснователни. Съдът е дал указания за подлежащите на доказване на обстоятелства и разпределението на доказателствената тежест в процеса - веднъж в определението за насрочване на делото и втори в път с протоколно определение в с. з. на 4.03.2013 г., в което е присъствал процесуален представител на дружеството - касатор. Въпреки тези конкретни указания, от дружеството-касатор не са ангажирани писмени доказателства, включително по реда на чл. 192 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК за вида и характера на документираните доставки и тяхното изпълнение. Твърдението в касационната жалба, че по делото са представени документи, които установяват настъпването на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗДДС и които не са обсъдени от съда, не намира опора в доказателствата по делото. Действително в хода на ревизията е установено, че компютър и счетоводни документи на дружеството, относими към процесните периоди, са били обект на кражба. Съдът е взел предвид това обстоятелство, както и извършената от органите по приходите проверка на документите, събрани в образуваното досъдебно производство и правилно е отхвърлил доводите за допуснати съществени нарушения в ревизионното производство при установяването на релевантните за облагането с ДДС факти. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съдът е установил, че данни за счетоводно отразяване на издадените фактури са налице единствено в счетоводството на доставчиците Квазер ЕООД и Дабъл ефект ЕООД. Правилно съдът е приел, че констатираните от експерта счетоводни данни не са достатъчни да докажат изпълнението на доставките. Предмет на фактурите, издадени от "Дабъл ефект" ЕООД са "посреднически услуги във връзка с намиране на клиенти за продажба на автомобили втора употреба", а фактурата, издадена от Квазер ЕООД са документирани "строително-ремонтни услуги", като по делото не са налице каквито и да било доказателства за извършването на такива услуги. В съответствие с тълкуването на СЕС, дадено в решението по дело С-285/11 и съобразно процесуалните правила, предвидени в националния закон, административният съд в решаващият си състав, е извършил цялостна проверка на всички елементи от значение за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит по спорните фактури, а именно - наличието на доставки на стоки и услуги, респективно наличието на авансови плащания и използването им за извършването на последващи облагаеми доставки. При правилно установени факти, съдът е направил законосъобразни правни изводи по приложението на материалния закон и крайният му извод, че по делото не са доказани материалноправните условия за възникване и признаване на правото на приспадане, упражнено от Еврогаз 99 ЕООД по фактурите, издадени от "Аветис" ЕООД, "Алтерна сълюшън" ЕООД, "Финоритекс" ЕООД, "Сплендид ММ" ЕООД, "Прогресив груп" ЕООД, "Квазер" ЕООД, "Креатив стил" ЕООД, "Анелина" ЕООД, "Дабъл ефект" ЕООД, "ЗН Експрес" ЕООД, "Валамон" ЕООД, "Еф транс" ЕООД, "ТР Консулт Експерт" ЕООД, "Велев трейдинг" ЕООД и "Евгеника Валенси" ЕООД, следва да бъде споделен. Решението е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила, на основание чл. 221, ал. 2 АПК. Въпреки изхода на спора, на ответника по касация не се дължат разноски, тъй като такива са му присъдени от първоинстанционния съд в размер, който е за цялото производство съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ЗДДС. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,