Решение № 14367 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12586/2017 г.

Решение № 14367 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12586/2017 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба на П. Ч., чрез процесуален представител, срещу решение № 1572/02.10.2017 г., постановено по адм. дело № 416/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени решение № 2153-15-13 от 23.01.2017 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № [номер]/Протокол № 2140-15-787 от 08.12.2016 г. на ръководителя по "Пенсионно осигуряване" /ПО/. Претендира се присъждане на разноски – възнаграждение за един адвокат. Ответникът – директор на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуален представител гл. юрк. Вълчанова, в писмено становище, оспорва основателността на подадената касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отхвърля жалбата на П. Ч. против решение № 2153-15-13 от 23.01.2017 г. на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане № [номер]/Протокол № 2140-15-787 от 08.12.2016 г. на ръководителя по "ПО" при ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 2, т. 2 от КСО. За да достигне до този резултат, решаващият съд приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на установените административнопроизводствени правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Изложени са мотиви, че в конкретния случай е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б КСО, тъй като не е изпълнено условието за навършена възраст и наличие на сбор от продължителността на осигурителния стаж и възрастта не по – малък от 100. Към датата на заявлението – 09.08.2016 г. жалбоподателят има навършена възраст 57 г. 01 ден и сбор от продължителността на осигурителния стаж и възрастта – 94 (осигурителен стаж 37 г. 02 м. 15 дни. и възраст 57 г. 00 м. 01 дни). От събраните доказателства по делото – трудови книжки, УП2, УПЗ, справки от националния регистър на НОИ, справки от регистъра на осигурените лица на НОИ при пенсиониране, опис на осигурителен стаж, както и показанията на разпитани свидетели, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност безспорно се установява, че по отношение на спорните периоди, които Ч. твърди, че не са изчислени правилно, административният орган е приложил правилно материалния и процесуалния закон. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Решаващият съд e изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в конкретния случай не са налице кумулативно изискуемите предпоставки за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2, т. 2 от КСО, в редакцията действаща към момента на подаване на заявлението за пенсиониране. Съгласно разпоредбата на чл. 69б, ал. 2, т. 1 КСО / в сила от 01.01.2016 г./ лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия - навършили са възраст до 31 декември 2015 г. - 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. По силата на нормата на чл. 69б, ал. 2, т. 2 КСО от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст. Безспорно е установено, че при подаване на заявлението, П. Ч. е бил на възраст от 57 години и 1 ден, с което не отговаря на нормативно установеното изискване за навършена възраст от 57 години и 10 месеца. Основният предмет на спора, както правилно е приел първоинстанционният съд е относно категорията на зачетения осигурителен стаж за следните периоди: 02.01.1980 до 17.09.1980/8 м. и 16 дни/ и от 01.10.1980 г. до 11.11.1980 г. /1 м. 11 дни/, зачетен от органа като трета категория. Стажът от 22.02.1982 г. до 19.08.1982/5 м. 27 дни/ и от 01.09.1982 до 30.04.1994 г. /11 г. 4 м. /, зачетен от органа като втора категория труд и осигурителния стаж от 01.10.2000 г. до 15.07.2003 г. /2 г. 9 м. 15 дни/ - трета категория. Първоинстанционният съд е достигнал до правилни изводи, че спорните периоди от 02.01.1980 г. – 17.09.1980 г. и 01.10.1980 г. – 11.11.1980 г. са правилно признати от административния орган за трета категория труд. Обсъдени са приложените доказателства – трудова книжка № 1464/02.01.1980 г., УП 3 № 6621/20.03.2007 г., отменено с УП 3 № 142/05.10.2016 г., поотделно и в тяхната съвкупност, като административният съд е направил обоснован извод, че за цитирания период, жалбоподателят е работил като "шофьор", която длъжност не дава основание за зачитане на положения труд за втора или първа категория. По отношение на спорните периоди от 22.02.1982 г. до 19.08.1982 г. и от 01.09.1982 г. до 30.04.1994 г., осигурителният стаж е бил положен в Автокомбинат – Пловдив, Автостопанство строителни превози клон 2, като въз основа на УП – 3 № 142/05.10.2016 г. и трудова книжка № 1464/02.01.1980 г. правилно е зачетен от втора категория. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че този стаж следва да бъде зачетен като първа категория. По делото не е безспорно установено положеният труд да е бил извършван в мини и кариери за добив по открит способ на руди. От показанията на разпитаните свидетели, се установява, че за процесния период от време, Ч. е извършвал превоз на баластра от багера до сепарацията за сортиране на фракции за добив на инертни материали, но както правилно е приел първоинстанционният съд, съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 10 от КСО, категорията труд, както и дейността по чл. 69 и 69а не могат да се доказват със свидетелски показания. За установяване на условията на труд и на заеманата длъжност не се допускат свидетелски показания, когато не са представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е положен трудът, и по време на полагането му. Обосновани са изводите на административния съд, че видно от представените УП - 3 № 142/05.10.2016 г. и трудова книжка № 1464/02.01.1980 г. се установява, че лицето е работило като "шофьор" на "Роман 16, т.", "Татра 16, т." и "Камаз 13 т.". Съгласно приложимата разпоредба за този период – чл. 53а от Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.); , при условията на втора категория се зачита труда на шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд относно осигурителния стаж, положен в ЕТ "Зора - И. Васев" от 01.10.2000 г. – 15.07.2003 г. С оглед на обстоятелството, че при работодателя не се съхраняват разплащателни ведомости и други първични документи, административният орган правилно е зачел положения труд от трета категория. Видно от събраните доказателства, се установява единствено, че П. Ч. е заемал длъжност "шофьор". Не се установяват факти и обстоятелства, които да обосноват зачитането на процесния период от време като труд, положен при условията на втора категория. Неоснователни са доводите на касатора за признаване на втора категория труд въз основа на писмо изх. № 1/16.01.2017 г. на собственикът на ЕТ "Зора – И. Васев". В чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж се предвижда установяването на осигурителния стаж да се извършва с трудови, служебни и осигурителни книжки или с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя. Съгласно ал. 3 на чл. 40 издаденият документ за установяване на осигурителния стаж трябва да се основава на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Следва да се има предвид, че категорията труд се преценява по документи за осигурителен стаж, издадени на база разплащателни ведомости или друга счетоводна документация, като: заповеди за възлагане на изпълнение на съответното лице на определени дейности; длъжностни характеристики, регламентиращи задълженията и изискванията към съответния вид работа, дейност или професия; първична документация доказваща плащания, свързани с реализиране на определен обем работа; разплащателни ведомости, партидни книги, наряди за работа, пътни листове, др. Неоснователни са наведените касационни доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, П. Ч. следва да бъде осъден да заплати на ТП на НОИ – Пловдив разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева /сто лева/. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,