Решение № 3408 от 20.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11766/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба от директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Търговище (ТП на НОИ - Търговище), против Решение 128/12.10.2023г. по адм. дело 181/2023г. по описа на Административен съд - Търговище, с което по жалба на Д. Йорданова е отменено Решение 2153-25-44/21.08.2023г. на директора на ТП на НОИ Търговище и потвърденото с него Разпореждане 2140-25-253/29.06.2023г. на Ръководителя на Пенсионно осигуряване към ТП на НОИ Търговище. Преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне, в едномесечен срок от получаването й, при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към решението. В касационната жалба са наведени възражения относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу посоченото решение на директора на ТП на НОИ Търговище, като неоснователна. Претендират се съдебни разноски. Ответникът Д. Йорданова не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил обстоятелствата по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 2153-25-44/21.08.2023г. на директора на ТП на НОИ Търговище и потвърденото с него Разпореждане 2140-25-253/29.06.2023г. на Ръководителя на Пенсионно осигуряване към ТП на НОИ Търговище, с което на основание чл. 68, ал. 3 КСО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д. Йорданова, с аргументи, че към момента на подаване на заявлението лицето не отговаря на условията по чл. 68, ал. 3 КСО, тъй като няма 15 години действителен осигурителен стаж. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата нормативно установена форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби на закона и при несъответствие с целта му. Обоснован е извод, че периодите от 24.06.1976 г. до 24.06.1977 г. (12 месеца) и от 02.12.1977 г. до 02.02.1980 г. (14 месеца), на основание чл. 80 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.), вр. с Постановление на Министерски съвет 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта (обн. ДВ, бр. 2 от 1968 г.), във вр. с Инструкция 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967 г. (отм.), следва да бъдат зачетени за действителен осигурителен стаж на лицето като неработеща майка . С оглед на изложеното, преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д. Йорданова, с указание за зачитане за действителен осигурителен стаж целия период, през който същата е гледала родените деца до навършване на 3 годишна възраст, след което да се извърши нова преценка относно наличието на предпоставките за отпускане на пенсия, при условията на чл. 68, ал. 3 КСО. Върховният административен съд намира първоинстанционното решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред първоинстанционния съд, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК касационната инстанция препраща към тях. От доказателствата по делото се установява, че Д. Йорданова е подала заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО, вх. 2113-25-606/21.06.2023 г. и заявление за добавка от починал съпруг по чл. 84 от КСО, с вх. 2116-25-363/21.06.2023 г. За да откаже да признае правото на пенсия при условията на чл. 68, ал. 3 КСО органът приема, че зачетеният стаж като неработеща майка в периода от 24.06.1976 г. до 24.06.1977 г. и от 02.12.1977 г. до 02.02.1980 г. не следва да се зачита за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КСО. С оглед на изложеното, въпреки че към момента на подаване на заявлението същата е имала навършени [възраст] и е отговаряла на изискването на чл. 68, ал.3 КСО спрямо условието за възраст, органът приема, че е налице липса на кумулативно изискуемата предпоставка по смисъла на тази норма, а именно 15 години действителен осигурителен стаж. Разпореждането е оспорено по административен ред и потвърдено с Решение на Директора на ТП на НОИ - Търговище, в което са споделени доводите на пенсионния орган за постановения отказ. Съгласно чл. 68, ал. 3 КСО, в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и ал. 2 до 31.12.2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, като от 31.12.2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. В първоинстанционното решение е обсъдено приобщеното по административната преписка Удостоверение за родените от майката деца с изх. 23-2466/18.07.2023 г. на Община Попово, като въз основа на него е посочено, че в настоящият случай се претендира наличие на стаж, придобит в периода 24.06.1976 г. до 02.02.1980 г. Според § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. В настоящия случай се разглежда трудов стаж, придобит през периода от 24.06.1976 г. до 24.06.1977 г. и от 02.12.1977 г. до 02.02.1980 г., поради което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО неговата действителност следва да се прецени съобразно действалите до 31.12.1999 г. разпоредби. При анализа на относимата правна уредба, първоинстанционният съд правилно извежда, че приложимата материалноправна разпоредба към процесния период е нормата на чл.80 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ЗП, отм.), която през целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по смисъла на ЗП се зачита времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. През процесния период е била в сила и Инструкция 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967г. (отм.), според която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск също се зачита за трудов стаж по ЗП (отм.). С Постановление на Министерския съвет 61 от 1967г. за насърчаване на раждаемостта (обн., ДВ, бр. 2 от 1968г., в сила за спорния период), времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967г. на жените-майки, членове на трудово-кооперативните земеделски стопанства или неработещи, се зачита за съответен трудов стаж в размерите на предвидения в това постановление платен и неплатен отпуск, с който се ползват майките-работнички и служителки. Размерът на трудовия стаж, който се зачита по този ред, се определя в зависимост от броя и поредността на родените деца. В процесния период е относима и уредбата, касателно правата на "неработещите" жени майки, дадена с отменения чл. 3ж, ал. 2 от Указа за насърчаване на раждаемостта (доп., ДВ, бр. 51 от 1984 г.), възпроизведена и в сега действащият чл. 9, ал. 7 от КСО, съгласно която "За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита.... и времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията.". Неоснователни са доводите за неправилно прилагане на разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на КСО, дефинираща понятието "действителен стаж". Тълкуването отчита многообразието на житейските хипотези, включващи различни и специфични форми на трудова дейност през периода на ползваните отпуски, както и специалният правен статут на жените - майки съгласно Правилника за прилагане на Закона за пенсиите, Инструкция 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967 г., Постановление на Министерския съвет 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта и Указа за насърчаване на раждаемостта. Същото е съотнесено и към нормите на чл. 17 и 47 от Конституцията, регламентиращи особената закрила на майчинството и равенство на майките относно техните трудови и осигурителни права, респ. това и във връзка с дадените с Решение по к. д. 9/2005 г. на Конституционния съд разяснения в тази насока. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд на Република България, обективирана в Решение 1611 от 12.02.2024 г. на ВАС по адм. д. 5479/2023 г., VI о.; Решение 9315 от 5.10.2023 г. на ВАС по адм. д. 7855/2023 г., VI о.; Решение 6136/22.06.2022 г. по адм. д. 131/2022 г., VI о.; Решение 5377/03.06.2022 г. по адм. д. 139/2022 г., VI о.; Решение 1624/21.02.2022 г. по адм. д. 11773/2021 г., VI о. и други. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. Предвид изложеното Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,