Решение № 11367 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10043/2009 г.

Решение № 11367 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10043/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 239 и сл. от Административно- процесуалния кодекс. Образувано е по искане от Божидар Иванов Бъчваров от гр. Варна, подадено чрез пълномощника адв. Десислава Петкова - Топалова, за отмяна на влязлото в сила решение № 4579/7.04.2009 г. постановено по адм. дело № 14915/2008 г. на Върховния административен съд, първо отделение, само в частта, в която се потвърждават установените задължения за данък върху дохода по чл. 35 ЗОДФЛ на Божидар Иванов Бъчваров за 2003 г. и 2004 г. В искането се твърди, че е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК, предвид постановеното решение № 6522/19.05.2009 г. по адм. дело № 14057/2008 г. на ВАС, с което е окончателно установен размера на дължимия от Божидар Иванов Бъчваров патентен данък за 2003 г. и 2004 г. Поддържа, че това решение на ВАС е от съществено значение за правилното решаване на спора, поради това че при определяне на облагаемите доходи и съответно - на размера на данъчните задължения за данък върху дохода по чл. 35 ЗОДФЛ, следва да бъдат взети предвид доходите, обложени с окончателен годишен (патентен) данък, съгласно разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 ЗОДФЛ. Ответникът по искането за отмяна - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Бургас, в писмено възражение оспорва искането, като излага съображения, че не е налице основание за отмяна. При определяне на данъка върху общия доход е извършена ревизия по реда на чл. 122 ДОПК, като са взети предвид само декларираните от лицето доходи, сред които не фигурират доходите от дейност по предоставяне на заеми, която представлява патентна дейност и е обложена отделно с патентен данък. Върховният административен съд, като обсъди данните по делото и доводите изложени в искането за отмяна, приема за установено следното: С решение № 4579/7.04.2009 г., постановено по адм. дело № 14915/2008 г. на ВАС, чиято отмяна се претендира, тричленен състав на Върховния административен съд, първо-А отделение, в производство по чл. 208 и сл. АПК, е оставил в сила решение № 864/7.10.2008 г. постановено по адм. дело № 325/2007 г. на Административен съд - гр. Бургас. Касационното решение е постановено по две касационни жалби - съответно от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Бургас и от Божидар Иванов Бъчваров, като предмет на искането за отмяна е решението само в частта, с което е оставено в сила решението на първата инстанция, в частта, с която е отхвърлена жалбата на задълженото лице против ревизионен акт № 0202723/8.02.2007 г. на ТД на НАП гр. Бургас, т. е. в частта, с която е отхвърлена касационната жалба на Божидар Бъчваров. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК отменителни основания. В искането, по което е образувано настоящото производство се твърди наличие на основание по чл. 239, т. 1 АПК. Според тази разпоредба, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Основание за отмяна представлява непълнотата на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Фактите трябва да са нови, т. е. да не са били включени във фактическия материал, но те не трябва да са новосъздадени, т. е. да не са възникнали след приключване на устните състезания по делото, завършили с влязло в сила решение. Отменително основание са и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Наред с това новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. В конкретния случай, подателят на искането за отмяна е представил съдебно решение 6522/19.05.2009 г. по адм. дело № 14057/2008 г. на ВАС, което според него представлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК и има съществено значение за правилното решаване на делото. С това решение, тричленен състав на ВАС в производство по чл. 208 и сл. АПК се е произнесъл по касационната жалба на Божидар Бъчваров против решение № 813/17.09.2008 г. по адм. дело № 695/2008 г. на Административен съд гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата на същото лице против ревизионен акт № 0263132/16.02.2007 г. на ТД на НАП гр. Бургас, с който са определени задължения за годишен патентен данък по чл. 31, ал. 1, т. 7, б. "щ" ЗОДФЛ (отм.) за 2001 г. - 2004 г. относно дейност по предоставяне на парични заеми, обезпечени с договорни ипотеки върху недвижими имоти. С ревизионен акт № 0202723/8.02.2007 г. на ТД на НАП гр. Бургас, който е бил предмет на обжалването по адм. дело № 325/2007 г. на Административен съд гр. Бургас и съответно - адм. дело № 14915/2008 г., по което е постановено решение № 4579/7.04.2009 г., чиято отмяна се претендира, са определени задължения за данък върху общия доход по чл. 35 ЗОДФЛ за периода 2001 г. - 2004 г. Ревизията е извършена по реда на чл. 122 ДОПК, като от съдържанието на ревизионния доклад, представляващ неразделна част от ревизионния акт, се установява, че при определяне на данъчната основа не са взети предвид доходи от осъществяване на патентна дейност. С ревизионен акт № 0263132/16.02.2007 г. е обложена само патентната дейност, която не е била предмет на облагане по ревизионен акт № 0202723/8.02.2007 г. Следователно, не е налице облагане на едни и същи доходи или дейности с двата ревизионни акта, а от друга страна доходите от патентни дейности и останалите доходи, които подлежат на облагане с данък върху дохода, подлежат на облагане по отделен ред и не формират по правило обща данъчна основа. В конкретния случай, както вече се посочи, при определяне на данъчната основа по РА № 0202723/8.02.2007 г. не са били взети предвид доходите от патентна дейност, затова не е налице нарушение на изискването по чл. 14, ал. 3 ЗОДФЛ, според който облагаем по този закон е общият годишен доход, след приспадане на доходите от дейности, обложени с окончателен годишен (патентен) данък. Затова решение № 6522/19.05.2009 г. по адм. дело № 14057/2008 г. на ВАС, с което е потвърден РА № 0263132/16.02.2007 г., няма значение за правилното решаване на спора относно законосъобразността на РА № 0202723/8.02.2007 г., респективно относно правилността на съдебното решение, с което същият е потвърден. По изложените съображения, решение № 6522/19.05.2009 г. по адм. дело № 14057/2008 г. на ВАС не представлява ново доказателство, нито ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Не е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК и искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. С оглед горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,