Решение № 9556 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3058/2017 г.
ВАСПетчленен състав18.07.2017 г.докладчик Владимир Първанов
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ искането на Д. С. К. за отмяна на Определение № 2199/21.02.2017 г. по адм. дело № 11451 по описа на Върховен административен съд за 2016 г. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 9556 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3058/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на Д. С. К. за отмяна на Определение № 2199/21.02.2017 г. по адм. дело № 11451 по описа на Върховен административен съд за 2016 г. С разпореждане от 01.03.2017 г. на основание чл. 241 във вр. чл. 213, т. 3 и чл. 242, ал. 2 от АПК на жалбоподателя са дадени указания да посочи дали подадената жалба представлява молба за отмяна на влязло в сила съдебно определение и да посочи точно и мотивирано кои според него са основанията за отмяна по чл. 239 от АПК. С молба от 13.03.2017 г. Ковачев уточнява, че подадената жалба представлява молба за отмяна на влязло в сила съдебно определение по чл. 239 от АПК, мотивирано и изложено в приложено искане с вх. № 6310/08.03.2017 г. на АССГ и тъжба вх. № 981/13.03.2017 г. на Военно апелативна прокуратура. Иска се връщане на първоинстанционния съд за препращане по компетентност чрез АД № 852/2007 г. на СГС. Настоящият петчленен състав на Върховен административен съд намира искането за отмяна за неоснователно. На отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. С описаното в жалбата определение, тричленен състав на Върховен административен съд е оставил без разглеждане частна жалба с вх. № 24219 от 21.09.2016 г. по описа на Административен съд С. - град, подадена от Д. С. К. срещу Определение от 16.09.2016 г., постановено по адм. д. № 3872 по описа на същия съд за 2016 г., с което е направен отказ на искане на лицето с вх. № 2310 от 09.09.2016 г. за преразглеждане и частна жалба с вх. № 23159 от 09.09.2016 г. по описа на Административен съд С. - град срещу Разпореждане от 15.04.2016 г., постановено по адм. д. № 3872 по описа на същия съд за 2016 г. и е прекратил производството по делото в тази част. Оставил е в сила Определение от 16.09.2016 г., постановено по адм. д. № 3872 по описа на Административен съд С. - град по искане на Д. С. К. с вх. № 23160 от 09.09.2016 г. по описа на същия съд и Определение от 16.09.2016 г., постановено по адм. д. № 3872 по описа на същия съд по негово искане с вх. № 23158 от 09.09.2016 г. по описа на този съд. Съгласно чл. 239 от АПК актът подлежи на отмяна, когато: 1. се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната; 2. по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото; 3. актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен; 4. между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска; 5. страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани; 6. с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. При запознаване със събраните по делото доказателства не се установява да е налице което и да е от основанията, въведени с описаната правна норма за отмяна на влязъл в сила акт, в случая Определение № 2199 от 21.02.2017 г. по адм. д. № 11451 от 2016 г. на тричленен състав на ВАС. П. към искането тъжба с вх. № 981 от 13.03.2017 г. по описа на Административен съд С. - град и искане с вх. № 6310 от 08.03.2017 г. по описа на ВАС не съдържат данни за наличието на нито едно от описаните по - горе основания за отмяна на оспореното определение. В искането, депозирано пред ВАС се твърди незаконосъобразност на постановени от съда актове, иска се отмяната им и разглеждане на молбите на лицето от друг състав на съда, т. е. няма каквито и да е данни за нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Няма данни и твърдени за извършено и установено по съответния ред престъпление от страна на някой от участниците в производството или за наличието на отменен акт, имащ значение за произнасянето. Няма данни за наличието на противоречиви решения във връзка с идентично искане на Ковачев. Лицето е участвало изключително активно в производството, т. е. не са налице и основанията по чл. 239, т. 5 от АПК. Липсват данни за произнасяне на ЕСЗПЧ, свързано с нарушаване на правата на Ковачев. С оглед на изложеното Върховният административен съд, петчленен състав намира, че не са налице основанията по чл. 239, т. 1 АПК, поради което искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховния административен съд, петчленен състав,