Решение № 9086 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 248/2013 г.

Решение № 9086 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 248/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ гр. Велико Търново срещу решение № 635/30.11.2012 г. на Административен съд Велико Търново /АСВТ/ по адм. д. № 909 по описа за 2012 г., с което е отменен ревизионен акт № 111200994/30.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново в частта относно допълнително определените на Пенка Маринова Бенева-Петрова допълнителни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер 1 406.33 лева и закъснителни лихви в размер 1 058.16 лева. Инвокира се неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Оспорват се изводите на съда относно правните последици на изтеклата погасителна давност за преценката за законосъобразност на РА, установяващ погасени по давност задължения. С частна жалба на Пенка Петрова, представена от адв. Филип Попов, е оспорено определение № 45/26.11.2012 г. по адм. д. № 909/2012 г. по описа на АСВТ, с което е оставена без разглеждане жалбата на Петрова против РА № 111200994/30.05.2012 г. в частта му за определените задължения за ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО за 2005 г. и за данък по чл. 40 от ЗОДФЛ (отм.) и е прекратено производството по делото. Според частния жалбоподател неправилно е отречено правото й на достъп до съд по отношение на съответната част от РА, тъй като първо е проведено оспорване по административен ред на утежняващия административен акт, като положителна процесуална предпоставка за правото на съдебно оспорване. Като ответник по касация Петрова отрича основателността на касационната жалба. Директора на дирекция "ОДОП" е на позиция за неоснователност на частната жалба. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбите. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорения пред АСВТ ревизионен акт са установени в тежест на Пенка Бенева-Петрова задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 1 406.33 лева и лихва в размер на 1 058.16 лева и за задължителни осигурителни вноски - ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО за периода 01.01.2005 г. - 31.12 2005 г. в размер общо 3 665.55 лева и лихви върху тях 4 773.86 лева. По административен ред РА е оспорен само в частта му за определяне на подоходен данък, като в жалбата е направено възражение за изтекла погасителна давност. С решение № 469/28.08.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Велико Търново РА е потвърден. В мотивите на юрисдикционния акт е прието, че приложимият по време 5-годишен давностен срок за погасяване на задължението по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) е изтекъл на 01.01.2012 г., но институтът на давността има значение за принудителната изпълняемост на публичните задължения, а не за установяването им. С определение № 45, постановено в о. с. з. на 26.11.2012 г. АСВТ е оставил без разглеждане жалбата на Пенка Бенева-Петрова срещу частта от РА, установяваща задължения за осигурителни вноски и лихви върху тях и е прекратил производството в тази част. Приел е, че в тази част РА не е обжалван по административен ред, което е следващо от чл. 156, ал. 2 от ДОПК условие за допустимост на съдебното оспорване. За да отмени РА в останалата част, административният съд е споделил изводите на решаващия орган относно погасяването по давност на данъчното задължение /според съда на 31.12.2012 г., което е фактическа грешка предвид постановяването на решението на 30.11.2012 г./, но не и последиците на давността. Прието е, че с изтичането на давностния срок е погасено публичното вземане и установяването му с РА е неправомерно. Частната и касационната жалби са неоснователни. Оспорването по административен ред има деволутивен ефект, доколкото отнася спора пред решаващия орган - чл. 146 от ДОПК. Израз на диспозитивното начало в процеса е ограничаването на правомощията на административната юрисдикция да реши спора за законосъобразност на РА само до оспорената от адресата му част /вж. чл. 155, ал. 2, in fine от ДОПК/. Петрова е оспорила пред решаващия орган утежняващия акт единствено за установените задължения за подоходен данък и лихвата за забава върху тези задължения - вж. петитума на жалба вх. № 8965/22.06.2012 г. Корелативно на правото на административно оспорване е задължението на решаващия орган да се произнесе в обема на сезирането. Това е сторено с потвърждаване на обжалваната част от РА с решение № 469/28.08.2012 г. Неуспешно проведеното административно обжалване на РА е абсолютна положителна процесуална предпоставка за правото на съдебно му оспорване. Тази предпоставка не е налице за частта от РА, определяща задълженията за плащане към различни осигурителни фондове, поради което отказвайки достъпа до съд за тази част от РА, съдът е постановил правилно определение. Правилен е и съдебният акт решаващ спора за законосъобразността на обжалваната част от РА. С оглед момента на възникване на публичното задължение е приложим петгодишният давностен срок по чл. 140, ал. 1 от ДПК (отм.) с начало първи януари на годината, следваща тази на възникване на задължението за плащане. За задълженията по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) с арг. от чл. 54, ал. 1 във вр. с чл. 41, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) е започнал да тече от 01.01.2007 г. и е изтекъл на 01.01.2012 г. /чл. 60, ал. 2 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК за сроковете изчислявани в години/. Ревизионното производство е започнало на 05.01.2012 г. с връчване на заповедта за възлагане на ревизията - § 1, т. 11 от ДР на ДПК (отм.). Във всички хипотези на чл. 118, ал. 1 от ДОПК ревизионният акт е декларативен административен акт, защото установява вече възникнали задължения и права. Когато установява задължения /чл. 118, ал. 1, т. 1 от ДОПК/, РА е утежняващ административен акт. Декларативният характер на РА изключва законосъобразността на установяването на погасени по давност публични задължения. Неоснователен е доводът за дължимост на установяването, за да се осигури отписването на задълженията по реда на чл. 173 от ДОПК. РА не е единствен акт за установяване на публични задължения. Такива са декларациите, с които задълженото лице само определя задълженията си /чл. 105 от ДОПК, както и актовете по чл. 106, ал. 2 и чл. 107, ал. 3 от ДОПК, като на всички тях разпоредбата на чл. 209, ал. 2, т. 2 и 3 от ДОПК придава качеството изпълнително основание. А дори да не са установени задълженията, това не изисква, а преодолява нуждата от отписване. До установяването му задължението не е "записано". Абсурдно е да се установява публично задължение само за да бъде отписано. Правилните съдебни актове следва да бъдат оставени в сила. При този изход на спора на никоя от страните не се следват разноски за касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение