Решение № 120 от 7.1.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8598/2025 г.

Производство по реда на чл. 239 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Е. Г. И. за отмяна на влязло в сила Решение 1693/19.09.2024 г. на Административен съд - Сливен по адм. дело 317/2024 г, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) 24-0804-000194 от 03.06.2024 г. на Началник сектор Пътна полиция Областна дирекция на министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) Сливен, с която на основание чл. 157, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е постановено изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) поради отнемане на всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления. В искането се твърди, че с Решение 19/04.03.2025 г. по НАХД 430/2024 г. по описа на Районен съд Нова Загора, влязло в сила на 29.03.2025 г. е отменено Наказателно постановление (НП) 23-0306-001189/03.11.2023 г, в частта с която е наложено наказание за нарушение на чл. 137б. ал. 1 ЗДвП, при което са отнети 12 броя контролни точки. Твърди още, че отмяната на НП прави незаконосъобразна издадената ПАМ, тъй като не е бил изчерпан предвиденият в закона лимит от 26 точки. По изложените съображения намира, че са налице условията на чл. 239, т. 3 АПК и моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Сливен и да върне делото за ново разглеждане от друг състав. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Началник сектор към ОД на МВР Сливен, в представено писмено становище счита подаденото искане за неоснователно. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страната, намира искането за отмяна за процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1, т. 3 АПК, а разгледано по същество за основателно. Съгласно чл. 237, ал. 1 АПК на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Способът за съдебна защита чрез искане за отмяна има изключителен и ограничен характер и поради това, че засяга стабилитета на влезли в сила съдебни актове, се осъществява при наличие на изчерпателно предвидените предпоставки на закона. Основанията за отмяна са изрично изброени в разпоредбата на чл. 239 АПК. В разпоредбата на чл. 239, т. 3 АПК е предвидено, че актът подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Соченото основание за отмяна изисква правните последици на отменения акт да са в условията на преюдициалност за правоотношението, предмет на съдебното решение, както и тази отмяна да е влязла в сила след приключване на устните състезания в последната инстанция по същество. В настоящия случай от представените доказателства по делото се установява, че със ЗППАМ 24-0804-000194 от 03.06.2024 г. на Началник сектор Пътна полиция ОД на МВР Сливен, на основание чл. 157, ал. 4 ЗДвП е постановено изземване на СУМПС, поради отнемане на всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления. Като основания за издаване на същата са посочени влезли в сила НП, едно от които е НП 23-0306-001189/03.11.2023 г. на РУ Нова Загора, по силата на което на искателя са отнети 22 бр. контролни точки. С Решение 19/04.03.2025 г. по НАХД 430/2024 г. Районен съд Нова Загора е отменил НП 23-0306-001189/03.11.2023 г., в частта за извършено нарушение на чл. 137б. ал. 1 ЗДвП, по отношение на което в Наредба Із-2539 от 17.12.2012г. на Министерство на вътрешните работи е предвидено и кумулативно отнемане на 12 броя контролни точки. Видно от поставения печат в края на решението, същото е влязло в законна сила на 29.03.2025 г. С решението си от 19.09.2024 г. по адм. дело 317/2024 г., Административен съд - Сливен е отхвърлил жалбата на Е. Г. И., срещу Заповед за прилагане на ПАМ 24-0804-000194 от 03.06.2024 г. на Началник сектор Пътна полиция ОДМВР Сливен, с която на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП е иззето СУМПС поради неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 с.з. За да постанови този резултат съдът е приел, че с две влезли в сила наказателни постановления на жалбоподателя са отнети общо 28 контролни точки за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата. С оглед изчерпване на лимита на контролните точки Е. И. е загубила придобитата правоспособност за водач на МПС и е бил длъжен да върне свидетелството си за правоуправление в съответната служба. Установено е, че водачът не е изпълнил това свое задължение и е продължил да осъществява правнорегламентираната дейност в пряко нарушение на закона, поради което на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП, компетентният административен орган е издал заповед за прилагане на ПАМ "Изземване на СУМПС". При тези обстоятелства, установени от събраните по делото доказателства, решаващият съд е направил извод, че оспорената заповед е законосъобразна. Съгласно чл. 157, ал. 1 ЗДвП при издаване на свидетелство за управление притежателят му получава определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Новият водач получава две трети от максималния брой контролни точки, а оставащите една трета контролни точки получава след придобиване на 24 месеца стаж като водач на моторно превозно средство. В националния регистър за водачите и техните нарушения и наказания по чл. 165, ал. 1, т. 6 се съхранява информация за контролните точки за отчет на извършените нарушения. Според ал. 4 от с.з., водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи. Така посочената разпоредба придава самостоятелно правно значение на отнемането на контролни точки, определяйки го като юридически факт, с чието проявление водачът на МПС губи правоспособност. Отнемането на контролни точки става автоматично с влизане в сила на НП и е задължителна последица при установяване на нормативно посочените нарушения, която има за цел тяхната отчетност. С отмяната на едно от двете наказателни постановления, послужили като фактическо основание за издаване на заповедта за прилагане на ПАМ, с влязло в сила решение по НАХД 430/2024 г. по описа на Районен съд Нова Загора, 12 те контролни точки по това постановление не могат да се считат за отнети, а заповедта за прилагане на ПАМ се явява издадена на отпаднало фактическо основание. Следва да се отбележи, че така постановеното решение на РС Нова Загора по своя характер е конститутивно, тъй като рефлектира върху материалното административнонаказателно правоотношение по повод издаденото наказателно постановление, като го променя с обратна сила. Иначе казано конститутивното действие на решението се състои в отпадане на разпоредените с отменения акт права и задължения, т.е. промяната се отразява на материалното право на лицето, чиято жалба е уважена, по начин да не се счита засегнато от разпоредените с този акт задължения, все едно актът не е съществувал. След като посоченото обратно действие на съдебното решение е следствие от конститутивния му характер, следва да се зачете правния му ефект, респ. отпадането с обратна сила на правните последици, разпоредени с отмененото НП, считано от момента на издаването му. В настоящия случай правоотношението между административнонаказващия орган и искателя, предмет на НАХД 430/2024 г. по описа на Районен съд Нова Загора е преюдициално за спора по налагане на ПАМ и след като това решение е влязло в сила след постановяване на съдебния акт, чиято отмяна се иска, то налице е релевираното в искането основание за отмяна на влязлото в законна сила решение на Административен съд Сливен. Настоящият съд намира за неоснователна претенцията на искателя за присъждане на разноски. По аргумент от чл. 143 АПК в съдебното производство отговорността за разноски произтича от факта на неоснователно повдигнатия правен спор и следва да се понесе от страната, чието правно твърдение е отхвърлено. С решението, с което е уважена молба за отмяна и е възстановена висящността на спора с оглед връщане на делото за ново разглеждане, не разрешава съдебния спор по същество, а само се възстановява висящността на процеса. В този смисъл и съобразно т. 4 на Тълкувателно решение 6 по тълкувателно дело 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, разноските, направени от искателя (молителя) в производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато молбата е уважена, се присъждат с решението по съществото на спора. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 2-ро АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,