Решение № 892 от 21.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10902/2008 г.

Решение № 892 от 21.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10902/2008 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Църковното настоятелство при храм "Свети Никола" с. Черноморец, община Созопол чрез неговия пълномощник срещу решение № 656/11.07.2008 г. по адм. д. № 890/2007 г. на Административен съд гр. Бургас. Счита обжалваното решение за неправилно като противоречащо на материалния и претендира отмяната му. Ответниците по касационната жалба не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба с оглед наведеното касационно основание за отмяна съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № РД-18-12/24.04.2007 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с която са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Черноморец в частта досежно имот с идентификатор 81178.501.5. Твърдението е било в насока, че този имот не е записан в кадастралната карта и регистър като собствен на жалбоподателя. За да отхвърли жалбата, решаващият съд е развил следните доводи: В кадастралния регистър не се посочват данни за собствениците на имоти и носителите на вещни права, докато те не бъдат установени по реда на чл. 41, ал. 2 ЗКИР. В случая жалбоподателят не се легитимира като собственик или носител на вещно право върху имота, поради което и не може да бъде записан като негов. Така постановеното решение е правилно при следните съображения: В случая не съществуват данни, черпени от посочените в чл. 41, ал. 2 ЗКИР актове, които да сочат на собственически или други вещни права на касатора върху процесния недвижим имот. Такива не могат да се извлекат и от регистрите към плановете или регистрите на общинската или областната администрация. Видно от разписния лист към плана от 1936 г. на името на жалбоподателя е записан имот пл. № 395 с площ от 3 625 кв м., който обаче не се покрива с процесния имот. Съставеният пък при действието на плана от 1966 г. нотариален акт № 124/1975 г., с който жалбоподателят е признат за собственик на имот пл. 104 с площ от 2 530 кв. м. също не е идентичен с процесния. Обстоятелството, че имотът се владее от жалбоподателя, не е равнозначно на признат нормативно акт, който да легитимира вещни права и да е основание за записването му в кадастралния регистър като собствен. Не може да бъде споделено и твърдението в касационната жалба, че след като никой друг не е предявил претенции за собственост и при наличие на осъществявано от жалбоподателя владение, то този имот следва да бъде записан в кадастралния регистър като негов собствен. Предвид изложеното, като е приел, че оспореният пред него административен акт е валиден и законосъобразен, първоинстанционният съд е постановил съответно на материалния закон решение. Същото е правилно и като такова следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение