Решение № 2166 от 11.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9939/2019 г.

Решение № 2166 от 11.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9939/2019 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Ди Енд Джи Ен" ЕООД, представлявано от управителя Д. Дамянова, чрез процесуалния си представител адв. Л. Георгиева срещу Решение № 896 от 15.05.2019 г. по адм. дело № 529/2019 г. по описа на Административен съд - Бургас. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-02000218005511-091-001/11.12.2018 г. на ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № 25/14.02.2019 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" ("ОДОП") – Бургас при ЦУ на НАП, с който по реда на чл. 102, ал. 4 във връзка с чл. 96, ал. 1, изр. второ от ЗДДС е начислен допълнително ДДС за периода от 27.07.2018 г. до 31.07.2018 г. - главница в размер на 1 681, 59 лв. и лихва в размер на 55, 59 лв. и за периода от 01.08.2018 г. до 13.08.2018 г. - главница в размер на 4 327, 14 лв. и лихва в размер на 105, 78 лв. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място, поддържа, че в съответствие със закона и по – специално с разпоредбата на чл. 96, ал. 1, изр. първо от ЗДДС, дружеството е подало заявление за регистрация, като неправилно ревизиращите са приели да приложат режима, уреден във втората хипотеза на цитираната разпоредба. На следващо място, счита, че съдът немотивирано е приел, че размерът на начислените на основание чл. 102, ал. 4 от ЗДДС задължения е правилно определен. Излага възражение, че необосновано решаващият състав не е допуснал извършването на експертиза, като е нарушил правото на защита на задълженото лице. Иска се отмяната на решението и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени процесния РА. Ответната страна - директорът на Дирекция "ОДОП" – Бургас при ЦУ на НАП, не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд - Бургас е бил РА № Р-02000218005511-091-001/11.12.2018 г. на ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № 25/14.02.2019 г. на директора на дирекция "ОДОП" – Бургас при ЦУ на НАП, с който по реда на чл. 102, ал. 4 във връзка с чл. 96, ал. 1, изр. второ от ЗДДС е начислен допълнително ДДС за периода от 27.07.2018 г. до 31.07.2018 г. - главница в размер на 1 681, 59 лв. и лихва в размер на 55, 59 лв. и за периода от 01.08.2018 г. до 13.08.2018 г. - главница в размер на 4 327, 14 лв. и лихва в размер на 105, 78 лв. Спорът между страните е изцяло правен и касае приложението на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС. Установено е и няма спор между страните, че реализираният облагаем оборот на дружеството по чл. 96 от ЗДДС за последните 12 месеца преди текущия за периода 01.08.2017 г. до 31.07.2018 г. е в размер на 83 747, 64 лв., а за периода от 01.06.2018 г. до 27.07.2018 г. /за два последователни месеца/ - 51 270, 18 лв. Установено е, че към 27.07.2018 г. дружеството е достигнало прага за задължителната регистрация по ЗДДС, поради което същото е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС на основание на чл. 96, ал. 1, изр. второ от ЗДДС в срок до 03.08.2018 г. Дружеството е подало заявление за регистрация по електронен път на 06.08.2018 г. с вх. № ИТ-00000044710/06.08.2018 г. и регистрацията е извършена, считано от 14.08.2018 г. с Акт за регистрация по ЗДДС № 020421801667700/14.08.2018 г. Приходният орган е приел, че ревизираното лице не е изпълнило задължението да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в срок и доколкото регистрацията на "Ди Енд Джи Ен" ЕООД е по реда на чл. 96, ал. 1 изр. второ от ЗДДС, в случая е приложима специалната разпоредба на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС, която урежда дължимостта на ДДС при закъснение в срока за подаване на заявление. Въз основа на така установените факти и при преценка на доказателствата, административният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, при наличието на мотиви, при липса на съществени процесуални нарушения и при правилно прилагане на материалния закон. Първоинстанционният съд е изложил съображения, че органът по приходите правилно е определил периодите, за които дружеството дължи внасяне на ДДС, предвид разпоредбата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС /в приложимата редакция ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г./. Нормата е тълкувана и във връзка с чл. 96, ал. 1 ЗДДС, като съдът счита, че хипотезата, визирана в изречение второ е приложима и се явява специална спрямо общия случай на задължителна регистрация по ЗДДС, инкорпориран в първото изречение на цитираната разпоредба. В тази връзка излага мотиви, че това нормативно разрешение цели своевременното регистриране по ЗДДС на данъчните субекти, които в относително кратък времеви период – до два месеца, извършат облагаеми доставки на значително висока стойност, реализирайки облагаем оборот от 50 000 лева или повече. На следващо място според съда целта на законодателя се извлича и от предвидените различни моменти, от които започва да тече срокът за подаване на заявление за регистрация, съответно по чл. 96, ал. 1, изречение първо от ЗДДС – от изтичането на данъчния период, през който е достигнат оборотът, а по чл. 96, ал. 1, изречение второ от ЗДДС – от датата, на която е достигнат оборотът. Обоснован е извод, че в процесния случай е осъществен фактическият състав на чл. 96, ал. 1, изречение второ от ЗДДС. Тъй като Актът за регистрация по ЗДДС не е обжалван и доколкото органа по регистрация е приел, че регистрацията е на основание чл. 96, ал. 1, изр. второ от ЗДДС, то в случая, според решаващият състав, приложима при определяне на задължение за ДДС е нормата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт - нарушение на материалния закон и необоснованост. При постановяване на обжалваното решение Административен съд - Бургас е установил правилно фактическата обстановка и е обсъдил всички събрани в рамките на ревизията и на съдебното производство доказателства, извършвайки задълбочена преценка на същите съобразно приложимия материален закон. В настоящия случай, въз основа на безспорно установените обстоятелства, правилно органите по приходите са приложили разпоредбата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС, съгласно която за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите по чл. 96, ал. 1, изречение второ, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв., от датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите, или до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. При неизпълнено задължение за подаване на заявление за регистрация или при забавено изпълнение на това задължение е дължим ДДС, чиито размер се определя по правилата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС и се установява с РА. Установената от органите по приходите в хода на ревизионното производство фактическа обстановка не е спорна между страните, като спора между тях е относно приложимата хипотеза на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС за подаване на заявлението за регистрация по ЗДДС. Касационната инстанция споделя изцяло развитите от първостепенния съд доводи за материална законосъобразност на РА във връзка с приложението на чл. 96, ал. 1, изр. второ от ЗДДС. Правилно и в съответствие с представените доказателства е прието, че "Ди Енд Джи Ен" ЕООД е реализирало облагаем оборот за последните два месеца над 50 000 лева на дата 27.07.2018 г. Доставката, с която е надвишен оборотът, видно от дневните отчети на ЕКАФП е в размер на 2137, 27 лв. Датата, на която лицето е регистрирано по ЗДДС е 14.08.2018 г. За периода 01.06.2018 г. - 27.07.2018 г., безспорно дружеството е формирало оборот от облагаеми доставки в общ размер на 51 270, 18 лв. Това е период по-малък от два месеца и от датата 27.07.2018 г. започва да тече 7 - дневния срок за подаване на заявлението на регистрация по ЗДДС, който изтича на 03.08.2018 г. Подавайки заявление за регистрация на основание чл. 96, ал. 1, изр. първо от ЗДДС на 06.08.2018 г., дружеството не е спазило императивно предвидения срок по чл. 96, ал. 1, изречение второ от ЗДДС. С въведеното на 01.01.2018 г. ново обстоятелство в нормата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, създаващо задължение за регистрация при съкратени срокове, законодателят не предоставя алтернативна възможност на данъчнозадължените лица за регистрация по ЗДДС. Както правилно сочи и съдът, тази норма се явява специална спрямо общия случай на задължителна регистрация по ЗДДС, инкорпориран в първото изречение на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, тъй като цели защита на фискалните интереси на държавата. При реализиране на високи обороти в два последователни месеца и с неподаване на заявление за регистрация по ЗДДС в срок, задължените лица не начисляват данък върху добавената стойност за част от доставките, относно които при спазване на закона би следвало да начислят такъв в качеството си на регистрирани по закона лица. Предвид това при определяне на дължимия данък правилно е приложена разпоредбата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС. Разпоредбите са тълкувани стриктно и в съответствие със закона дължимият данък е определен от датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която дружеството е регистрирано от органа по приходите. Освен това, както правилно сочи и първоинстанционния съд, Актът за регистрация по ЗДДС не е бил обжалван и доколкото органа по регистрация е приел, че регистрацията е на основание чл. 96, ал. 1, изр. второ от ЗДДС, то в случая приложима при определяне на задължение за ДДС е нормата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС. Необосновано е възражението на касатора относно наложената имуществена санкция с наказателно постановление. Издаденият акт в рамките на административнонаказателното производство, не е предмет на разглеждане в настоящото производство. Неоснователно се явява и възражението за недопуснатата от първоинстанционния съд съдебно – счетоводна експертиза (ССчЕ). Видно от протокола от проведено открито съдебно заседание на 22.04.2019 г. процесуалният представител на касатора е поискал допускането на ССчЕ, която да установи обстоятелства, свързани с издадено наказателно постановление. След уточняващи въпроси от ответната страна, процесуалният представител на дружеството е коригирал въпроса си. Основателно решаващият състав е приел, че предметът на спора, с който е сезиран е изцяло правен и не е налице необходимост от назначаване на вещо лице, специалист в областта на счетоводството. Определянето на размера на дължимия данък за периода 03-06.08.2018 г., т. е. периодът от датата, на която е следвало дружеството да се регистрира до датата, на която е подало заявление за регистрация по реда на чл. 96, ал. 1, изр. първо от ЗДДС, не би довело до изясняване на възникнали въпроси или обстоятелства от значение за правилното решаване по делото. С оглед изложеното, доводите на касатора за нарушаване на съдопроизводствените правила, изложени в съдебното заседание пред настоящата инстанция, се явяват неоснователни. По тези съображения касационната жалба се явява неоснователна и обжалваният съдебен акт следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение,