Решение № 15574 от 15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3243/2019 г.

Решение № 15574 от 15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3243/2019 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).

Образувано е по две жалби, както следва:

1. жалба, имаща характер на частна жалба от Е. Пейчева, чрез процесуалния й представител адв. Рахнева, против Решение № 1773 от 2.10.2018 г., постановено по адм. д. № 1104/2017 г. на Административен съд – гр. Варна, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата й срещу заповед № КД – 14 – 03 – 499 от 30.04.2010 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – гр. Варна, в частта, с която е извършено изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър (КККР) засягащо ПИ идентификатор № 10135.2526.1822 и производството по делото е прекратено по отношение на нея.

1. жалба, имаща характер на касационна жалба от Е. Пейчева и В. Василев, чрез процесуалния им представител адв. Рахнева, против Решение № 1773 от 2.10.2018 г., постановено по адм. д. № 1104/2017 г. на Административен съд – гр. Варна, в частта, с която е отменена по жалбата на В. Василев заповед № КД – 14 – 03 – 499 от 30.04.2010 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – гр. Варна, в частта, с която е извършено изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър (КККР) засягащо ПИ идентификатор № 10135.2526.1822.

В частната жалба се твърди на първо място недопустимост на оспореното решение в оспорената му част, имаща характер на определение, тъй като се посочва, че жалбоподателката Пейчева е собственик и оспореното изменение засяга имот идентификатор № 10135.2526.9625, а не както е посочено в оспореното решение ПИ идентификатор № 10135.2526.1822. Твърди и неправилност на извода на съда за липса на активна процесуална легитимация да оспорва заповедта на началника на СГКК – гр. Варна. Твърди, че такава е налице, тъй като нейния имот е по документи с площ от 1180 кв. м., а с оспорената от нея заповед същият е нанесен с площ от 941 кв. м. Иска оспореното решение в оспорената му част имащо характер на определение да бъде отменено и ВАС да постанови друго по същество, с което се отмени обжалваната заповед на началника на СГКК – гр. Варна "само в частта за разликата над площта от 941 кв. м. до 1180 кв. м., представляващо отразяване на границите на имот пл. № 1696 и преписката да бъде върната на началника на СГКК – гр. Варна с указания имота да бъде отразен с площ от 941 кв. м.". Претендира разноски за двете инстанции.

С касационната жалба на Пейчева и Василев се твърди отново недопустимост на решението, тъй като съдът се е произнесъл по отношение на ПИ идентификатор № 10135.2526.1822, а не до ПИ идентификатор № 10135.2526.9625, предмет на заповедта. Оспорват и мотивите на решението досежно приетото от съда за отмяна на заповедта в оспорената й част, че Василев е бил лишен от възможност да участва в административното производство по издаването й, като напротив твърдят, че той е участвал в производството по издаването й като е внесъл проект за изменение на КК още през м. ноември 2009 г., като още от 10.04.2009 г. е подал заявление и е получил запазен номер идентификатор за имота № 10135.2526.1822, както и е внесъл допълнителен проект на 21.06.2010 г. Твърди и неправилност на решението, тъй като е нарушена забраната за невлошаване на положението на жалбоподателя, тъй като площта на имота с оспореното изменение на КК е увеличена само до 941 кв. м., а не до тази по документи за собственост, която е 1180 кв. м., като графичните граници на новонанесения имот не съответстват на имот пл. № 1696, както и на данните от извършената съдебна делба по гр. д. № 372/1988 г. на Варненски районен съд. Твърдят и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът е основал изводите си на приетите по делото СТЕ, които са били оспорени. Искат отново оспореното решение да се обезсили или отмени като се отмени и оспорената заповед, но само в частта досежно разликата от 941 кв. м до 1180 кв. м. в нанесения обект идентификатор № 10135.2526.9625. Претендират разноски за двете инстанции.

Ответника Началника на СГКК – гр. Варна не изразява становище по частната и касационната жалби.

Ответниците М. Желкова, Община Варна и Р. Паскалев също не изразяват становище по частната и касационната жалби.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на частната и касационната жалби.

Частната и касационната жалби са подадени в срока по чл. 230 и чл. 211 от АПК по пощата и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол. Частната жалба на Е. Пейчева е подадена от надлежна страна в частта, на оспореното решение, имащо характер на определение, като за нея решението в тази му част е неблагоприятно, поради което частната й жалба е допустима.

Касационната жалба на Е. Пейчева е недопустима, тъй като тя не е адресат на решението в частта, с която по жалбата на В. Василев е отменена заповед № КД – 14 – 03 – 499 от 30.04.2010 г. на началника на СГКК – гр. Варна и тъй като тя е загубила качеството си страна по делото с прекратяване на производството по отношение на нея и съответно няма правата по чл. 210, ал. 1 от АПК. Касационната жалба на Е. Пейчева в тази връзка следва да бъде оставена без разглеждане и производството по настоящото дело по отношение на касационната жалба на Пейчева следва да бъде прекратено.

Касационната жалба на В. василев е допустима по следващите съображения. В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по отношение на ПИ идентификатор № 10135.2526.1822, а не до ПИ идентификатор № 10135.2526.9625, предмет на заповед № КД – 14 – 03 – 499 от 30.04.2010 г., която заповед е била оспорена именно в частта на нанасянето в КК на изменение на ПИ идентификатор № 10135.2526.9625, като в тази връзка твърди, че решението за него е неблагоприятно, тъй като липсва произнасяне по спорния по делото предмет.

Разгледани по същество и частната и касационната жалба на В. Василев са основателни, но по съображения различни от изложените в тях.

За да постанови оспореното решение АС – гр. Варна е приел, че жалбата на Е. Пейчева срещу заповед № КД – 14 – 03 – 499 от 30.04.2010 г. е недопустима и е оставил същата без разглеждане, тъй като е приел, че административното производство по издаване на заповедта е започнало по нейно заявление, като при издаване на заповедта административният орган е удовлетворил изцяло искането й за изменение на кадастралната карта и регистър, като изменението е извършено изцяло съгласно приложения от Пейчева проект за изменение на КККР, като е посочил, че това се потвърждава и от изслушаната по делото СТЕ., която съдът е кредитирал като обективна и мотивирана. Поради това е приел, че по отношение на Пейчева липсва правен интерес от оспорването, тъй като искането й е било удовлетворено. Приел е, че жалбата на В. Василев срещу заповедта е основателна, тъй като към момента на постановяване на заповедта същият се легитимира като собственик на имота, предмет на изменението, придобит през 2007 г., като в тази връзка същият е следвало да бъде конституиран в проведеното административно производство, което обаче не е било сторено. В тази връзка е приел, че въпреки, че разпоредбата на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3 от 2005 г. (отм.); , действала към момента на издаване на оспорената заповед, дава възможност актът за непълноти и грешки да не се подписва от заинтересованите страни в случаи като настоящия при представено решение за извършена съдебна делба, административният орган на основание чл. 26, ал. 1 от АПК е бил длъжен да уведоми заинтересованите лица. Приел е, че като е издал оспорената заповед в оспорената й част без да осигури възможност на всички заинтересовани да участват в административното производство, е допуснато нарушение от категорията на съществените, поради което е отменил заповед № КД – 14 – 03 – 499 от 30.04.2010 г. в частта на одобрено изменение за имот идентификатор № 10135.2526.1822 ( като е приел, че това е преномериран ПИ идентификатор № 10135.2526.9625).

Решението в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на Е. Пейчева и е прекратено производството по отношение на нея е неправилно, а решението в частта, с която е отменена заповед № КД – 14 – 03 – 499 от 30.04.2010 г. досежно ПИ идентификатор № 10135.2526.1822 по жалбата на Василев е недопустимо.

На първо място Е. Пейчева е подала заявление вх. № 94 – 15851 от 07.07.2009 г. за изменение на КККР – гр. Варна, одобрена със заповед от 14.10.2008 г., засягащо ПИ идентификатори № 10135.2526.675, № 10135.2526.676, № 10135.2526.677, № 10135.2526.678 за образуване на нови ПИ идентификатори № 10135.2526.9624, № 10135.2526.9625, № 10135.2526.9626. В обяснителната записка е заложено, че ПИ с крайни цифри № 676 по кадастралната карта е нанесен с площ от 761 кв. м., а по документи за собственост е 1180 кв. м. съдебна делба от 27.06.1988 г. на Варненски районен съд. Посочено е, че имот стар № (крайни цифри), съответстващ на новопроектирания ПИ идентификатор № 10135.2526.9625, като този новообразуван имот е с площ 885 кв. м., а по представената скица проек към обяснителната записка, по която е извършено процедираното изменение е посочен с площ 885 кв. м. В оспорената заповед този новообразуван имот е одобрен и нанесен с площ от 941 кв. м. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗКИР кадастърът е съвкупност от данни за местоположението, границите и размерите на имотите, като предвид това определение в случая се установява разминаване между твърдяната площ на имота по документи за собственост 1180 кв. м., представената скица – проект, в която спорният имот е предложен да се нанесен (по обяснителната записка) съобразно документи за собственост, но с площ от 885 кв. м., а в оспорената заповед е одобрено нанасянето на имота по заявлението на Пейчева с посочена площ 941 кв. м. Налице е разминаване между заявеното по обяснителната записка и одобреното с оспорената заповед. Освен това необосновано съдът е приел, че за Пейчева не е налице правен интерес от оспорване, тъй като заявлението й е било удовлетворено изцяло и изменението е нанесено съобразно представения от нея проект, което било потвърдено и от СТЕ. И в двете изслушани по делото СТЕ такова установяване няма, както и няма поставен такъв въпрос. Не е изяснено дали оспореното изменение е нанесено като граници по представения от Пейчева проект скица – проект, както и не е изяснено защо е налице разминаване в заявените площи по обяснителна записка и документи за собственост 1180 кв. м., по представена скица – проект за изменението на обекта 885, а по оспорената заповед 941 кв. м. Т. е. не се устаноява, включително със съответните специални технически знания, че оспореното изменение на КК е удовлетворило напълно искането на Пейчева, не е поставян въпрос и не е изследван от СТЕ въпроса дали одобреното изменение като текстова и като графична част съответства на подаденото заявление за това и скицата – проект. В тази връзка е неправилно, поради необоснованост и липса на събрани доказателства в тази насока, решението на съда в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на Пейчева и прекратяване на производството по отношение на нея. В тази част решението следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на съда за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на Пейчева.

На второ място съдът е бил сезиран с жалба, както от Пейчева, така и от В. Василев съсобственик на ПИ идентификатор № 10135.2526.9625, срещу заповед № КД – 14 – 03 – 499 от 30.04.2010 г. в частта, с която е одобрено изменение на КККР на гр. Варна досежно имот идентификатор № 10135.2526.9625. съдът се е произнесъл и е отмени посочената заповед досежно извършено изменение на КККР на имот идентификатор № 10135.2526.1822, а такъв имот по оспорената заповед не съществува и не е одобрявано изменение на КККР по отношение на такъв имот. За да постанови решението по отношение на имот с крайни цифри 1822 е приел, че ПИ идентификатор № 10135.2526.9625 е бил "преномериран" с идентификатор № 10135.2526.1822. За имот идентификатор № 10135.2526.1822 няма одобрено изменение, издадено е само удостоверение изх. № 99 – 8662 – 03 – 10 – 1783 от 10.09.2009 г. от СГКК – Варна за заявени нови обекти в кадастъра с определени нови идентификатори, между които и № 10135.2526.1822 по заявление на В. Василев, както и са представени проекти за изменение на кадастъра, включващи този имот. Одобряване на това изменение и установяване на идентично между него и имота, предмет на заповедта в това производство № 10135.2526.9625 не е установено. Имот идентификатор № 10135.2526.1822 е само проекто – номер на имот, няма доказателства за одобряване на изменение на КК с този имот, както и той не е предмет на оспорената заповед в оспорената част. В тази връзка като е отменил заповед № КД – 14 – 03 – 499 от 30.04.2010 г. досежно изменението, прието в имот идентификатор № 10135.2526.1822, при положение, че в заповедта такъв имот не е посочван, съдът е постановил недопустимо решение, тъй като такъв предмет на заповедта и това оспорване няма. Поради това в частта, с която е отменена заповедта досежно изменението на КК за имот идентификатор № 10135.2526.1822, оспореното съдебно решение следва да бъде обезсилено. Настоящата инстанция не може да се произнесе по спора по същество, тъй като не са изяснени всички въпроси от значение за правилното му разрешаване, включително не са събрани всички относими доказателства от значение за същия. Поради това делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС – гр. Варна.

Във връзка с гореизложеното оспореното решение на АС – гр. Варна в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на Е. Пейчева срещу заповед № КД – 14 – 03 – 499 от 30.04.2009 г. в частта на одобреното изменение на КККР за имот идентификатор № 101352526. 9625 и е прекратено производството по делото по отношение на нея следва да бъде отменено и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия, но от друг състав на АС – гр. Варна, предвид следващите съображения. Решението на АС – гр. Варна в частта, с която е отменена по жалбата на В. Василев заповед № КД – 14 – 03 – 499 от 30.04.2010 г. досежно изменение на КККР за имот идентификатор № 10135.2526.1822 следва да бъде обезсилено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС – гр. Варна.

При новото разглеждане съдът включително с използване на специални знания следва да установи на първо място дали е допустима общата жалба на Е. Пейчева и В. Василев досежно оспорването на изменението на КККР с нанасянето на нов имот идентификатор № 10135.2526.9625 с площ от 941 кв. м. и записването му в КР със собственик само Е. Пейчева, като установи: на първо място – оспореното изменение съответства ли на заявеното със заявление вх. № 94 – 15851 от 07.07.2009 г. на Пейчева както в текстовата така и в графичната му част (досежно установява дали е удовлетворено заявлението й и ъв връзка с установяване налице ли е правен интерес за нея от оспорване); на второ място – към момента на оспорването и постановяване на новото решение, изменението одобрено със заповедта от 30.04.2010 г. действащо ли е, тъй като по делото са налице индикации за последващи изменение на КККР в тези части със заповед № КД – 14 – 03 – 1228 от 11.05.2012 г. (за която има индикации за оспорването й, но не е установено действа ли, отменена ли е или е влезнала в сила), със заповеди № 18 – 10252 от 21.12.2016 г. и № 18 – 10251 от 21.12.2016 г., с които също са процедирани изменение по отношение на спорния имот, и които заповеди са били отменени с определения от АС – гр. варна, но преписките са върнати за продължаване на исканията за изменение на КККР по заявления на Пейчева и Василев. В тази връзка следва да се установи наличе ли е произнасяне по тези заявления на административния орган и налице ли е влезнало изменение на КККР по тези заявления досежно спорния имот. Във връзка и след установяване на горните обстоятелства съдът при новото разглеждане следва да направи преценка дали оспорената заповед от 2010 г. е действаща такава досежно процедираното изменение и съществува ли то в правния мир при преценка на наличието на правен интерес от оспорването му. След като направи преценка за допустимост на жалбата на Пейчева и Василев във връзка с горните указания и в случай, че е налице допустима жалба съдът следва да установи и дали са били налице предпоставките за изменение на КККР и да се произнесе по законосъобразността на оспорената заповед от 2010 г. в случай, че установи допустимост на оспорването.

Жалба, имаща характер на касационна жалба от Е. Пейчева против Решение № 1773 от 2.10.2018 г., постановено по адм. д. № 1104/2017 г. на Административен съд – гр. Варна, в частта, с която е отменена по жалбата на В. Василев заповед № КД – 14 – 03 – 499 от 30.04.2010 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – гр. Варна, в частта, с която е извършено изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър (КККР) засягащо ПИ идентификатор № 10135.2526.1822, следва да се остави без разглеждане, тъй като Пейчева няма качеството на лице по чл. 210, ал. 1 от АПК. Това е така, тъй като с посоченото първоинстанционно решение жалбата на Пейчева е оставена без разглеждане и производството по отношение на нея е прекратено. За нея е налице правен интерес от оспорване на решението в прекратителната част, която я засяга и по която част настоящият състав също се произнася.

Предвид изхода на спора по претенциите на страните за разноски и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение