Решение № 1012 от 28.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7625/2014 г.

Решение № 1012 от 28.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7625/2014 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Христо Данаилов Христов срещу решение № 2518 от 14.04.2014 г., постановено по адм. дело № 276/2014 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед с рег. № з-472/19.12.2013 г. на началника на 04 РУП - СДВР за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. Иска се отмяна на съдебния акт като незаконосъобразен и уважаване на първоначалната жалба срещу административния акт. Ответникът счита жалбата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Настоящата инстанция намира жалбата за процесуално допустима, а по същество за неоснователна, по следните съображения: Фактическата обстановка е правилно установена от АССГ, а изводът, че обжалваната заповед е законосъобразна предвид чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР, се споделя изцяло. Като се имат предвид докладните записки, сведения, справката, съдебномедицинското удостоверение, показанията на свидетелите Георгиев и Пецов, обосновано административният съд е приел, че се доказва нарушение на служебната дисциплина чрез нанасянето на удари от жалбоподателя на свидетеля Георгиев, при изпълнение на служебните им задължения, което противоречи на чл. 48а от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Показанията на свидетелите са обсъдени съгласно чл. 172 от ГПК и с оглед на взаимната им връзка, степента им на конкретност и правдоподобност и в съответствие с писмените сведения и медицинското, основателно са кредитирани от съда. Правилно е отбелязано, че справката се явява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК (ползващ се с материална доказателствена сила), който не е оспорен съгласно чл. 193, ал. 1 от ГПК. Възраженията в касационната жалба относно липсата на точно описание на нарушението и за недоказаността на неправомерното поведение на жалбоподателя не намират опора в съдържанието на заповедта, както и в множеството писмени и гласни допустими доказателствени средства, от които по несъмнен начин се установяват правнозначимите факти. Предвид изложеното, налага се извод, че обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 от АПК, които да налагат отмяната му, поради което следва да се остави в сила, а касационната жалба да се остави без уважение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,