Решение № 4919 от 14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 255/2009 г.

Решение № 4919 от 14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 255/2009 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Петър Христов Пашов от гр. Ботевград срещу решение № 586 от 22.10.2008 г. по адм. дело № 432/2008 г. на Административен съд София област, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът по касационната жалба Кръстан Дошовски изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Останалите ответници по касационната жалба не са изразили становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователността на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователно. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Петър Пашов против заповед № ДК-02-СФ-47 от 07.04.2008 г. на Началника на Софийска РДНСК, с която е наредено да бъде премахнат като незаконен строеж на "Едноетажна масивна постройка с навес", изпълнен от Петър Пашов в ПИ № 041022 в местността "Сиврийца и Св. Илия" в землището на с. Стъргел, община Горна Малина. Съдът правилно е приложил материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което не са налице твърдяните от касатора основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Анализирани са от съда всички относими за спора доказателства, включително заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, което заключение правилно е ценено като обективно и неоспорено от страните. Обсъден е от съда въпросът относно характера на земеделска земя за имот пл. № 601, както и въпросът дали процесният незаконен строеж е в регулация или е изключен от регулация и съдът правилно е приел, че процесният имот е земеделска земя извън регулационния план в частта с площ от 491 кв. м., а в останалата част с площ от 6.9 кв. м. влиза в урегулиран УПИ ХIII-601. Това обстоятелство е потвърдено и в заключението на вещото лице и не е от съществено значение за изясняване на спора, но предвид на това, че е изложен като довод от жалбоподателя съдът е изложил мотиви досежно това негово възражение. Правният спор е досежно законосъобразността на оспорения административен акт, издаден на основание чл. 225, ал. 1, във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 4 от ЗУТ и в тази посока съдът е изложил обосновани мотиви, които са в съответствие с приложените от административния орган правни норми в оспорената заповед. Установено е извършено незаконно строителство по смисъла на чл. 225, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, като се потвърждава с установеното в констативния акт, цитиран в заповедта, които не са опровергани по делото и се ползват с доказателствена сила, при установена фактическа обстановка с адресат на обжалвания акт на РДНСК-София - Петър Пашов - касаторът, а не трети лица, както се поддържа в касационната жалба. Установено е, че строителството е извършено при липса на изискуемите строителни книжа и в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Обсъдено е и становището на Главния архитект във връзка с липса на основание за приложение на § 16, ал. 1 ПР но ЗУТ, поради факта, че незаконния строеж не отговаря на критериите за "търпимост" по § 16. Не е налице и процедура във връзка с узаконяване по реда на § 184 от ПЗР на ЗУТ. При наличието на тези обстоятелства, които не са опровергани от касатора следва, че обжалваното решение е правилно и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение