Решение № 1072 от 27.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4824/2009 г.

Решение № 1072 от 27.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4824/2009 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Кица Петрова Калайджиева срещу решение № 1225 от 8.01.2009 година по адм. д. № 948/2008 година на Административен съд Благоевград с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Областен управител на област Благоевград не представя становище по касационната жалба. Ответникът Петър Петров Калайджиев не представя становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че решението е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение, в производство по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 5, ал. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица /ЗПГРРЛ/, е отхвърлена жалбата на Кица Петрова Калайджиева срещу заповед № ОА-235/16.07.2008 година на Областния управител на област която на основание чл. 5, ал. 2 от ЗПГРРЛ на наследниците на Петър Илиев Калайджиев е отказано изплащане на еднократно обезщетение. Изводът, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, е обоснован и законосъобразен. Бащата на жалбоподателката е бил осъден от Народния съд през 1945 г. на смърт и наказанието е изпълнено. Не се твърди, а и не се представят доказателства, да е реабилитиран по съдебен ред, деянието му да е амнистирано или присъдата да е отменена по реда на надзора. Заличаването на факта на осъждането, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 9 от ЗПГРРЛ, е необходимо условие за да може репресираните лица, респективно техните наследници, да се ползват от правото на еднократно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди по посочения закон. Искането е неоснователно и затова правилно Областният управител е постановил процесния отказ. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. Изложените в касационната жалба възражения са неотносими към настоящето производство. Отменителните основания по чл. 209 от АПК не са налице и затова съдебният акт следва да бъде оставен в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,