Решение № 9033 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4741/2019 г.
ВАСVII отделение13.06.2019 г.докладчик Таня Вачева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 622 от 01.02.2019 г., постановено по адм. д. № 13928/2017 г. на Административен съд - С. - град. Р. е окончателно.
Мотиви
Решение № 9033 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4741/2019 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Е. А., [гражданство], подадена чрез пълномощник, против решение № 622 от 01.02.2019 г., постановено по адм. д. № 13928/2017 г. на Административен съд С. - град, с което съдът е отхвърлил жалбата на чужденеца срещу отказ на виза, издаден на 27.11.2017 г. с изх. № RBA 1700274 от консулско длъжностно лице при Посолството на Република България в Рабат, Кралство Мароко. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора неправилен и необоснован е изводът на съда за фиктивност на сключения между него и [гражданство] гражданска А. С. брак. Иска отмяна на решението и произнасяне по същество с отмяна на оспорения отказ като незаконосъобразен. Ответникът - консулското длъжностно лице при Посолството на Република България в Кралство Мароко, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил и подробно изложил релевантната за спора фактическа обстановка. Не е спорно, че със заявление RBA 1700274 от 28.09.2017 г. [гражданство] гражданин Е. А. е поискал от Консулството на Република България в гр. Р., Кралство Мароко, издаване на българска виза за дългосрочно пребиваване, вид "D". Към заявлението е приложено удостоверение за сключен граждански брак с [гражданство] гражданка А. П. и декларация от същата; паспорт на заявителя, издаден от [държава]; банково удостоверение; извлечение от банковата сметка на заявителя; удостоверение за записване за професионално данъчно облагане; удостоверение за пътническа застраховка; застрахователен договор; копие от документите за самоличност на чуждия гражданин и антропометричен фиш. Съгласувателната процедура по подаденото от Е. А. заявление за виза е осъществена от Териториална дирекция "Национална сигурност"- гр. Д., с изразено положително становище за издаване на горепосочената виза. След извършена проверка от служители на дирекцията е установено, че жилището, посочено в искането за виза, не се обитава. Проведен е разговор с роднини на Петрова, които са заявили, че тя живее в чужбина заедно с лицето И. И.. Административният орган е отказал издаване на дългосрочна виза на [гражданство] гражданин на основание чл. 10, ал. 1, т. 22 ЗЧРБ, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 18 ЗЧРБ. Мотивирал е отказа си с наличието на данни, които поставят под съмнение съдържанието на сключения брак и е приел, че чрез института на гражданския брак се цели да се заобиколи действащия към момента визов режим. Според издателя на акта събраните данни водят до основателни съмнения, че Е. А. ще ползва страната ни като транзитен пункт за миграция към трета държава. Първоинстанционният съд е събрал и гласни доказателства, като в съдебно заседание на 01.11.2018 г. е разпитана съпругата А. П.. Същата е дала през съда противоречиви показания, които съдът е обсъдил задълбочено и в съвкупност с останалите събрани доказателства, като се е мотивирал защо частично не ги кредитира. От правна страна съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Обосновал е извод, че целта за влизането на чужденеца е да използва страната като транзитен пункт за миграция към трета държава, поради което е приел за законосъобразен оспорения отказ. Решението е правилно. Жалбоподателят - [гражданство] гражданин, е заявител на виза за дългосрочно пребиваване в Република България - вид "D". Основал е искането си с факта, че е съпруг на [гражданство] гражданка. По делото е безспорно, че чужденецът е сключил граждански брак с А. П. на 16.08.2017 г. в с. К., Добричко. Заявлението е подадено в Консулската служба на РБългария на 19.09.2017 г. в Рабат, Мароко. В жалбата срещу постановения отказ чужденецът се е позовал на нарушено право на личен и семеен живот съгласно чл. 8, § втори КЗПЧОС. Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗЧРБ отказите за издаване на виза могат да се обжалват по реда на АПК относно тяхната законосъобразност. Съгласно ал. 4 от същата разпоредба отказите за издаване на визи по чл. 9а, ал. 2, т. 4 ЗЧРБ не подлежат на обжалване по съдебен ред, освен когато лицето претендира засягане на основни права и свободи по Европейската конвенция за правата на човека. Т. е., предвиден е съдебен контрол по отношение на отказите за издаване на визи по чл. 9 а, ал. 2, т. 1 и т. 3 ЗЧРБ и изрично е изключен по отношение на откази за визи по чл. 9 а, ал. 2, т. 4 ЗЧРБ. В случая именно такава виза е поискана от чужденеца. Тъй като в жалбата пред първоинстанционния съд [гражданство] гражданин изрично се е позовал на нарушение на чл. 8, § 2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, обжалваното съдебно решение е допустимо. Разпоредбата на чл. 8, § 1 КЗПЧОС регламентира правото на зачитане на личния и семейния живот на лицата. Държавите, без да нарушават ангажиментите, произтичащи за тях от договорите, могат да контролират влизането на чужди граждани на тяхна територия, но вмешателството в правото по отношение на семейния им живот следва да отговаря на изискванията на чл. 8, § 2 КЗПЧОС. Съгласно посочената разпоредба намесата на държавните власти в ползването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона, и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. В разпоредбата на чл. 8, § 2 са очертани рамките, в които, при спазване на принципа на съразмерност, е допустимо нарушение на правото на личен и семеен живот при най-малко засягане на правата и законните интереси на лицата. В обжалвания административен акт е отказано на чужденеца издаване на виза от вид "D" на основание чл. 10, ал. 1, т. 22 ЗЧРБ. За да бъде законосъобразен постановеният отказ, следва да да бъде установена специфичната цел у чужденеца - да използва страната като транзитен пункт за миграция към трета държава. Първоинстанционният съд правилно е приел, че е доказано намерението на чужденеца да използва държавата като пункт за преселване в друга държава. При разпит на съпругата на чужденеца - свидетелката Петрова, се налага несъмнен извод, че жалбоподателят няма намерение да пребивава в Република България. Противоречивите й обяснения, обсъдени със събраните писмени доказателства, сочат на доказаност на фактическото основание за издаване на отказа. Съответна на доказателствата е констатацията на съда, че съпрузите са се запознали в Германия, където живее и работи св. Петрова. Обоснован е изводът, че два дни след сключване на брака чужденецът е напуснал страната през ГКПП - Аерогара В.. Безспорно е установено по делото, че след това съпругата му се е върнала в Германия, където трайно пребивава и живее на съпружески начала с друг мъж - [гражданство] гражданин, което е известен факт на нейните близки в България. В контекста на установените факти и обстоятелства първоинстанционният съд е достигнал до правилен и обоснован извод, че заявлението на чужденеца да придобие право на продължително пребиваване на територията на Република България е с намерение да може свободно да се придвижва на територията на страните-членки на Европейския съюз и, по-специално, на територията на Германия. В рамките на административното производство са събрани доказателства, че бракът между съпрузите е фиктивен. Изложените обстоятелства в приложената справка от МВР не са оборени в съдебното производство. По несъмнен начин в производството е доказано, че съпрузите не съжителстват заедно, дори на посочения от заявителя адрес в страната; че съпругата Петрова живее на семейни начала с друг мъж в Германия; съпрузите не могат да посочат съществени неща един за друг. Видно от съдържанието на оспорената заповед, като фактическо основание за издаването на същата е посочена специфичната цел у чужденеца - да се използва страната като транзитен пункт за миграция към трета държава, което кореспондира с посоченото правно основание - чл. 10, ал. 1, т. 22 ЗЧРБ и с доказателствата по делото. При липсата на пороците, сочени като касационни основания, първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не се претендират и не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 622 от 01.02.2019 г., постановено по адм. д. № 13928/2017 г. на Административен съд - С. - град. Р. е окончателно.