Решение № 3494 от 13.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15188/2012 г.

Решение № 3494 от 13.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15188/2012 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроизводствения кодекс /АПК/. Касаторите обжалват решение № 546/7.11.2012 г. постановено по адм. д. № 265/2012 г. на Административен съд гр. Велико Търново, с което е обявил за нищожни извършените промени с кадастралния регистър на недвижими имоти от Служба геодезия, картография и кадастър - гр. Велико Търново, въз основа на заявление от Стефанка Михалева Тодорова вх. № 94-7773/14.11.2011 г. за промяна на КРНИ за обекти 10447.514.17 и 10447.514.17.1.2 и върнал преписката на началника на СГКК гр. Велко Търново за произнасяне по заявлението на Стефанка Тодорова за промяна на КРНИ за процесните обекти със заповед по чл. 54 ЗКИР. Наведени са оплаквания за отмяната му като неправилно. Ответникът Служба по геодезия, картография и кадастър- Велико Търново изразява становище за основателност на жалбите и неправилност на решението. Ответниците Диана Раднева и Иван Калчев изразяват становище за неоснователност на касационните жалби и законосъобразност на решението. Ответницата Ваня Калчева не изразява такова. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за правилност на съдебния акт и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, тричленен състав след като прецени наведените касационни оплаквания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледани по същество са основателни, но по други съображения. Предмет на разглеждане в производството пред първоинстанционния съд са извършени от административния орган промени в КРНИ от СГКК - В. Търново, въз основа на заявление от Стефанка Тодорова вх. № 94-7773/14.11.2011 г. Поради липса на заповед за изменение на кадастъра, извършените промени в КР, съдът приел, че са нищожни, мотивирайки този свой извод с липсата на форма. Решението е недопустимо. В противоречия със закона, съдът е приел, че извършеното отразяване на данните по заявлението на касатора Стефанка Тодорова относно правото й на собственост като наследница на Тодор Калчев е нищожно, поради липсата на административен акт за това. Необосновано е прието, че в случая е налице хипотезата на чл. 53, ал. 1, т 1 ЗКИР, изменение на кадастралната карта и и кадастралните регистри, поради непълноти или грешки, в която на основание чл. 54 вр. с чл. 53, ал. 2 ЗКИР издаването на заповед е задължително. Със записването в ККРНИ по подаденото заявление за обектите които съществуват и са отразени в ККНИ със собствен идентификатор, административният орган въз основа на документ за собственост - чл. 25, ал. 3 от Наредба № 3/2005 г. е длъжен да извърши тази техническа дейност, за която не се изисква издаване на нарочен административен акт. Записването на липсващи данни в КРНИ не е ИАА за разлика от отказа да се отрази като собственик едно лице за дадения имот, какъвто е конкретния случай не съдържа волеизявление на административния орган, с което да се установяват, признават, отричат или видоизменят права или се засягат интереси на други лица. Със записването влезлите в сила кадастрална карта и кадастрален регистър за имотите не се изменят, при което правата и законните интереси на ответниците Иван Тодоров и Диана Раднева не са засегнати, поради това не е бил налице правен интерес да оспорят записването. По делото е установено, че те не са представили доказателства за наличие на техни права върху процесната част от имота, предмет на отразяването в КРНИ, поради което не са заинтересовани лица. Съдържанието на жалбата им сочи на спор за материално право, който евентуално следва да се разреши по друг ред, поради което оспорването е недопустимо. В тази връзка съдът е следвало да разграничи хипотезата на чл. 57, т. 3 от тази на т. 8 от същата разпоредба на Наредба № 3/2005 г. - касаеща промяната на данните в правото на собственост, където липсва изискване или препращане за издаване на индивидуален административен акт. При така изяснената фактическа обстановка решението като недопустимо следва да бъде обезсилено и оспорването на Иван Тодоров и Диана Раднева да се остави без разглеждане също като недопустимо, а производството по делото се прекрати. При този изход на делото следва на Стефанка Михалева Тодорова да се присъдят направените по делото разноски в размер на 100.00 /сто/ лв., представляващи адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция реално внесени. По изложените съображения, Върховният административен съд, тричленен състав, второ и на основание чл. 221, ал. 2 предл. 1 АПК