Решение № 13707 от 15.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5433/2019 г.

Решение № 13707 от 15.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5433/2019 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – гр. Разград, чрез процесуален представител – главен юрисконсулт Железарова срещу решение № 8 от 15.02.2019 г., постановено по адм. дело № 216/2018 г. от Административен съд - Силистра. С него е отменен като незаконосъобразен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 19/06/1/0.0.1281/2/01/04/01 с изх. № 01-170-6500/367#10 от 03.12.2018 г. издаден от директор на Областна дирекция ДФ "Земеделие", гр. Разград в частта, с която на Б. Фаик е вменено задължение за възстановяване на публично държавно вземане в размер на 24 447.50 лева, представляващо първо получено плащане по Договор № 19/06/1/0.0.1281 от 10.06.2016 г. по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка "Развитие на стопанства и предприятия" от Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 г., ведно със законната лихва, считано от 25.06.2018 г. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу процесната заповед да бъде отхвърлена. Претендират се и разноски. Ответникът – Б. Фаик, чрез упълномощения си представител адв. Кирилов в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита обжалваното решение за правилно, поради което иска неговото потвърждаване. Прави искане и за присъждане на разноски и адвокатско възнаграждание. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд - Силистра е било образувано по жалба на Б. Фаик срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 19/06/1/0.0.1281/2/01/04/01 с изх. № 01-170-6500/367#10 от 3.12.2018 г. издаден от директор на Областна дирекция ДФ "Земеделие", гр. Разград В ЧАСТТА, в която е вменено задължение за възстановяване на публично държавно вземане в размер на 24 447.50 лева, представляващо първо получено плащане по Договор № 19/06/1/0.0.1281 от 10.06.2016 г. по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка "Развитие на стопанства и предприятия" от Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 г., ведно със законната лихва, считано от 25.06.2018 г. Оспореният акт е влязъл в сила досежно отказа за изплащане на втората част от финансовата помощ. С посочения АУПДВ на жалбоподателя е отказано изплащането на финансовата помощ, съставляваща второ плащане по Договор № 19/06/1/0.0.1281 от 10.06.2016 г. по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка "Развитие на стопанства и предприятия" от Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. и му е вменено задължение за възстановяване на публично държавно вземане в размер на 24 447. 50 лева, представляващо първо получено плащане по цитирания договор заради констатирано от ДФЗ нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 21 във вр. с чл. 20, т. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., респ. заради нарушение на посочения договор, ведно със законната лихва, считано от 25.06.2018 г. (съгласно решение за поправка на очевидна фактическа грешка с изх. № 01-170-6500/367#11 от 17.12.2018 г. в частта относно датата, от която се начислява лихва). С обжалваното решение, административен съд- Силистра е отменил като незаконосъобразен издадения АУПДВ в обжалваната му част. За да постанови този резултат, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в необходимата форма, а при издаването му са спазени административнопроизводствените правила. Спазени са и изискванията на чл. 35, чл. 36 и чл. 37 от АПК, индивидуалният акт да се издаде след като се съберат и анализират всички факти и обстоятелства, които са от значение за случая. Първоинстанционният съд е счел, че обжалваният АУПДВ противоречи на материалноправните разпоредби на чл. 38, ал. 1, т. 21 от Наредба № 14/28.05.2015 г., както и на чл. 7 на Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 г., същият е и в противоречие с целите на подмярка 6. 1. "Стартова помощ за млади земеделски стопани", регламентирани в чл. 1, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредба № 14/28.05.2015 г. Обжалваното решение е неправилно. Направените от първоинстанционния съд изводи за противоречие със закона са неправилни и не съответстват на доказателствата. Предмет на оспорване е АУПДВ, с който е установено публично държавно вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, представляващо изплатена субсидия по подмярка 6. 1 от мярка "Развитие на стопанства и предприятия". Съгласно чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП следва да се предприемат действия по събиране на дължимите суми, получени от финансиране от европейски фондове и държавния бюджет. Мерките за финансово стимулиране на млади земеделски стопани, обективирани като стартова помощ, каквато е процесната, попадат в хипотезата на чл. 19 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на ЕП и на Съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета, респ. в обхвата на чл. 9б т. 2 от ЗПЗП. Според чл. 30, ал. 3 от Наредба № 4 от 30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП за установяване дължимостта на подлежащата на възстановяване сума поради неспазване на критерий за допустимост, ангажимент или друго задължение на бенефициера, извън случаите по ал. 2 (финансови корекции по чл. 70 от ЗУСЕСИФ), изпълнителният директор на ДФЗ–РА, или лице, на което е делегирано правомощие по чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, издава акт по чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съдът е приел неприложимост на чл. 38, ал. 1, т. 21 от Наредба № 14/2015 за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани". Съгласно посочената наредба се уреждат условията и реда за прилагане на подмярката, а финансова помощ се предоставя при спазване на условията на Регламент 1305/2013 и при изрично посочване, че е насочена към създаване и развитие на стопанства на млади земеделски стопани. Предвид тази регламентация и с оглед относимостта й към разглежданото отношение, следва да се посочи, че възможността за получаване на плащанията правилно е обсъдена съобразно осъществяването на условията по чл. 38, ал. 1, т. 21 във вр. с чл. 20, т. 1 и чл. 15, ал. 6 от Наредба № 14/2015 г. Бизнес планът, който се изпълнява, задължително включва поне една инвестиция в дълготрайни активи, която следва да се изпълни /чл. 15, ал. 6 от Наредбата/. За да се приеме, че е спазено изискването, не се признават инвестиции в ДА, придобити от роднини по права линия на кандидата /чл. 20, т. 1 от Наредбата/. Тълкуването на посочените разпоредби, направено от съда при прилагането им относно обстоятелствата по казуса, е неправилно. Обратно на приетото от съда, от анализа на тези норми не произтича изискване всички инвестиции, включени в конкретния проект да са придобити при условието на чл. 20 от Наредбата. Употребата на термина "инвестиции" /т. е. в мн. число/следва да се тълкува единствено в аспекта на броя им за конкретния проект. Няма ограничение за броя на тези инвестиции, поради което спазването на правилата се отнася до всички инвестиции, заявени в бизнес плана и не е предвидено обсъждане на частично несъобразяване с правилата. Освен това, дори да се приеме граматическо тълкуване, то същото води до противоположен на направения от съда извод. Неприемливо е и позоваването на целите на подмярката. Субсидията, която се получава по реда на Наредбата, е предназначена за подпомагане на процеса от създаване на устойчиви земеделски стопанства и насърчаване на заетостта, без да се свързва с придобиване на отделни активи. Поради това се преценява изпълнението на инвестициите като цяло, значението им се обсъжда също в тяхната общност и няма основание да се прави частична оценка. Не се споделят и аргументите на административен съд Силистра досежно хипотезата на чл. 7, § 3 от Регламент 809/2014 г. В случая, не се касае за грешка на административния орган, която да е била очевидна за бенефициера. Обстоятелството по какъв начин ще изпълни задълженията си за осигуряване на бизнес плана се определя от лицето. Както изрично е предвидено чл. 14 от Наредбата -кандидатите представят бизнес плана съгласно изискванията на Приложение № 14. По изложените съображения, настоящата касационна инстанция приема, че издадения АУПДВ № 19/06/1/0.0.1281/2/01/04/01 с изх. № 01-170-6500/367#10 от 03.12.2018 г. издаден от директор на Областна дирекция ДФ "Земеделие", гр. Разград в частта, с която на Б. Фаик е вменено задължение за възстановяване на публично държавно вземане в размер на 24 447, 50 лева, представляващо първо получено плащане по Договор № 19/06/1/0.0.1281 от 10.06.2016 г. по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка "Развитие на стопанства и предприятия" от Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 г., ведно със законната лихва, считано от 25.06.2018 г. е законосъобразен административен акт, а като е достигнал до други правни изводи първоинстанционния съд е постановил решение в нарушение на материалния закон, поради което същото следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата Б. Фаик срещу административния акт. С оглед крайния изход на спора и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ основателна е претенцията на касатора за присъждане в полза на ДФ "Земеделие" на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева за двете инстанции, които Б. Фаик следва да заплати. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,