Решение № 5614 от 24.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13655/2013 г.

Решение № 5614 от 24.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13655/2013 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Бехилил Ел Уафи, гражданин на Алжир, срещу решение № 5352 от 5.08.2013 г., по адм. дело № 1564/2013 г. по описа на Административния съд - София град. Излага доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на решението. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет на Република България (ДАБ) не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административния съд - София град е отхвърлил оспорването по жалба на чужденеца срещу решение № 90 от 24.01.2013 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците към Министерски съвет на Република България, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца. По делото е установена следната фактическа обстановка: Производството пред административния орган е започнало по молба за закрила на чужденеца с рег. № 809 от 11.09.2012 г. до ДАБ. По делото е установено, че чужденеца е арабин по народност, роден на 27.07.1976 г. в Алжир, гр. Оран, по религия мюсюлманин, със средно образование, с професия електротехник, говорещ арабски, френски и испански, неженен. По делото е било приложено свидетелство за сключен религиозен брак на 18.08.2012 г. между Бехилил Ел Уафи и Илияна Гошова Георгиева. При въвеждане на пръстовите отпечатъци на чужденеца в Евродак е установено, че съвпадат с отпечатъците на лице, което е подало молба за закрила във Федерална Република Германия на 26.01.2004 г., по която е получил отказ и след това е в неизвестност. Същото лице е било задържано от гръцките власти за нелегално преминаване на външната граница на страната през 2012 г. На 12.09.2012 г. с чужденеца е проведено първото интервю. В него е заявил, че е изгубил документите си за самоличност докато е бил на разходка със съпругата си. Има само религиозен брак със съпругата му, която е българска гражданка. Напуснал е Алжир през 2011 г. легално, с виза за Турция. Останал девет месеца в Истамбул и след това влязъл нелегално в България, за да е със съпругата си. След като загубил паспорта си, потърсил закрила. Поискал е закрила в България, защото иска да е при съпругата си и няма друго място, където да отиде. Като причина да напусне Алжир е посочил, че преди десет години имал връзка с момиче в Алжир и родителите на момичето им създавали много проблеми. Имали връзки с властта и го насилвали да се ожени за нея. Заявил, че ако се завърне в Алжир родителите на момичето може да го убият. На 11.10.2012 г. с чужденеца е проведено второ интервю. В него е заявил, че в Алжир имал връзка с момиче на име Уария. Докато бил в казармата, друг мъж я обезчестил, но тя казала на родителите си, че е той. Поради това през 1998 г. един от братята й намушкал с нож брат му - Рашид. При направена справка е установено, че чужденеца няма брат с това име. В проведеното интервю на 13.11.2012 г., чужденеца заявил, че официалното име на брат му било Сафи, но в семейството му го наричали Рашид. Поради проблемите със роднините на момичето заминал през 2000 г. за Франция. От 2000 г. до 2011 г. бил във Франция, Германия, Швейцария, Италия и Испания. После се върнал в Алжир. Илияна била с него в Алжир и искали да се оженят, но родителите му заплашили да ги убият и той й предложил да се върнат в Испания. Заявил е, че не е имал проблеми с властите в Алжир. В проведеното интервю на 29.10.2012 г. заявил, че с Илияна са заедно от 6 години и я счита за своя съпруга. В интервюто на 13.11.2012 г. чужденеца е добавил, че не е имал контакт с политически, религиозни, терористични или паравоенни организации. Добавил е, че на предишните интервюта е забравил да каже, че е подавал молба за статут в Германия. Първоинстанционният съд е приел, че административният акт е законосъобразен, постановен е от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му законови правомощия, при спазване на процесуалния и материалния закон. По съществото на спора съдът е приел, че изводите на административния орган за липса на предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на закрила, съответстват на събраните в хода на административното производство писмени доказателства. Решението е правилно. Правилни са изводите на съда, че чужденецът не е преследван по причините посочени в чл. 8 ЗУБ и даващи основание да се предостави статут на бежанец. Касаторът не е бил принуден да напусне държавата си на произход поради страх от преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, самият той заявява в интервюто си, че е напуснал Алжир легално. От чужденеца не се твърдят и установяват факти, въз основа на които да се приеме, че той изпитва опасения от преследване по посочените причини. Не са налице и изискванията на чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Правилно съдът е приел, че чужденеца в Алжир не е изложен на реална опасност от тежки посегателства - смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, тежки и лични заплахи върху живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случаи на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Правилно е посочено, че не са налице и предпоставките на чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Първоинстанционният съд се е позовал на представената справка за положението в Алжир, според която мишена на атентатите стават жени и емигранти. Атентати има в отделни планински и селски райони и сблъсъците възникват между ислямисти и военни. Правилно е прието от съда, че чужденеца не попада към посочените лица и няма данни да живее в посочените райони. В касационната жалба, касатора е изложил твърдения, че спрямо него следва да се приложи разпоредбата на чл. 15 от Директива 83/2004 г. Настоящия състав, намира, че за да е налице тежко посегателство по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ и съгласно чл. 15, б. "в" от Директива 83/2004 г. трябва да има тежки и лични заплахи срещу живота и личността на чужденеца, поради безогледно насилие в случай на вътрешен въоръжен конфликт. В бежанската си история касатора не съобщава за такова насилие срещу него. Насилието в страната не е достатъчно и непрезумира тежки и лични заплахи срещу чужденеца. Освен това съгласно т. 26 от преамбюла на Директива 83/2004 опасността, на която е изложено населението на една страна, обикновено не представлява сама по себе си индивидуална заплаха, която може да се квалифицира като тежко посегателство. Тъй като касатора не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец, не може да се приеме, че е лице, което може да търси субсидиарна закрила съгласно чл. 2, б. "д" от Директива 83/2004. Това е така, тъй като не са налице сериозни и потвърдени основания да се смята, че ако се върне в страната си по произход, съществува реална опасност от тежки посегателства, според разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ и чл. 15 от Директивата. От приложената по делото справка се установява, че цялостната оценка на ситуацията в Алжир, въз основа на общоприетите критерии не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт, което да обоснове предоставянето на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че произнасянето на съда относно ситуацията в Алжир е в разрез с разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК. Административният орган е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, като е събрал и относимите доказателства, след което е издал решението си, с което е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца. Неоснователно е и твърдението, че е неправилна преценката на административния орган, възприета и от съдебния състав, за фактите свързани с личното му положение. Административният орган и първоинстанционният съд са направили правилна преценка на фактите и обстоятелствата свързани с личното му положение. Правилно е прието, че за чужденеца не са налице основания за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховният административен съд - трето отделение,