Решение № 8397 от 21.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 415/2018 г.

Решение № 8397 от 21.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 415/2018 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП гр. В. чрез ст. юрк. Е. Андонова срещу Решение № 2104 от 24.11.2017 г. по адм. дело № 1080/2017 г. по описа на Административен съд -В. Касаторът твърди, че неправилно съдът е достигнал да извода за незаконосъобразност на наложената ПАМ. Счита, че е установено по категоричен начин нарушението, за което е приложена ПАМ, както и че административният акт е, обоснован, постановен при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с нормите на материалния закон. Иска отмяната на обжалваното решение. Претендира разноски по делото. Ответната страна - ЕТ "Ц. И.-Ц.", чрез адв. Тончева, изразява становище в съдебно заседание за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. В. е била Заповед за налагане на принудителна административена мярка № 79-ОП от 31.03.2017 г., издадена от Директора на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП гр. В., с която на ЕТ "Ц. И.-Ц." е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на търговски обект - магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Р., жк "Д." -....., бл. ..., стопанисван от ЕТ "Ц. И.-Ц.", както и забрана за достъпа до него за срок от 7 /седем/ дни, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. По делото е установено, че производството пред органа по приходите е започнало по проверка в посочения по-горе обект, на 28.03.2017 г. Органите по приходите са извършили контролна покупка на 1 бр. минерална вода, за която са заплатили в брой сумата от 0.55 лева, като за плащнето не е бил издаден фискален касов бон, нито касова бележка от кочан, отговарящ на изискванията на № Н-18 от 13.12.2006 г. на министъра на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. По делото е приложен протокол за извършена проверка № 0220024 от 28.03.2017 г., въз основа на който е издадена спорната заповед и Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F296229 от 04.04.2017 г. За да постанови спорната заповед, издателят й е приел, че при извършената проверка на 28.03.2017 г. и контролната покупка не е издадена касова бележка. Административнонаказващият орган е приел, че проверяваното лице е нарушило разпоредбите на чл. 118 ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, поради което е наложил принудителна административна мярка - запечатване на проверявания обект - магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Р., жк "Д." -....., бл. ..., стопанисван от ЕТ "Ц. И.-Ц.", както и забрана на достъпа до него за срок от 7 /седем/ дни. За да постанови спорното решение, първоинстанционният съд е приел, че спорната заповед е издадена от компетентен орган, като не са налице доводите за нищожност, изложени в жалбата. Относно материалната законосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ съдът е приел, че от представените доказателства не може да се направи категоричен извод, че дружеството е допуснало нарушението, което е предмет на спорната заповед. Приел е, че административният орган е обосновал извода си за осъществен състав на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС само въз основа на протокола за извършена проверка с дата 28.02.2017 г., без да е ангажирал допълнителни доказателства в съответствие с разпределената му доказателствена тежест. С тези мотиви съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна и я е отменил. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Правното основание за налагане на обжалваната принудителна административна мярка е чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, съгласно който запечатване на обект за срок до един месец се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба (фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба), отпечатан и издаден по установения ред за продажба. По аргумент от чл. 25, ал., т. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издаването на фискална касова бележка е задължение на всяко лице, извършващо продажба на стоки и услуги в търговски обект. Предпоставка за налагане на принудителната административна мярка е наличието на административно нарушение, в случая, изразяващо се в неиздаване на фискална касова бележка (фискален бон) за извършената продажба на стока в обекта, стопанисван от ЕТ "Ц. И.-Ц.". Мярката се налага със заповед, каквато в случая е налице . Първоинстанционният съд правилно е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, чиято компетентност по отношение на чл. 186 и чл. 187 от ЗДДС е неделима. Относно съответствието й със закона, настоящата инстанция счита за правилни правните изводи на административния съд за незаконосъобразност на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 79-ОП от 31.03.2017 г., издадена от Директора на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП гр. В.. Настоящият състав напълно споделя изводите на административния съд, че от приложените доказателства по преписката не се установява материалноправното основание за налагане на ПАМ. Липсват доказателства, от които да се установява извършено на 28.03.2017 г. нарушение, тъй като не са приложени нито КЛЕН от фискалната памет на функциониращто в обекта фискално устройство, нито друга справка, от която да е видно извършено плащане и осъществена продажба, без това да е отразено чрез регистрирания в обекта ЕКАФП. В протокола за извършена проверка са посочени като събрани доказателства 1 бр. дневен финансов отчет, както и опис на касова наличност, но не се установява те да са приложени към протокола, съответно да са налични по делото. По общото правило на чл. 170, ал. 1 АПК, тежест на административния орган в производството по оспорване на административен акт, е доказването на фактическите основания и законосъобразността на акта, съответно - в негова тежест са последиците от това недоказване. Поради изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че при дадените му изрични указания в този смисъл, административният орган не е ангажирал никакви доказателства, че ЕТ "Ц. И.-Ц." е извършил нарушението, предмет на спорната заповед. Настоящият състав счита, че не следва да се надценява доказателствената стойност на протокола за проверка от 28.02.2017 г. Обвързваща съда доказателствена сила протоколите, съставени от органи по приходите, притежават в съответствие с чл. 179, ал. 1 от ГПК и чл. 50, ал. 1 от ДОПК, ако са изготвени по реда и във формата по ДОПК. Производството за налагане на ПАМ по чл. 186 и чл. 187 ЗДДС не е измежду тези по дял втори на ДОПК и към него са неприложими общите правила на дял първи от кодекса, включително правилата за доказването на глава осма. Към производството за налагане на ПАМ са приложими правилата на гл. V, раздел I от АПК. (така Решение № 2624 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7366/2017 г., I о., докладчик съдията Б. Ц.). При тези данни е правилен изводът на съда за недоказаност на действително извършена на възприетата от административния орган дата - 28.03.2017 г. продажба на стока - бутилка минерална вода на стойност 0,55 лева, за която търговецът не е изпълнил задължението си да издаде фискална касова бележка. От данните по делото не може да се направи категоричен извод за извършено от търговеца административно нарушение по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, като условие за налагане на ПАМ. Като е достигнал до същите правни изводи, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Относно претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото, се установява, че са представени Списък на разноските, Договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено плащането на адвокатското възнаграждение да бъде извършено по банков път и 2 бр. фактури, ведно със заверени копия на платежни нареждания от 30.05.2018 г. Видно от доказателствата единия превод на сумата от 600 лева е за процесуално представителство пред АС В., поради което не следва да бъде уважено, тъй като е направено след приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение