Решение № 12309 от 5.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12025/2011 г.

Решение № 12309 от 5.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12025/2011 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Илия Димитров Атанасов, Кирил Иванов Бахчеванов, Марияна Иванова Бахчеванова и Кристиян Тома Кацори, срещу решение от 04.04.2011 г. по адм. д. № 240/2004 г. на Софийския градски съд. Считат обжалваното решение за неправилно, претендират отмяната му и присъждане на разноски по делото. Ответниците по касационната жалба- Анка Цветанова Белчева, Росен Христов Малчев, Росен Росенов Малчев, Дончо Йорданов Георгиев, Магдалена Методиева Цачева, Огнян Йорданов Георгиев, Христо Цветанов Белчев, Емилия Методиева Бейкова, Живка Христова Георгиева, Мадлена Христова Костуркова и Цонка Петрова Костадинова чрез своя пълномощник оспорват жалбата. Ответниците Стефанка Михалева Савова, Харитон Владимиров Йовков и Златоела Велкова Новкова, Цветелина Панчова Барова, Христо Христов Бакалов, председателят на Етажната собственост на ул. "Екзарх Йосиф" № 81, гр. София, и Председателя на Столичния общински съвет не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото на касационните жалби, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба срещу решение № 1 на Общинския съвет гр. София, взето с протокол № 32/10.12.2001 г., относно актуализация на застроителен, регулационен и кадастрален план на Зона "Г-14", с което е одобрен проект за застроителен план без изрично изброени парцели, регулационен план на посочената зона без изброени парцели и квадрати и кадастралният план в обхвата на разработката. Жалбата е в частта досежно застроителния план-предвиденото свързано застрояване в парцел ХI-16, кв. 524 с парцел Х 15. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Развил е доводи, че с обжалвания план се предвижда застрояване на калкан в УПИ ХI-16 със съществуващата сграда на жалбоподателите в парцел Х-15. Установено е, че в западната част на сградата на жилищата на жалбоподателите съществуват тераси и помещения с прозорци, като претенцията на жалбоподателите е, че ще се затворят. Според съда, по одобрения от 1931 г. строителен билет западната фасадна стена на сградата е предвидена като калканна-без корниз, стреха и издатини. Това се установява и от двете заключения на вещото лице. Отворите и терасите са изградени през 1969-1986 г, но без одобрен проект. Поради това извършените отвори и изградените тераси са незаконни, а предвиденото свързано застрояване е допустимо поради характера на западната стена като калканна по строителните книжа. Така постановеното решение е незаконосъобразно: На първо място, не става ясно нов кадастрален, застроителен и регулационен план ли се одобрява или изменение на такъв или такива планове с оглед употребената формулировка "актуализация". Съгласно § 6, ал. 3 ПЗРЗУТ (отм.) по досегашния ред се одобряват само проектите на общи и подробни устройствени планове, но не и техните изменения, които протичат по действащия ЗУТ. От друга страна, пък, съгласно чл. 20, ал. 2 ППЗТСУ /отм./, кадастралният план се одобрява за първи път заедно със застроителния и регулационния, но е недопустимо да се одобрява първоначален кадастрален план и изменение на застроителен и регулационен такъв. Освен това, в оспорения административен акт не е посочено правно основание, от което да се заключи одобрение на нов план или одобрение изменение на план се визира, както и на коя правна новела се основава предприетото одобрение. Това препятства възможността за проверка на материална законосъобразност на акта, тъй като не може да се направи заключение за приложимата правна норма. Липсата на посочено правно основание сочи на незаконосъобразност на оспорения акт и е основание за неговата отмяна. С оглед на изложеното административният акт в обжалваната му част е незаконосъобразен. Като е приел същия за валиден и законосъобразен такъв, решаващият съд неправилно е приложил материалния закон. Обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго в смисъл на отмяна на акта в обжалваната част. По отношение на претендираните разноски по делото от пълномощниците на касаторите същите не представят опис на направените разноски с доказателства за тях, поради което същите ще следва да бъдат присъдени в минималния дължим размер от по 150 лв. / сто и петдесет/ лв. съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение