Решение № 47 от 25.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 929/2011 г.

Решение № 47 от 25.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 929/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по чл. 290-293 ГПК. Р. М. Х. обжалва и иска да се отмени въззивно Решение № 703 от 28.05.2011 г., постановено по гр. възз. д. № 1673/2010 г. на ОС-Варна. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение e недопустимо, поради липсата на активна материално-правна легитимация на ищците- недоказана собственост на имота, респ. неправилно, постановено в нарушение на съществени процесуални правила и материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за статута на жилище изграден в подпокривното пространство като самостоятелен обект, произнесен от въззивния съд в смисъл, обратен на разясненията по чл. 38 ЗС, дадени с ТР № 34/1983 г. на ОСГК на ВС, и изводите на въззивния съд, квалифицирали като подпокривното пространство - обща част на сградата при изградените обекти за живеене, както и в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса когато се твърди и поддържа, че страната ищец е собственост по отношение на общи части от сградата - респ. от подпокривно пространство като обща по предназначението си част, съдът следва ли да уважи иск по чл. 108 ЗС и признае право на собственост по отношение на изграден в подпокривното пространство жилищен обект - апартамент № 1, отговарящ на дефиницията за жилище по см. на § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ, поради липса на съдебна практика. В срока по чл. 287 ГПК е подаден писмен отговор от защитата на ответниците по касация - адв. Д. К. - АК В., с който се поддържа, че релевираните основания за отмяна на обжалваното решение са неоснователни. Състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания и с оглед правомощията по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира: С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията си по чл. 258 и сл. ГПК по жалба на ищците - въззивници, е отменил решението на първата инстанция по отхвърления ревандикационен иск на И. Л. П., Т. Б. К., Т. Д. К., М. И. К., С. В. С., Е. Г. Р. и Г. К. С. срещу Р. М. Х. за предаване владението на недвижим имот - АПАРТАМЕНТ - жилище № 1, изграден в подпокривното пространство на жилищна сграда - блок № 10 в [жк], кв. А., със застроена площ от 71 кв. м, и е постановено ново решение, с което искът по чл. 108 ЗС е уважен. За да уважи искът, решаващият съд е приел, че ищците са собственици на апартаменти в жилищен блок № 10, на основание договори за покупка по НДИ, сключени с ИК на ОбНС В., и последващи разпоредителни сделки с закупените жилища. Придобитото право на собственост на съответните апартаменти е ведно със съответните прилежащи обекти - избени помещения и съответни идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, т. е. и на съответните части от подпокривното пространство като обща част на сградата. Въззивният съд е приел, че към момента на въвеждане на жилищните блокове в експлоатация подпокривното пространство е обща част на сградата, в която в последствие са изградени обособени тавански помещения респ. спорния обект - апартамент № 1, която промяна не е била съобразена с изискванията на закона и процесният обект по своя характер е обща част и е собственост на ищците, а не на О., която е настанявала лица в жилището, обособено без съгласие на собствениците в етажната собственост. Прието е, че ответницата е настанена в имота по силата на неистинска настанителна заповед т. е. не е налице валидно наемно правоотношение по чл. 18 ЗНО (отм.) и владее имота без правно основание. С разясненията на ТР № 34/1983 г. на ОСГК на ВС по приложение на чл. 37- 38 ЗС, чието действие не е отменено и намира приложение, се приема по принцип, че преценката на съда "кои етажи или части от етажи, как трябва да се обособят по вид, характер, строителни и битови елементи за да могат да имат самостоятелно юридическо съществуване и да принадлежат на собственици", се определя от подзаконов нормативен акт, съдържащ уредба на правилата и нормите по териториално и селищно устройство, действащ като задължителен регламент към момента на обособяването. Така, съгласно цитираната Наредба № 5 за правилата и нормите на териториално и селищно устройство към 1983 г., в подпокривното пространство на една сграда, съгласно одобрен архитектурен проект, могат да се изградят жилища, стаи за творческа или научна дейност / за ползване от обитателите на по-долните етажи/ ателиета за художествена, научна или друга творческа дейност, сушилни и тавански складови помещение. В цената на отделните обекти в сградата се включва и стойността на придадените към тях идеални части от общите части на сградата. Когато подпокривното пространство /таванът/ не е изграден от отделни обекти, това пространство е обща част по естеството си, но ако има изградени обекти, то това е обща част по предназначение, Сградата може да съществува без тази обща част, а предназначението на подпокривното пространство може да се промени при условия, допустими от закона и при съгласието на всички етажни собственици Ако подпокривното пространство на една сграда съществува като обща част по предназначение, или е с обособени обекти, без те да отговарят на условията на закона, или промяната на предназначението е извършено без съгласи на съсобствениците, то като всяко вещно право, и общите части могат да бъдат защитени с иск по чл. 108 ЗС. Формулираният претитум, с който ревандикацията на общите части се претендира от собствениците на жилища в сградата с иск за собственост за обособения обект, не обуславя недопустимост на иска или порок на решението, доколкото се търси защита на неправомерно трансформирана в самостоятелен обект принадлежност към главна вещ - общи части от сградата от собственика на главната вещ - жилище и именно по отношение на този съществуващ обект се иска предаване на владение, осъществявано от лицето-ответник по иска. С оглед на изложеното, следва да се приеме, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при неточна интерпретация на доказателствата по делото и е необосновано. За да приеме за установена материално-правна легитимация на ищците по делото като титуляри на съответните идеални части от ревандикирания обект- апартамент - жилище № 1, изграден в подпокривното пространство на жилищна сграда - блок № 10 в [жк], кв. А., със застроена площ от 71 кв. м, съдът е базирал изводите си единствено на представените конститутивни нотариални актове за собственост на основание сключена сделка за закупуване на жилище с Д., като начален собственик на цялата сграда, респ. като последващ на така сделка приобретател. Тези изводи са направени без да бъдат съобразени установени по делото факти - приемайки за безспорно, че процесният жилищен блок в[жк] [населено място] е изграден през 1950-1954 г. и е съставлявал единна държавна собственост, съдът не е отчел точно от кой момент са извършени разпоредителните сделки, по силата на което разпореждане единната собственост на сградата, в лицето на държавата, е трансформирана в етажна собственост със смесена форма на собственост, не само на държавата но и наличие на жилища, индивидуална собственост на гражданите. Ангажираните писмени доказателства-договорите по НДИ са с дата едва от 1991 г., от което следва, че етажната собственост на жилищната страда е възниквала едва след 1990 г. Посоченият факт поставя под въпрос правилността на извода, че преобразуването на подпокривното пространство, изградено като обща част по естеството си в обща част по предназначение, което е променено, е изисквало съгласие на собствениците на основните/ главни обекти/ в етажната собственост, още повече че в мотивите си, въззивният съд не сочи момента на самото изграждане на процесното жилище като обособен обект в подпокривното пространство, с оглед на който момент следва да бъде изследван и въпроса за юридическата обоснованост на това обособяване според действащия / към този момент/ правен регламент за териториално и селищно устройство. Изводите на въззивния съд не кореспондират и на посочения факт/ посочен в експертното становище на инж. Ш. Х./, че от 1983 г., Д. е предоставила жилищата в блок № 10 на държавни фирми за стопанисване и в процесния обект - жилище № 1 в подпокривното пространство ответникът е настанен от 1983 г. Преценката дали обособеният обект отговаря понастоящем на критериите за жилище, съгласно понастоящем действащите норми, би била неотносима към спора. Тази преценка предполага приложимостта на онези строителни правила и норми, действащи към момента на самото преустройство. Позоваването от страна на въззивният съд в обжалваното решение на приложимостта на "Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони по териториално и селищно устройство", в сила от 2004 г. е неправилно, а липсата на обосновка защо именно това е приложимият регламент, сочи на допуснато нарушение на съществени процесуални правила - чл. 273 във вр. с чл. 236, ал. 2 ГПК, изискващи обосновани правни изводи от решаващия съд. При разрешаване на спора за материално-правната легитимация на ищците като титуляри на прилежащи към главния обект / жилище в етажната собственост / общи части, включващи и подпокривното пространство, съдът е игнорирал установения по делото факт, че спорните идеални части не са били включени в цената на закупените от Д. от първоначалните купувачи жилища. Доколкото би се установило категорично, че промяната на подпокривното пространство от обща част по естеството си в обща част по предназначение, което е променено по волята на самия собственик - Д., игнорираният факт би могъл да обуслови различни от направените с обжалваното решение, правни изводи относно обема на идеалните части /т. е. включват ли те идеални части от процесното подпокривно пространство/ по извършените от собственика-Д. транслативни сделки след 1990 г. Фактическата необоснованост на въззивното решение, налага извод и за несъблюдаване на разясненията по приложение на чл. 37-38 ЗС, дадени с цитираното ТР № 34/1983 г. на ОСГК на ВС. По изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане при което въззивният съд следва да извърши нова пълна и задълбочена преценка на доказателствата по делото при точното съобразяване на времето на извършване на преустройството на процесното подпокривно пространство и характера на обособените в подпокривното пространство самостоятелни обекти от гл. т. на действащите към онзи момент благоустройствени правила и норми, след което да вземе становище по въпроса дали настаненото лице-ответник по делото държи имота на годно правно основание. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 и 2 ГПК, състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия