Решение № 9166 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1515/2011 г.

Решение № 9166 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1515/2011 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Лидия Георгиева Кирова - Тасева, против Решение от 17.06.20010 г, постановено по адм. дело № 55/2005 г. по описа на Окръжния съд - Кюстендил. Наведените оплаквания са за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, не изразява становище по касационната жалба. Ответниците - Мариана Кирилова Маврова и Методи Серафимов Самодумов - също не ангажират становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С обжалваното решение, Кюстендилският окръжен съд, е отхвърлил жалбата на касаторката против заповед № 300-5-55/30.07.2004 г. на изп. директор на АГКК, в частта й за одобряване кадастралната карта и регистри, относно размера на площта на 602 кв. м. на съсобствения й с Адриана Георгиева Маврова поземлен имот с идентификатор 80491.501.103, находящ се в с. Червен бряг, община Дупница, област Кюстендилска, и на границата му със съседният му имот № 501.102, собственост на Методи Серафимов Самодумов. За да постанови решението си съдът се е позовал на влязлото в сила решение № 126/31.I.2006 г, по гр. дело № 294/2003 г, на Дупнишкия районен съд, с което бил решен спорът за материалното право, отхвърлящо претенцията на Лидия Кирова - Тасева по чл. 53, ал. 2, изр. 2-ро ЗКИР против Методи Самодумов. Оттук е извел извод, че границата между имотите им е законосъобразно установена и отразена в кадастралната карта и регистър за землището на с. Червен бряг, одобрени с процесната заповед № 300-5-55/30.07.2004 г. Решението, предмет на касационно обжалване, е правилно. По отношение процедурата по създаването на кадастралната карта и кадастралните регистри разпоредбите на Глава пета ЗКИР установяват императивни правила, подлежащи на съблюдаване както от административния орган, така и от собствениците на поземлените имоти. Задълженията на последните са визирани в разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1- 4 - да осигурят свободен достъп в имотите, да означат на свои разноски с регламентирани трайни знаци границите на имота в съответствие с акта, установяващ правото на собственост или друго вещно право и да опазват знаците от унищожаване, да представят при поискване акт за собственост, да опазват поставените в имота геодезични знаци. Въз основа на тези данни за поземлените имоти (площ, граници, собственици), предоставени от и със съдействието на собствениците, административният орган установява и определя границите на имотите съобразно изискванията на чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР, а именно: от означеното на място състояние в съответствие с актовете по чл. 38, ал. 1, т. 3, от работните материали, изработени по време на определяне на границите, от изображението върху одобрена кадастрална карта, от планове и карти, посочени в чл. 41, ал. 1, т. 1. Съдържанието, условията и редът за създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри се определят с наредба, издадена на основание чл. 31 ЗКИР, като към датата на издаване на обжалваната заповед е действувала Наредба № 14/2001 г. (обн. ДВ, бр. 71 от 2001 г.; изм., бр. 31 от 2003 г.) за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Преценката за законосъобразност на заповедта по чл. 49, ал. 1 ЗКИР включва проверка доколко цитираните разпоредби са спазени, респ. доколко участниците в процедурата за създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри - собствениците на поземлените имоти и лицето по чл. 35, ал. 2 ЗКИР са изпълнили задълженията си. В процесния случай касаторката се легитимира като собственик на парцел ХI-196, в кв. 57 по плана на с. Червен бряг, целият от 630 кв. м, с нотариален акт № 86, т. II, дело № 553 от 1989 г. на основание давностно владение и делба, а ответникът - с нотариален акт № 88, т. 1, дело № 232 от 1963 г. за покупко-продажба на парцел IХ-497, в. кв. 58 с площ 635 кв. м. Имотът описан в акта на ответника е идентичен с имот 195, кв. 57. С влязло в сила решение на 24.VII.2009 г., постановено по гр. дело № 294 от 2003 г., Дупнишкият районен съд, е отхвърлил иска, предявен от касаторката по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, за установяване по отношение на Методи Самодумов, че е налице грешка в кадастралната основа по плана от 1977 г. за с. Червен бряг, изразяваща се в неправилно заснемане на имотната граница между собствения на настоящата касаторка имот 196 в кв. 57, за който е отреден парцел ХI-196 в кв. 57 и имот 195, кв. 57 - собственост на ответника по касация - Самодумов, за който е отреден парцел II-195 в кв. 57, като същите са идентични с одобрените с атакуваната заповед кадастрални карта и регистри поземлени имоти 501.103 и 501.102. От събраните по делото доказателства в т. ч. и от посоченото по-горе решение по гр. дело № 294 от 2003 г. на Дупнишкия районен съд, с което окончателно е решен спорът за материално право, отхвърлящо претенцията по чл. 53, ал. 2, изр. 2-ро ЗКИР на Лидия Кирова - Тасева против Методи Самодумов, по несъмнен начин е установено, че заснемането на спорната граница между имот с идентификатор 80491.501.103 и имот с идентификатор 501.102, е извършено по съществуваща между процесните имоти ограда преди направата на плана от 1977 г. и съответства на кадастралната граница между имотите по одобрения КРП от 1977 г. От същото решение е видно, че с оглед неприложената регулация от 1977 г., Самодумов е предприел процедурата по § 8 от ПР на ЗУТ за поставяне в съответствие новите регулационни линии по съществуващите граници на поземлените имоти. Безспорно е установено, че кадастралната граница между описаните имоти по КРП от 1977 г. е идентична с тази по кадастралния план от 1936 г. От изложеното следва, че при одобряване на кадастралната карта, границата между поземлен имот с идентификатор 80491.501.103 и имот с идентификатор 501.102, е заснета съобразно съществуваща на място материализирана граница и съобразно одобрения кадастрален план от 1977 г. В случая не е установено границата между описаните по-горе имоти да е била специално означена или посочена от страните, поради което е подлежала на заснемане така, както е материализирана на място. Доводите в касационната жалба, че процесните 30 кв. м. не са част от поземлен имот 196, а от поземлен имот 195, не следва да се обсъждат, тъй като спорът е разрешен с влязло в сила решение по исковото дело. Съдът е обсъдил релевантните за спора факти и е приел, че заповедта е законосъобразна, а този извод не е опроверган пред настоящата инстанция. Предвид изложеното и тъй като не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, обжалваното решение следва да се остави в сила, а касационната жалба - без уважение, като неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - второ отделение,