Решение № 1100 от 25.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 75/2016 г.

На съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията се налага дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение. Съгласно чл. 307, ал. 3 от ЗСВ,

Дисциплинарно нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения на съдия, прокурор и следовател. В чл. 307, ал. 4 от ЗСВ, са предвидени видовете дисциплинарни нарушения, -

Дисциплинарните нарушения са: 1. системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони; 2. действие или бездействие, което неоправдано забавя производството; 3. нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати; 4. действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт; 5. неизпълнение на други служебни задължения. Според разпоредбата на чл. 308, ал. 1 ЗСВ в приложимата й редакция, изм. ДВ. бр. 103 от 29 Декември 2009 г. -

Дисциплинарните наказания за съдия, прокурор и следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител са: 1. забележка; 2. порицание; 3. намаляване на основното трудово възнаграждение от 10 до 25 на сто за срок от 6 месеца до две години; 4. понижаване в ранг или в длъжност в същия орган на съдебната власт за срок от една до три години; 5. освобождаване от длъжност като административен ръководител или заместник на административен ръководител; 6. дисциплинарно освобождаване от длъжност. В предложението на министъра на правосъдието, и в предложението на дисциплинарния съвет, редом с подробното и изчерпателно описание на фактите и обстоятелствата във връзка с дисциплинарните нарушения, са цитирани конкретните текстове от Търговския закон и ГПК, визиращи служебните задължения на съдията при воденето на делата, които са нарушени или не са били изпълнени от дисциплинарно наказаното лице, имащи отношение към приетите от фактическа и правна страна нарушения. Дисциплинарните нарушения са юридически формулирани от фактическа страна като са посочени конкретните действия или бездействия и последиците от тях и причинната връзка между тях. От правна страна са били изведени изводи на основание фактическите констатации от обективна и субективна страна за съставомерност на нарушенията. Също е установено и отношението на нарушителя към извършеното от него и настъпилите последици. Изследвана, обсъдена и преценена е степента на съзнаване от страна на съдията като професионалист и като личност (виж протокола от заседанието на ВСС от 19.11.2015 г.), че с действията или респективно с бездействията си причинява вреди на страните по делата, обществено опасни последици и накърнява престижа на съдебната система, в случая не само в Р. Б., но и отвъд границите й (виж обсъждането на изказванията на посланика на Р. Ф.). Правилен е изводът на ВСС, че нарушенията са безспорно установени и от обективна и от субективна страна, като нивото на морално-етична съзнателност очаквано е по-завишено при магистратите, с оглед същността на професионалната им сфера - правораздаването, и може да се очаква от магистратите да прилагат и съблюдават и по отношение на собственото си поведение и действия (професионални и извънслужебни) едни по-високи критерии професионални и морално-етични. Но дори и това да не е така, дори и да са меродавни общовалидните морално-етични и професионални критерии за работа и поведение, то извършените от съдия Р. Ч. действия, респ. бездействия по делата, описани изчерпателно в предложението на министъра на правосъдието и дисциплинарната преписка, далеч не покриват и тези средни норми на работа и поведение. Може да се направи заключението, че тези нарушения от магистрата не вредят само на представата за съдебната система, а като цяло накърняват обществения интерес. Наистина извършването на дейността на съдията включва и евентуалното постановяване на неправилни актове, за което се предвижда инстанционна защита за юридически и физически лица, чиито права се нарушават или те считат че се нарушават. Дейността на съдията, изразяваща се в редица действия и разпореждания по движението на съдебното производство е в кръга на законовите му задължения по ЗСВ и изпълнението им или неизпълнението им, без да е налице виновно неизпълнение на служебни задължения или без да се накърнява престижа на съдебната власт не може да се определи като дисциплинарно нарушение. Наказващият орган е приел в случая, че има нарушения на закона при воденето на делата от Ченалова, като наред с това те съставляват и дисциплинарни нарушения, като са изведени от фактическа и правна страна всички елементи от фактическия състав на дисциплинарните нарушения, с които е нарушен материалният закон и целта на закона. Взета е предвид обществената значимост и респективно високата степен на засягане на обществен интерес на дейността на съдия Ченалова, което е съобразено при налагане на дисциплинарното наказание. Въз основа на това е наложено най тежкото наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ - "дисциплинарно освобождаване от длъжност", като е реализирана дисциплинарната отговорност за извършени нарушения по чл. 307, ал. 4 , т. 1. системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони; 2. действие или бездействие, което неоправдано забавя производството; 3. нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати; и 5. неизпълнение на други служебни задължения, чрез установяване от фактическа страна в какво се изразяват нарушенията. Правилно дисциплинарният орган не е възприел за убедителна тезата, че действията на магистрата, описани в предложението за налагане на дисциплинарно наказание, са в кръга на службата му. В разпоредбата на чл. 307, ал. 4, т. 5 е предвидено дисциплинарна отговорност за неизпълнение на служебни задължения, с оглед на което магистратът носи за действията си, респективно бездействията си, дисциплинарна отговорност по закон, представляващи неизпълнение на служебни задължения в хипотезата по чл. 307, ал. 4, т. 5 във връзка с чл. 307, ал. 3 от ЗСВ в приложимата към момента на постановяване на процесното решение редакция. Изложените мотиви в обжалваното решение на ВСС, самото предложение на министъра на правосъдието и мотивите в решението на дисциплинарния съвет, документите, приложени в дисциплинарната преписка дават възможност за контрол за законосъобразност на издадения акт от съда. В производството безспорно са установени извършените нарушения, установена е тяхната множественост и голяма продължителност като период от време, съпроводени с ярко изразен субективен момент в прилагането на двоен стандарт в дейността на съдията, комбинация от бързи действия и продължително бездействия, съобразно търсен резултат, и не на последно място - засягането по негативен начин на интересите на юридически и физически лица - участници в търговския оборот. Изложените в жалбата и становищата на Ченалова аргументи не опровергават по убедителен начин констатациите на административния орган за извършените нарушения от съдия Ченалова. Неотносими и недостатъчни да обосноват допуснатите нарушения са изтъкнатите от жалбоподателката причини за неспазване на служебните й задължения, като например, несъвършенства в деловодната организация, несправяне на служители с дейностите и пр., тъй като същите е могло да бъдат установени, разгледани и отстранени своевременно и на по-ранен етап с едно по-активно участие и поведение на съдията, без да се позволи удължаване на сроковете, пропуски и неправомерни действия/бездействия при водене на производствата по значителен брой дела, довели до необосновано усложняване на действията по процедиране на делата. Констатирано е непредприемането на активни действия от страна на магистрата през продължителни периоди от време за справяне с тези недостатъци, неуведомяването на административния ръководител относно срещани пречки и забавяния. Допуснатото забавяне и прилагането на двойни стандарти при воденето на някои съдебни дела или спорните от гледна точка на самата съдебна практика на съдията действия при воденето на посочените по-горе дела, не би могло да се обясни само с външни, институционални проблеми и недостиг на време, или със субективни фактори и конфликти, в какъвто смисъл са изложените от жалбоподателката доводи. При упражняване на дейността си и служебните си задължения магистратът следва да се ръководи от нормативно определената рамка за провеждане на съдебното производство и от Кодекса за етично поведение на българските магистрати. В процесното решение на ВСС, основано на решението на дисциплинарния съвет и на предложението от министъра на правосъдието, е посочена точно и ясно правната квалификация на извършените дисциплинарни нарушения, описани са точно и ясно фактите и обстоятелствата във връзка с извършването им и доказателствата, които ги установяват. Налице са основанията за реализиране на дисциплинарната отговорност на магистрата, като вид юридическа отговорност, която се реализира при доказано дисциплинарно нарушение, обусловено от установено деяние - действие или бездействие, обективно несъответстващо между правно дължимото и фактически осъщественото поведение; вредоносен резултат; причинна връзка между деянието и резултата; противоправност на деянието от обективна страна и вина на дееца от субективна страна. Настоящият състав на Върховен административен съд, шесто отделение, намира, че в случая се установяват по безспорен начин посочените елементи на визираните в решението на ВСС нарушения, установени с решението на дисциплинарния състав, въз основа на предложението на министъра на правосъдието, както и наличието на субективния елемент на виновно поведение (действие или бездействие) на магистрата. Жалбоподателката в хода на дисциплинарното производство не е представила доказателства, които да опровергават по убедителен начин, констатациите от дисциплинарното производство. За установяване на нарушенията, дисциплинарният орган е събрал множество писмени и гласни доказателства, приложени в дисциплинарната преписка и обосноваващи извършените нарушения, от министъра на правосъдието са представяни и в хода на производството актове от проверки и становища от Инспектората към ВСС, както и копия търговските дела, по които са извършени нарушенията, визирани в предложението му. Извършена е задълбочена проверка въз основа на обширен доказателствен материал. В дисциплинарното производство е спазено изискването по чл. 309 ЗСВ, според който, при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителя. Дисциплинарният орган е изискал и съобразил кадровото досие на Ченалова, изискал е и справка за водените срещу нея дисциплинарни производства и е взел предвид при налагане на санкцията нейно предходно дисциплинарно наказание, което не е произвело превантивен ефект върху съдията. В хода на дисциплинарното производство, в частта му по отношение на предложението на министъра на правосъдието, е била дадена възможност за осъществяването от дисциплинарно привлеченото лице на гарантираното му от закона право на защита, поради което не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящо отмяна на наложеното дисциплинарно наказание. По изложените съображения и след проверка за законосъобразност по чл. 168 АПК Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира, че следва да се отхвърли оспорването срещу решение по т. 5 от протокол № 57 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 19.11.2015 г., прието въз основа на решение № 10-00-047/03.11.2015 г. на дисциплинарния състав във връзка с направеното от министъра на правосъдието предложение за налагане на дисциплинарно наказание на съдия Р. Ч. с вх. № 04-00-024/05.02.2015 г. на ВСС.