Решение № 11446 от 27.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10457/2015 г.

Решение № 11446 от 27.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10457/2015 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Естествени скали" ЕООД моли да бъде отменено решение № 3651/25.05.2015 г. по адм. д. № 7544/2013 г. на АССГ изцяло, с което е отхвърлена жалбата против РА № 2101301028/18.03.2013 г. на ТД на НАП-С. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли РА да бъде отменен изцяло и да му бъдат присъдени разноски или делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-С. моли решението като правилни да бъдат оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледани по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 2101301028/18.03.2013 г. на ТД на НАП-С. в частта, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит 1000 лв за м. 11.2010 г. по фактура на "И.-С." ЕООД ведно с начислени лихви и е отхвърлил жалбата против РА в останалата му част, с която е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит общо 82 828,60 лв с начислени лихви по фактури на "Мулти шоп" ЕООД, "БГ експрес дизайн" ЕООД и "У. Б." ЕООД и "Евро техно дизайн" ЕООД за периода м. 7 - 11.2009 г., м. 1, 6, 7 и 10.2010 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на услуги и стоки не са осъществени. За жалбоподателя липсва правен интерес да обжалва решението в частта, с която РА е отменен, поради което в тази част жалбата следва да бъде оставена без разглеждане на основание чл. 210, ал. 1 от АПК и производството по делото в тази част следва да бъде прекратено. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне задълженията на ревизираното лице в РА. Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя, които се повтарят и в касационната жалба, и е достигнал до правилни изводи за тяхната неоснователност, които се възприемат напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Законосъобразно съдът е приел, че не е доказано осъществяване на доставките по спорните фактури на четиримата доставчици. Представените актове обр. 19 и приемо-предавателни протоколи не се подкрепят от останалите доказателства по делото и правилно съдът е приел, че не установяват предадени строителна-монтажни работи и описаните в тях стоки и услуги от доставчиците на ревизираното лице. Съдът правилно е преценил доказателствената стойност на представените товарителници с посочен товар "торби" и, плочи", които не могат да се отнесат към спорните фактури. Въпреки дадените указания от съда жалбоподателят не е представил доказателства, подкрепящи данните в приемо-предавателните протоколи. Правилно са преценени показанията на разпитания свидетел, който не посочва работници на кои други фирми са изпълнявали дейност на двата обекта и нейният характер. Обосновано съдът е приел, че фактурираните строително-монтажни работи и услуги по договор не са индивидуализирани в договорите и фактурите, не са индивидуализирани и в приемо-предавателните протоколи в значителна част от случаите, в някои протоколи липсват мерни единици, поради което предметът на доставките не е установен. Този извод се отнася и за фактурите, към които са представени приемо-предавателни протоколи с конкретно описани СМР и количества стоки, които не могат да се отнесат към спорните фактури без посочен конкретен предмет на доставката във фактурите и договорите в нарушение на чл. 114, ал. 1, т. 9 и 11 от ЗДДС. По чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗДДС спазването на изискванията на чл. 114 от ЗДДС е условие за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, което в случая не е налице. В съответствие с практиката на СЕС съдът обосновано е приел, че ревизираното лице е знаело, че доставките по спорните фактури не са осъществени и законосъобразно в РА не му е признато право на приспадане на данъчен кредит по тях. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане и решаване на делото. Съдът е обосновал изводите си със заключенията на счетоводната и техническата експертизи, които не могат да попълнят липсата на данни за характера и обема на услугите, както и на доказателства, подкрепящи приложените приемо-предавателни протоколи и актове обр. 19, годни да установят индивидуализиране и предаване на фактурираните стоки и услуги. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на решението по съединени дела С-80/11и С-142/11 на СЕС, в които са разгледани хипотези на осъществени доставки. В случая правилен е изводът на съда, че фактурираните стоки и услуги не са доставени на ревизираното лице от издателите на фактурите. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит общо 82 828,60 лв с начислени лихви по фактури на "Мулти шоп" ЕООД, "БГ експрес дизайн" ЕООД, "У. Б." ЕООД и "Евро техно дизайн" ЕООД за периода м. 7 - 11.2009 г., м. 1, 6, 7 и 10.2010 г. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото е основателно по чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК в размер 3014,86 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 210, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,