Решение № 8341 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14115/2013 г.

Решение № 8341 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14115/2013 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Калчо Лалев Калчев от с. Орешак, община Троян, област Ловеч, срещу решение № 4334 от 28.06.2013 г., постановено по адм. дело № 10140 от 2012 г. от Административния съд - София-град. С касационната жалба се твърди неправилност и незаконосъобразност на решението, поради което се иска отмяната му. Ответникът - изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - София-град, е отхвърлил жалбата на Калчо Лалев Калчев срещу уведомително писмо изх. № 02-110-6500/1373 от 21.07.2012 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което е отказано изплащане на заявена субсидия от земеделски производител УРН 455334 в размер на 355,79 лв., от които по НР1 - 177,98 лв., по СЕПП - 156,81 лв., и за СНДП - 21 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 20а от ЗПЗП в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма, като при издаването му не били допуснати съществени процесуални нарушения. Неоснователно според съда било твърдението на жалбоподателя за немотивираност на акта. В случая мотивите на административния акт се считали за допълнени чрез документите към административната преписка, както и от данните в ИСАК. Прегледът на специалната нормативна уредба показвал, че в административното производство по оторизиране на директните плащания с различни административни правомощия разполагал не само ДФЗ, но и МЗХ и неговите структури по места. Действително подобно разпределение на функции и правомощия между два административни органа не било предвидено в АПК, но нямало пречка да съществува. Действията по приемането на заявленията от местните ОСЗ и очертаването на земеделските парцели, както и създаването на т. нар. "допустим слой" от МЗХ и действията по преценка относно съответствието на заявените БЗС и допустимия слой били процесуални действия, които подлежали на контрол в съдебното производство по оспорване на уведомителните писма. Действително към момента на подаване на заявлението цифровата ортофотокарта била актуална към 2010 г., т. е. административната проверка при подаване на заявлението отразявала несъответствието между заявените БЗС с допустимия слой към 2010 г. При извършената теренна проверка към 2011 г. обаче не били констатирани обстоятелства, които да налагат обновяване на допустимия слой. Основателни били възраженията, че жалбоподателят не бил уведомен за извършената теренна проверка. Съдът е отчел, че в случая не се касае за проверка на място, каквато се осъществява по реда на европейското законодателство от регионалните структури на ДФЗ, а за проверка, извършена от структурите на МЗХ във връзка с поддържане на допустимия слой. Независимо от това за извършителя на проверката съществувало задължение да уведоми проверяваното лице, да му даде възможност да присъства на проверката и да го запознае с резултатите от нея, преди те да бъдат използвани при формиране на крайните изводи на административния орган. Неспазването на тези задължения представлявало нарушение на чл. 34 и 35 от АПК, както и на основни принципи на административния процес - чл. 7 и 12 от АПК. Тези нарушения обаче не можели да бъдат оценени като съществени в конкретния случай, тъй като не се били отразили върху верността на крайните изводи на административния орган. Направените с проверката на място констатации били описани в протокол, който не бил изрично оспорен в предвидените процесуални срокове. Същият се ползвал с материална доказателствена сила. Документът не бил оспорен по реда на чл. 193 от ГПК и в рамките на съдебното производство. Съдът е допуснал до разпит един свидетел. Била е назначена и изслушана и съдебно-техническа експертиза. От събрания по делото доказателствен материал съдът е стигнал до извод, че парцелът, заявен за подпомагане, не бил в добро земеделско състояние по смисъла на чл. 8 и 11 от Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища, в сила от 19.03.2010 г. Решението е правилно. От данните по делото се установява, че жалбоподателят Калчо Калчев е заявил площи за подпомагане за кампания 2011 г., за които МЗХ не разполага с актуална ЦОФК и попадат в тази част от територията на страната, покрита със самолетни снимки от 2010 г. Физическият блок, в който попада процесният парцел, е бил обект на теренна проверка, резултатите от която са обективирани в протокол на ОДЗ - Ловеч, от 28.10.2011 г. Констатацията от тази проверка е била отразена в СИЗП и парцелът е останал извън допустимия слой. Жалбоподателят не се е възползвал от възможността да подаде възражение срещу неизплатени суми по схемите за плащане на площ за 2011 г. във връзка с актуализиране на слоя за допустимост. Съгласно чл. 8 от Наредба № 5 от 10.3.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по СПП и за общите и регионални критерии за постоянни пасища, в сила от 19.03.2010 г., допустима за подпомагане по СПП по чл. 1, ал. 2 е частта от използваната земеделска площ по чл. 3, която се поддържа в добро земеделско състояние, независимо дали се използва за производство на земеделска продукция. Съгласно чл. 11 от наредбата трайните насаждения са в добро земеделско състояние, когато най-малко 70 % от растенията, включени в масива, са живи (неизсъхнали), почвената повърхност се поддържа с подходящи обработки или косене според прилаганите системи. Видно от доказателствата по делото, парцелът, заявен за подпомагане, не се поддържа в добро земеделско състояние. Това обстоятелство е установено от извършената на 28.10.2011 г. теренна проверка на място, за което свидетелстват приложената по преписката снимка и констатациите, съдържащи се в протокол от същата дата. Същото се потвърждава и от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, напълно кредитирана от съда. Заключението на вещото лице потвърждава констатациите на административния орган. Съдържащите се в касационната жалба възражения относно тази теренна проверка не са от естество да опровергаят установеното от нея като резултат. Неоснователни са твърденията за немотивираност на акта. Както правилно е приел първоинстанционният съд, мотивите на административния акт може да се съдържат и в документите към административната преписка, както и да бъдат допълнени от данните в ИСАК. На следващо място, правилно съдът е приел, че допуснатите от административния орган процедурни нарушения не се отразяват на крайния резултат, представляващ отказ за подпомагане на заявената площ. В конкретния случай се касае до такива констатации, които не биха могли да се повлияят от поведението на земеделския производител и да променят изводите, направени от административния орган, обективирани в оспореното уведомително писмо. По изложените съображения наведените с касационната жалба доводи за неправилност на решението са неоснователни. При извършената служебна проверка по чл. 218 АПК съдът не констатира допуснато нарушение на материалния закон, поради което решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,