Решение № 11801 от 9.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14411/2014 г.

Решение № 11801 от 9.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14411/2014 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Силистра против решение № 58 от 9.10.2014 г., постановено по адм. д. № 101/2014 г. по описа на Административен съд Силистра. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли за отмяната му. Ответникът - Пламен Николов Николов не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд Силистра е отменил заповед № ВхК-4744#1/11.06.2014 г. на кмета на Община Силистра, с която е постановен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация - предоставяне на 8 бр. договори за транспортни услуги, сключени между Община Силистра и ЕТ "Хари - 3 - Харалан Хараланов" и е върнал преписката на административния орган за произнасяне. С решението е осъдена Община Силистра да заплати на Пламен Николов Николов сумата 310 лв., представляваща направени по делото разноски. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, но същият е постановен в нарушение на предписаната от закона форма, в нарушение на материалния закон и неговата цел. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на предписаната от закона форма. Правилно е констатирано, че заповедта не съдържа фактически основания, обосноваващи отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, като в същата е цитирана цифрово и словом разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ т. е. в нарушение на чл. 38 ЗДОИ в административният акт не са изложени фактически основания за постановяването му, което води до неговата законосъобразност. Законосъобразно съдът се е позовал на чл. 19, ал. 1 и 2 от Закона за автомобилните превози и е направил извод, че исканата информация е обществена, тъй като е свързана с дейността на задължения субект при и по повод на провеждане на състезателна процедура - публично обявен конкурс или по реда на Закона за обществените поръчки и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на общинската администрация, свързана с възлагането и контрола за изпълнението на общинската транспортна схема и разходваните за това публични средства. Законосъобразен е и изводът на съда, че независимо, че третото лице не е дало съгласие съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ, то в случая е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на § 6 ДР на ЗДОИ, тъй като с исканата информация ще се повиши прозрачността и отчетността на задължените субекти, при което достъпът до исканата информация може да бъде отказан само за сведения, представляващи защитена тайна, като задълженият субект следва да изложи и съображения за това. Законосъобразен е и изводът, че в случая е налице хипотезата на § 5, б. "е" от ДР на ЗДОИ. Надделяващият обществен интерес съобразно цитираната норма се предполага до доказване на противното, когато исканата информация е свързана със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна е задължен субект по чл. 3 ЗДОИ. Следователно законодателят приема, че в хипотеза, когато търговската тайна е свързана със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна е задължен субект по чл. 3 ЗДОИ, е налице надделяващ обществен интерес. С тази норма е създадена оборима презумпция, че в тези случаи е налице надделяващ обществен интерес. Посочената презумпция има правната последица, че обръща тежестта на доказване - не заявителят, а органът следа да установи, че в конкретния случай не е налице надделяващ обществен интерес. Ето защо и доводите на касатора, че заявителят е длъжен да докаже наличието на надделяващ обществен интерес, е неоснователен. Приложените към касационната жалба декларации на Пламен Николов, установяват единствено, че същият е запознат с условията на откритата процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Обществен превоз на пътници по автобусни линии от утвърдените Общинска, Областна и Републиканска транспортни схеми по особени позиции", но не и че същият разполага с информацията, която е предмет на заявлението. Предвид изхода на правния спор правилно съдът е възложил на ответната страна направените по делото разноски в размер на 310 лв., от които 10 лв. заплатена държавна такса и 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Искането на касатора за намаляването им, е неоснователно. От една страна не е направено възражение за прекомерност, от друга страна присъденото адвокатско възнаграждение е в минимален размер. Обжалваното решение е обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е обсъдил доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Служебно е проверил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основание по чл. 146 вр. чл. 168, ал. 1 от АПК и е направил обоснован извод за неговата незаконосъобразност. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,