Решение № 10656 от 28.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4032/2017 г.

Решение № 10656 от 28.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4032/2017 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна и по частна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма за развитие на сектор "Рибарството" 2007 - 2013 г., гр. Б., ул. "К. А. Б." №... срещу Решение № 2106 от 15.12.2016 г. и срещу Определение № 73 от 17.01.2017 г. на Административен съд, гр. Б., постановени по административно дело № 2308/2015 г.

С обжалваното решение съдът отменя Решение № РД-227 от 20.04.2015 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство" - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с което нарежда да се приключи нередност с национален идентификационен № 2015/EFF/000001 и изпраща преписката на органа за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. С решението съдът осъжда Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури да заплати на "Б. А. Ф." ЕООД 50, 00 лв. разноски по делото.

С обжалваното определение съдът изменя Решение № 2106 в частта за разноските като осъжда Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури да заплати на "Б. А. Ф." ЕООД 397,34 лв. разноски по делото.

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство" - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че в изпълнение на правомощията си по Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (Финансовия регламент, Регламент № 966/2012), чл. 59 от Регламент (ЕО) № 1198/2006 на Съвета от 27 юли 2006 г. за Европейския фонд за рибарство (Регламент № 1198/2006) и нормите на Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор е длъжен да гарантира, че избраните за финансиране операции съответстват на националните разпоредби и на разпоредбите на Съюза. С оглед на това и в съответствие с извършен одит на програмата са установени недопустими разходи, определени по размер със Заповед за финансова корекция № РД-375 от 28.04.2014 г., които са удържани от Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция.

Сочи, че по препоръка на одитния орган е изискано "за описаните вече нередни разходи по програмата да бъдат регистрирани нередности с оглед на тяхното обосноваване като нередни разходи пред съответните европейски контролиращи институции". В тази връзка администрирането на сигнал за нередност, установяването на нередност и нейното приключване са действия единствено с установителен характер, които имат за цел да удостоверят съответните нередни разходи по програмата, защото те са загуба за бюджета на програмата, който е финансиран от бюджета на Европейския съюз.

С оглед на това счита, че от Решение № РД-227 не са произтекли никакви финансови последици за "Б. А. Ф." ЕООД, а издадените актове по администриране на цитираната нередност са в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да остави в сила Решение № РД-227. Касаторът се представлява от юрисконсулт С. В..

1. Ответникът по касационната жалба - "Б. А. Ф." ЕООД, счита същата за неоснователна. Счита изразеното от касатора становище за несъответно на Наредбата за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз (Наредбата). В касационната жалба не се излагат конкретни оплаквания срещу съдебното решение.

Излага фактите по процедурата и сочи, че при провеждането й органът е допуснал множество нарушения - Решение № РД-97 и Решение № 227 са му съобщени едновременно, не е уведомяван за производството и не му е предоставена възможност за участие в процедурата и за защита на правата му, нарушен е чл. 14, ал. 2 от Наредбата, актът е немотивиран - липсват фактически и правни основания за издаването му. Същият е и материално незаконосъобразен - нарушен е чл. 30, ал. 1, т. 6 от Наредбата - не са налице материалните предпоставки за приключване на нередността, тъй като не е дал съгласие. Органът не е предприел корективни действия по чл. 28 от Наредбата. Позоваването на Заповед № РД-375 е без основание, тъй като настоящото административно производство е открито едва през м. януари и февруари 2015 г., а нередността е от 28.04.2014 г. По отношение на Заповед № РД-375 е прието от съда, че няма характер на индивидуален административен акт, тъй като е постановен преди, а не в рамките на откритото през 2015 г. производство по регистриране и администриране на нередност.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. С. И., Адвокатска колегия, гр. Б..

1. Частният жалбоподател - ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство" - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, счита обжалваното определение за незаконосъобразно. Счита, че чл. 27, ал. 6 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) е неприложим за Оперативна програма развитие на сектор "Рибарство" 2007 - 2013 г. Сочи, че производството е започнало преди влизането на закона в сила.

Частният жалбоподател се представлява от юрисконсулт С. В..

1. Ответникът по частната жалба - "Б. А. Ф." ЕООД, счита същата за неоснователна. Моли съда да остави в сила обжалваното определение. Ответникът се представлява от адв. С. И., Адвокатска колегия, гр. Б..

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът е събрал в пълния обем необходимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и във връзка с възраженията на страните. За да отмени оспорения акт съдът обосновано е приел, че неправилно са констатирани нарушения в проведената обществена поръчка. Законосъобразна се явява преценката на съда, че не е налице незаконосъобразна методика за оценка на офертите и не е налице незаконосъобразно закупуване на документи. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

II. По допустимостта на касационната и на частната жалба:

Върховният административен съд счита касационната и частната жалба за допустими - подадени са от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 и чл. 230 АПК и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове.

Разгледани по същество касационната и частната жалба са основателни.

III. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. На 6.04.2012 г. между "Б. А. Ф." ЕООД и Изпълнителна агенция за рибарство и аквакултури е сключен договор за безвъзмездна финансова помощ № 64 за изпълнение на проект "Изграждане на ферма за култивиране на черна мида", УНП BG0713EFF-211-20140, финансиран по мярка 2.1. "Производствени инвестиции в аквакултурата", приоритетна ос 2 "Аквакултура, риболов във вътрешни водоеми, преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура" от Оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство" 2007 г. - 2013 г. Първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ е в размер на 1 293 888,67 лв., представляваща 60 % от одобрената инвестиция, от които 75 % - в размер на 970 416,50 лв. от Европейския съюз, и 25 % - 323 472,17 лв., от държавния бюджет.

1. На 21.06.2012 г. е сключен анекс № 1 към Договор № 64, с който се променя размера на междинното и на окончателното плащане, както и стойността на определени активи от Приложение 1 "Таблица на одобрените разходи".

1. На 21.10.2013 г. е сключен Анекс 02 към Договор № 64, с който се изменят правата и задълженията на страните, в т. ч. правото на Управляващия орган по чл. 11 да наложи финансова корекция, Приложение 1 "Таблица на одобрените разходи". Договорът е подписан с възражение от страна на "Б. А. Ф." ЕООД относно изменението по чл. 11.

1. На 11.02.2014 г. ръководителят на Управляващия орган уведомява "Б. А. Ф." ЕООД за установено завишение на цените на одобрените разходи в размер на 66 223,59 лв. за "Мултифункционална машина робот за обслужване на фермата и прибиране на продукцията". На дружеството е указана възможността за подписване на анекс към Договор № 64, както и че при неподписване на анекс ще бъде наложена финансова корекция.

1. На 25.02.2014 г. "Б. А. Ф." ЕООД възразява срещу установеното завишение на цените и предложеното изменение на Договор № 64.

1. На 14.04.2014 г. ръководителят на Управляващия орган уведомява "Б. А. Ф." ЕООД, че счита редукцията на разходите и съответно изменението на договора за съответни на националното законодателство и на законодателството на Европейския съюз.

1. На 28.04.2014 г., със Заповед № РД-375, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури налага на "Б. А. Ф." ЕООД финансова корекция в размер на 39 734, 15 лв. по договор № 64, представляваща размера на публичното финансиране по проекта за актива, за който е установено завишение на цените.

1. На 10.07.2014 г. до Управляващия орган постъпва сигнал за нередност, вх. № Z-7655, за установено при административна проверка завишение на цените на одобрените разходи в размер на 39 734,15 лв. за "Мултифункционална машина робот за обслужване на фермата и прибиране на продукцията".

1. На 19.08.2014 г., с уведомително писмо № 01-2600-5256, заместник-изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, дирекция "Рибарство и аквакултури", уведомява "Б. А. Ф." ЕООД за извършено приспадане на финансовата корекция по Заповед № РД-375 от окончателната сума за оторизация по заповедта.

1. На 14.10.2014 г., с Определение № 1829, постановено по административно дело № 1297/2014 г., Административен съд, гр. Б., оставя без разглеждане жалбата на "Б. А. Ф." ЕООД срещу Заповед № РД-375. Мотивът на съда е липсата на подлежащ на оспорване административен акт, тъй като правоотношенията, регламентирани със Заповед № РД-375, са възникнали не от административен акт, а от гражданскоправна сделка. Определението е влязло в сила на 11.11.2014 г.

1. На 12.01.2015 г. "Б. А. Ф." ЕООД е уведомено за администриране на сигнал по проект BG0713EFF-211-20140.

1. На 4.02.2015 г. на ръководителя на Управляващия орган е представен доклад по сигнал за нередност с вх. № Z-7655, в който се сочи, че съществуват данни за нередност с финансово изражение 39 734,15 лв., поради което е необходимо да се издаде решение за наличие на нередност и да се регистрира нередност. Тъй като сумата 39 734,15 лв. е приспадната от окончателната сума за оторизация и средствата са възстановени следва нередността да бъде приключена.

1. На 12.02.2015 г., със Заповед № РД-97, издадена на основание чл. 70, (1), (б), чл. 96, (1) и (2) Регламент № 1198/2006 и чл. 14, ал. 1 от Наредбата, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури разпорежда да се регистрира нередност и да се впише в регистъра. В мотивите на заповедта са посочени нарушените разпоредби, действията на бенефициера, характера на нередността и сумата - 39 734, 15 лв.

1. На 20.04.2015 г., със Заповед № РД-227, издадена на основание чл. 30, ал. 1 от Наредбата във вр. с чл. 59, 70, (1), (б) и чл. 96, (1) и (2) Регламент № 1198/2006, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури разпорежда да се приключи нередност с национален идентификационен номер 2015/EFF/000001 поради поемане на последиците от нередността от бенефициера или искане договора да бъде прекратен.

1. На 12.06.2015 г. двете заповеди са връчени на "Б. А. Ф." ЕООД.

1. На 18.06.2015 г. "Б. А. Ф." ЕООД подава жалба в съда срещу Решение № 97 и Решение № 227. По жалбата е образувано административно дело № 1149/2015 г. на Административен съд, гр. Б..

1. На 20.11.2015 г., с определение, постановено по административно дело № 1149/2015 г., съдът разделя съдебното производство по оспорване на Решение № 97 и на Решение № 227, като продължава разглеждането на жалбата срещу Заповед № 97. По оспорването на Решение № 227 е образувано административно дело № 2308/2015 г. на Административен съд, гр. Б..

1. На 22.02.2016 г., с Определение № 327, постановено по административно дело № 1149/2015 г., Административен съд, гр. Б., оставя без разглеждане жалбата на "Б. А. Ф." ЕООД срещу Решение № 97.

1. На 20.06.2016 г., с Определение № 7381, постановено по административно дело № 4495/2016 г., Върховният административен съд оставя в сила Определение № 327.

IV. Първоинстанционното съдебно решение и съдебно определение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспореното Решение № 227 е административен акт, издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, но при нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалноправни разпоредби.

Решение № 97 и Решение № 227 са връчени на дружеството едновременно, поради което фактически се е стигнало до лишаването му от възможността да вземе участие в производството по издаване на решението за приключване на нередността, което е съществено процесуално нарушение, защото е нарушено правото му на защита. В Решение № 227 не е посочено каква е точно нередността, въз основа на какви доказателства е установена, поело ли е дружеството финансовите последици от нередността или е поискало да бъде прекратен договорът. Това е съществено процесуално нарушение, защото се нарушава правото на защита и съдът се поставя в невъзможност да извърши контрол за законосъобразност на акта.

Не са налице и материалноправните предпоставки на чл. 30, ал. 1, т. 6 от Наредбата за издаване на акта. Към момента на постановяване на решението не е извършено цялостно плащане по проекта, но не се установява дружеството да е поело финансовите последици от нередността или да е поискало прекратяване на договора. Измененият с Анекс № 2 чл. 11 от Договор № 64 не освобождава административния орган от задължението да спази процедурата по установяване и приключване на нередността.

Въз основа на горното съдът прави извод за незаконосъобразност на Решение № 227 и го отменя.

С решението съдът осъжда Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури да заплати на "Б. А. Ф." ЕООД 50,00 лв. разноски по делото, представляващи платена държавна такса. В мотивите съдът приема, че дължимата държавна такса, с оглед на чл. 27, ал. 6 ЗУСЕСИФ и размера на материалния интерес, е 397,34 лв., от които платени са 50,00 лв.

С Определение № 227 съдът приема, с оглед на представения документ от 23.12.2016 г. за платена държавна такса в размер на 347,34 лв., че следва да осъди Изпълнителната агенция за рибарство и аквакултури да заплати на "Б. А. Ф." ЕООД направените разноски в размер на 347,34 лв.

V. По съществото на спора:

По делото е безспорно, че "Б. А. Ф." ЕООД е страна по договор за безвъзмездна финансова помощ и с оглед на това има качеството на бенефициер по смисъла на чл. 3, (л) Регламент № 1198/2006, който с оглед на чл. 288, (2) от Договора за функциониране на Европейския съюз е акт с общо приложение, задължителен в своята цялост и прилагащ се пряко във всички държави членки. С оглед на това, съдът, в настоящото съдебно решение, използва понятието "бенефициер" със съдържанието, което му дава регламента, а не със съдържанието, употребено в Наредбата за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз и в Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове.

Безспорно е, че жалбата, задвижила първоинстанционното съдебно производство, е подадена на 18.06.2015 г., т. е. преди влизане в сила на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове.

Безспорно е също, че предмет на Решение № 227 не е определянето на финансова корекция по договор за безвъзмездна финансова помощ. Изявлението, с което касаторът е определил финансова корекция на бенефициера е Заповед № РД-375 от 28.04.2014 г. на ръководителя на Управляващия орган. Към датата на издаване на акта за определяне на финансова корекция Законът за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове не е действащ - той влиза в сила на 26.12.2015 г. Към 28.04.2014 г., с оглед на действащата норматива уредба и трайната съдебна практика, отношенията по повод на сключен договор за безвъзмездна финансова помощ, в т. ч. и отношенията по повод на определяне на финансова корекция, се приемат за гражданскоправни и се регламентират чрез инструментариума на гражданското право, като защита е чрез средствата на гражданския процес.

В случая съдът е сезиран с искане за проверка на законосъобразността на акт, постановен в рамките на едно административно производство - процедура по администриране на нередност, и съдът дължи произнасяне по искането по реда на Административнопроцесуалния кодекс независимо дали става въпрос за оспорване, подадено преди или след влизане в сила на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове.

Наредбата за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз регламентира процедурите по администриране на нередностите по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз, които включват процедурите по: а) администриране на сигнали за нередност; б) администриране на нередности (установяване, регистриране, докладване, корективни действия, последващо проследяване и приключване), и в) контрол върху предходните две процедури.

За да се прецени характера на оспорения акт е необходимо да се установи целта на производството, в рамките на което е издаден оспореният акт, както и неговото съдържание - какви права или законни интереси на оспорващия засяга или какви задължения му създава.

Наредбата е акт в изпълнение на задължението на държавата по чл. 325, (1) и 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) за борба с измамите и всяка друга незаконна дейност, която засяга финансовите интереси на Съюза, в т. ч. за предприемане на мерки и тясно и редовно сътрудничество между компетентните власти за защита на финансовите интереси на Съюза. Наредбата, в съответствие с чл. 8 на Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламент 2988/95), създава националната нормативна уредба за администриране на нередностите с цел гарантиране на редовността на сделките, включващи финансовите интереси на Съюза.

Наредбата регламентира процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми на Европейския съюз в съответствие с чл. 1, (4) Регламент № 2988/95. Видно от предмета на нормативния акт, той има за цел да установи ред за администриране, т. е. за управление, за ръководство на процеса по установяване на нередностите. Тя няма за предмет да регламентира конкретните правни последици от установена нередност за конкретния правен субект, извършител на нередността. Визираното в чл. 28, т. 2 правомощие на компетентните органи да предприемат корективни действия при установена нередност е имплементация на задължението на държавата (и нейните органи), установено в чл. 70, (1), (б), чл. 96, (1) и (2) от Регламент № 1198/2006, които с оглед на чл. 288, (2) ДФЕС имат пряко действие.

С оглед на това наредбата е насочена към компетентните органи като създава задължения за тях и установява механизма на тяхното взаимодействие. Последното е гаранция на и за държавата, че всеки един получен сигнал за нередност ще бъде надлежно проверен и в съответствие с резултата от проверката ще бъдат предприети необходимите действия за защита финансовите интереси на Съюза.

Следователно по своето предназначение Наредбата е акт, адресиран към административни органи и тяхната администрация, регламентиращ правомощията и дейността на административните органи във връзка с администрирането на нередностите, т. е. тя е вътрешен за администрацията акт. Безспорно, независимо от този характер на наредбата и с оглед на разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията и на Решение № 21 от 26.10.1995 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 18/1995 г., съдът е длъжен да извърши проверка, когато надлежно е сезиран, издаден въз основа на наредбата акт засяга ли права или законни интереси на оспорващия.

Наредбата регламентира процедури относно различните етапи на администриране на нередностите. Процедурата по глава трета "Администриране на нередност", включва установяване на нередност, докладване на нередност, корективни действия и проследяване на нередност и приключване на нередност. Установяването на нередност става с акта по чл. 14, ал. 1 на органа по чл. 13, ал. 1 от Наредбата, а регистрирането на нередност - чрез действията по чл. 14, ал. 3 от Наредбата. След като органът е установил и регистрирал нередност е длъжен, с оглед на чл. 28, ал. 1, т. 2 от Наредбата, да предприеме корективни действия за доброволно или принудително възстановяване на средствата, предоставени като безвъзмездно финансиране.

Наредбата не регламентира вида на корективните действия по смисъла на чл. 28, ал. 1, т. 2, нито правните последици за бенефициера от тези действия и средствата за правна защита срещу тях.

Актът, който пряко засяга права и законни интереси на бенефициера следователно е актът, който компетентният орган издава в изпълнение на правомощието си по чл. 28, т. 2 от Наредбата. Но досежно този акт в позитивното право, към датата на издаване на Заповед № РД-227 - 20.04.2015 г., съществува друг нормативен акт, който регламентира процедурата по издаването и съдържанието му - Методология за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от Общата програма "Солидарност и управление на миграционните потоци (Методология).

Методологията е актът, който е правното основание за предприемането на действия по възстановяване на средствата - доброволно или по принудителен ред. С оглед на чл. 11, ал. 1, т. 2 от Методологията ръководителят на Управляващия орган приема и "правила за налагане и извършване на финансови корекции". При действието на нормативната уредба преди влизане на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове средството за защита на бенефициера срещу определянето/налагането на финансова корекция беше предявяването на иск по реда на чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

От доказателствата по делото е видно, че със Заповед № РД-375 от 28.04.2014 г. на бенефициера е определена финансова корекция в размер на 39 734,15 лв. Актът е бил връчен на бенефициера и оспорен от него по реда на Административнопроцесуалния кодекс като съдът е прекратил като недопустимо съдебното производство и определението му е влязло в сила на 11.11.2014 г., т. е. много преди издаване на оспореното Решение № РД-227. По делото няма доказателства за предявяване на иск по реда на чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Въпрос на преценка на бенефициера е дали в рамките на давността ще подаде или не иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД. В случая, релевантен е фактът, че към датата на издаване на Решение № РД-227 такъв иск не е подаден и сумата по наложената финансова корекция фактически е възстановена в публичния бюджет към 19.08.2014 г. чрез извършено приспадане от последващо плащане.

С оглед на това, към датата на издаване на Решение № РД-227 е налице настъпване на юридически факт, обосноваващ необходимост от приключване на нередността по смисъла на чл. 30, ал. 1 от Наредбата. При настъпването на някой от визираните в чл. 30, ал. 1 от Наредбата юридически факти органът е длъжен да издаде акт, с който да приключи нередността, т. е. да издаде акт, с който да декларира, че правните последици от нередността са отстранени.

Видно от изложеното, актът по чл. 30, ал. 1 от Наредбата не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, защото с него не се засягат субективни права или законни интереси на бенефициера. Напротив. Този акт е в интерес на бенефициера, защото чрез него процедурата по администриране на нередност приключва, което значи, че по процесния договор за безвъзмездна помощ вече не е налице нередност, т. е. не е налице основание за възстановяване на безвъзмездната помощ. Факта, че акта за регистриране на нередността е издаден след акта за определяне/налагане на финансовата корекция, макар да сочи на нарушение на административнопроизводствените правила, сам по себе си не може да обоснове извод за характера на акта по чл. 30, ал. 1 от Наредбата като индивидуален административен акт.

Актът по чл. 30, ал. 1 от Наредбата е вътрешноведомствен административен акт, с който приключва процедурата по администриране на нередност и който само декларира факта на възстановяване на вредата на бюджета на Съюза, без по какъвто и да е начин да поражда правни последици за бенефициера изразяващи се в пораждането на задължение за възстановяване на безвъзмездна финансова помощ. Тези правни последици са настъпили в един предходен момент от един друг акт, по отношение на който бенефициера, с оглед на действащата към 28.04.2014 г. нормативна уредба, е имал възможност да се защити по реда на исковото производство.

С оглед на горното изводът на съда, че оспореният административен акт е акт, който подлежи на съдебен контрол, е неправилен. Оспореният акт не отговаря на изискванията на чл. 21, ал. 1 АПК, поради което оспорването му по реда на Административнопроцесуалния кодекс е недопустимо. Налице е хипотезата на чл. 159, т. 1 АПК. Съдът като не установил правилно характера на оспорения акт постановил съдебно решение при наличие на абсолютна процесуална пречка за допустимост на съдебното оспорване. Това прави обжалваното съдебно решение недопустимо. Съдът следва да го обезсили и да прекрати съдебното производство.

С оглед на резултата от касационното обжалване незаконосъобразно се явява и обжалваното с частната жалба Определение № 73. При прекратяване на съдебното производство поради недопустимост органът не дължи направените по делото разноски. Съдът следва да отмени Определение № 73.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 и чл. 235 АПК Върховният административен съд