Решение № 5497 от 12.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2187/2020 г.

Решение № 5497 от 12.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2187/2020 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 401 от 15.10.2019 г., постановено по адм. д. № 323/2019 г. Административен съд – Велико Търново, осми състав, е отхвърлил жалбата на "Джулибат" ЕООД против акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК изх. № 521 – 1/30.05.2018 г., издаден от старши експерт – орган по приходите в отдел "Местни данъци и такси" при Община Велико Търново, изменен с решение на ДД "МТД" № 75 от 30.04.2019 г., в частта, в която са установени публични задължения върху МПС както следва: с рег. [рег. номер на МПС] с прекратена регистрация от 30.01.2018 г., за данъчен период от 08.11.2017 г. до 31.12.2017 г.; за рег. [рег. номер на МПС] с прекратена регистрация от 14.05.2018 г. – за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2017 г., с рег. [рег. номер на МПС] за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2017 г.; за рег. [рег. номер на МПС] за данъчен период от 15.09.2015 г. до 01.04.2017 г., с рег. [рег. номер на МПС] за данъчен период от 01.01.2014 г. до 01.07.2017 г. и с рег. [рег. номер на МПС] за данъчен период от 01.01.2013 г. до 01.03.2017 г. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Джулибат" ЕООД гр. Велико Търново, ЕИК 104694562, представлявано от управителя Ж. К., чрез пълномощника адв. Х. Йорданова. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – Велико Търново е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения акт за установяване на задължения. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община – гр. Велико Търново, не е взел становище. С решение за поправка на очевидна фактическа неточност № 3 от 07.01.2020 г. постановено по същото дело, съдът е добавил в края на диспозитива "общо оспореното публично задължение в размер на 5 435, 72 лв., от които 4 561, 79 лв. главница и 873, 93 лв. лихви. " Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Джулибат" ЕООД гр. Велико Търново, ЕИК 104694562, представлявано от управителя Ж. К., чрез пълномощника адв. Х. Йорданова. В същата се прави оплакване, че постановеното решение е неправилно, като постановено в нарушение на закона, а размера на задължението е грешно определен. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община – гр. Велико Търново, не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и са процесуално допустими. Разгледани по същество и двете са неоснователни. По касационната жалба спрямо първоначалното решение. С решението си Административен съд – Велико Търново е отхвърлил жалбата на "Джулибат" ЕООД против акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК изх. № 521 – 1/30.05.2018 г., издаден от старши експерт – орган по приходите в отдел "Местни данъци и такси" при Община Велико Търново, изменен с решение на ДД "МТД" № 75 от 30.04.2019 г., в частта, в която са установени публични задължения върху МПС както следва: с рег. [рег. номер на МПС] с прекратена регистрация от 30.01.2018 г., за данъчен период от 08.11.2017 г. до 31.12.2017 г.; за рег. [рег. номер на МПС] с прекратена регистрация от 14.05.2018 г. – за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2017 г., с рег. [рег. номер на МПС] за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2017 г.; за рег. [рег. номер на МПС] за данъчен период от 15.09.2015 г. до 01.04.2017 г., с рег. [рег. номер на МПС] за данъчен период от 01.01.2014 г. до 01.07.2017 г. и с рег. [рег. номер на МПС] за данъчен период от 01.01.2013 г. до 01.03.2017 г. Административният съд е описал фактическата обстановка по издаването на процесния акт за установяване на задължения по декларация изх. № 521 – 1/30.05.2018 г., с който акт са определени задължения за данък върху превозните средства за притежавани от дружеството – жалбоподател моторни превозни средства. Посочено е, че от страна на дружеството е било поискано възобновяване на производството по акта по реда на чл. 99 и сл. АПК, като са представени доказателства / в заверен превод от френски език/ за извършени продажби в чужбина на част от автомобилите. Въз основа на това директорът на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Велико Търново в качеството му на орган по чл. 99, ал. 1 АПК е възобновил производството, поискал е справка от КАТ относно прекратената регистрация на автомобилите и е изменил първоначално издадени акт в определени части, а в друга част е потвърдил същия /предмет на оспорване пред административния съд/. Административният съд е описал събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства, като е обобщил, че спорът между страните се свежда до това до кой момент е дължим данъка върху моторните превозни средства – дали до датата на служебно прекратяване на регистрацията в АИС на КАТ – Пътна полиция или до датата на отчуждаване на МПС в Република Франция, за които дати са представени доказателства за четири от автомобилите, а за два от тях не са представени. Решаващият съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, спазени са изискванията за съдържание и форма. Първоинстанционният съд е приел още, че оспореният акт е издаден и в съответствие с материалния закон, а оплакванията на жалбоподателя в обратния смисъл се явяват неоснователни. Систематизирани, аргументите могат да бъдат сведени до следното: 1. Дадено е тълкуване на относимите разпоредби от ЗМДТ относно данъка върху превозните средства – кога възниква задължението и кога се прекратява, кое е задълженото лице. 2. Отбелязано е, че за четири от автомобилите са представени годни доказателства в заверен препис, според които същите са спрени от движение. Отбелязано е, че между страните няма спор, че за тези автомобили жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 145, ал. 1 ЗДвП /в съответната за периода редакция/, съответно по чл. 16, ал. 1 от Наредба № I–45 за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, да предостави в двуседмичен срок на службата, издала регистрационния номер, копие от договора за прехвърляне на собствеността с данните на приобретателя. 3. Посочено е, че съгласно чл. 65, ал. 1 от Кодекса за международно частно право придобиването и прекратяването на вещни права и на владение се уреждат от правото на държавата по местонахождението на вещта по време на извършване на действието или настъпването на обстоятелството, които обуславят придобиването или прекратяването, но това не освобождава праводателя от задължението за представяне на сключения договор пред компетентните власти с цел прекратяване на регистрацията на МПС-то. 4. На отделен ред е посочено, че с нормата на чл. 18а от цитираната Наредба № I–45 е създаден ред за прекратяване на регистрацията на превозно средство, което автоматично води и до прекратяване на качеството на задължено лице съгласно чл. 58, ал. 4 ЗМДТ, но това право не е упражнено от жалбоподателя. 5. Изведен е извод, че поради тази причина процесните автомобили се водят собственост на жалбоподателя до посочените дати на служебно прекратяване на регистрацията им и се явява задължено лице за данъка за този период. 6. Отбелязано е, че предвид нормите на ЗМДТ облагането с данък на превозните средства е свързано с две обстоятелства – превозното средство да е собственост на лицето, субект на данъчното задължение и превозното средство да е регистрирано за движение по пътната мрежа на Република България. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения акт и неоснователност на жалбата. Основното оплакване за неправилност на първоинстанционното решение, което се поддържа в касационната жалба на "Джулибат" ЕООД, е за неправилно приложение на материалния закон. Навеждат се доводи, че административният съд приема от една страна, че за да възникне задължение за данък е кумулативно необходимо лицето да е собственик и автомобилът да е регистриран за движение по пътищата на Република България, че по силата на чл. 65, ал. КМЧП правото на собственост се урежда от правото на държавата по местонахождението на вещта по време на извършване на действието или настъпването на обстоятелството, които обуславят придобиването или прекратяването, но от друга страна приема, че дружеството се явява задължено лице независимо от представените надлежни доказателства за прекратяване на собствеността върху автомобилите. Посочва се, че неизпълнението на задължението за уведомяване на администрацията за прекратяване на собствеността е основание за ангажиране на административно-наказателна отговорност, но не е основание за възникване на задължение за данък. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти, а единствено по тълкуването и прилагането на материалния закон. Съгласно чл. 52, т. 1 ЗМДТ, с данък върху превозните средства се облагат: превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България. Според чл. 53 от същи закон, данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. От своя страна чл. 143, ал. 1 ЗДвП определя, че пътното превозно средство се регистрира на името на неговия собственик. Съпоставката на посочените разпоредби водят до извода, че за всяко регистрирано превозно средство собственикът му е задължено за данъка лице. Тези норми водят и до извод, че от момента на придобиването, регистрация и пускането в движение на превозното средство, неговият собственик става част от съвкупност от правоотношения, възникващи във връзка с цялостната регламентация на реда и условията за движение по пътищата, в това число и в отношения за данък върху регистрирания автомобил. Прекратяването на собствеността върху превозното средство по волята на неговия собственик не води автоматично до прекратяване на този кръга правоотношения, възникнали във връзка с регистрацията му. Създаден е правен порядък, по който собственикът следва да уведоми съответните компетентни органи за възникване на обстоятелства по загубване на собствеността, за да могат да бъдат прекратени съответните правоотношения, свързани със собствеността и регистрацията на автомобила. Казано по друг начин, обстоятелството че дружеството жалбоподател е загубило собствеността върху процесните автомобили не води до извод, че са прекратени автоматично всички онези правоотношения, в това число и данъчни, свързани с притежанието на автомобилите. За прекратяването на тези отношения е предвиден съответен нормативен ред, който в случая не е спазен от жалбоподателя. Не спазването на същия няма само за последица възникване на административно-наказателна отговорност, а и запазване на правоотношенията свързани със собствеността върху автомобилите. Поради това първоинстанционният съд правилно е приел, че задължението за данък върху превозните средства на процесните автомобили съществува до момента на прекратяване на тяхната регистрация в регистрите на Пътна полиция, а не до момента в който дружеството е прехвърлило собствеността върху същите. Изложеното важи по отношение на всеки един от процесните автомобилите, а не само за тези, за които са представени доказателства в искането за възобновяване на производството. Представените с касационната жалба доказателства за прекратяване на собствеността върху два автомобилите от автомобилите не следва да бъдат обсъждани с оглед забраната по чл. 220 АПК за нови фактически установявания. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения акт за установяване на задължение по декларация и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд – гр. Велико Търново е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, посочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба срещу допълнителното решение. С решението си Административен съд – Велико Търново е добавил в края на диспозитива на първоначалното решение "общо оспореното публично задължение в размер на 5 435, 72 лв., от които 4 561, 79 лв. главница и 873, 93 лв. лихви. ". Казано по друг начин, макар да е посочено, че е решение за поправка на явна фактическа грешка, по същество е допълнен диспозитива на първоначалния съдебен акт относно размера на задължението главница и лихви. Съобразявайки размера на задълженията, така както са посочени в допълнителната касационна жалба на л. 20 – 21 от настоящето дело, размерът на задълженията възлиза на 4 492, 48 лв. главница/малко по-малко от посоченото от административния съд и 873, 93 лв. лихви – колкото е посочено и в самото решение. В този смисъл допълнителното решение се явява правилно и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,