Решение № 8771 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9674/2011 г.

Решение № 8771 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9674/2011 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Сдружение "Елхово-1-Диана-2002", подадена чрез процесуалния им представител срещу решение № 1871 от 20.04.2011 г., постановено по адм. дело № 5199/2009 г. от Административен съд София-град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против заповед № 402 от 10.07.2009 г. на Председателя на Управителния съвет на Национално ловно-рибарско сдружение "Съюз на ловците и риболовците в България" (НЛРС). Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, което счита за неправилно и моли съда да го отмени, като вместо това постанови ново, с което да обяви нищожността на обжалвания пред първоинстанционния съд административен акт. Ответниците, редовно призовани не изпращат представители и не вземат становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, но не по изложените в касационната жалба оплаквания. Предмет на оспорване пред АССГ е била заповед № РД-402/10.07.2009 г. на Председателя на УС на НЛРС "СЛРБ", с която на основание чл. 30, ал. 3 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) в приложимата редакция, ДВ, бр. 6/2009 г., във връзка с чл. 25а, и 25б ал. ал. 3 и 4 от Правилника за приложение на закона за лова и опазване на дивеча (ППЗЛОД), в приложимата редакция ДВ, бр. 15/2009 г. е определен районът на дейност на Ловно-рибарско дружество Елхово - град Елхово. С определение № 3032 от 20.10.2009 г. АССг е прекратил производството по делото, като е приел, че обжалваната заповед не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, отделно от това, доколкото с нея за жалбоподателя не са настъпили правни последици и не са засегнати негови правни интереси. С определение № 4393 от 06.04.2010 г. тричленен състав на Първо отделение на ВАС е отменил определението и е върнал делото за разглеждане от същия състав, като е приел, че обжалваната заповед е административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, а отделно от това за жалбоподателя е налице правен интерес от оспорването му, обусловен от предмета на дейност и целите, за които е създадено сдружението. В изпълнение указанията на ВАС, дадени в това определение съдът е разгледал делото по същество, като е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, съдът е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие със закона. Настоящият касационен състав на ВАС намира, че постановеното решение от първоинстанционния съд е процесуално недопустимо, като постановено по недопустима жалба - отменително основание по чл. 209, т. 2 АПК поради следното: Жалбата, предмет на разглеждане от АССГ, е недопустима като насочена срещу акт, който не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Оспорва се заповед на председателя на УС на НЛРС "СЛРБ", с която се определя района на дейност на Ловно-рибарско дружество Елхово - град Елхово. Съгласно мотивите и диспозитива на Тълкувателно постановление № 2/2007 г. на Общото събрание на съдиите от ВАС, заповедта на министъра на земеделието и храните, постановена на основание чл. 7, ал. 6 ЗЛОД, с която се определят, съответно изменят границите на ловностопанските райони, не е индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол. При упражняване функциите си по чл. 4 и чл. 9 ЗЛОД по организация на ловната площ, управлението на ловното стопанство и контрола по стопанисването на дивеча, министърът на земеделието и храните не действа като административен орган, упражняващ властнически правомощия. Определяне границите на ловностопанските райони съставлява "дейност по организацията на ловната площ" по смисъла на чл. 4 ЗЛОД, при която министърът на земеделието и храните действа като представител на държавата в качеството и на собственик на дивеча по чл. 2 ЗЛОД, а не като административен орган. Предвид горното и издадените от него актове-заповеди, с които се определят и/или изменят границите на ловностопанските райони, нямат властнически, административен характер. Същите заповеди имат организационно и вътрешноведомствено значение, от тях възникват задължения само за подчинените на министъра на земеделието и храните структури да организират стопанисването и опазването на дивеча в ловностопанските райони, включително и чрез сключване на договори с ловно-рибарските сдружения за стопанисване на дивеча, но не засягат пряко правата и интересите на тези сдружения. По силата на разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Като правно основание за издаване на оспорената пред АССГ заповед е посочена разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗЛОД (в ред. ДВ, бр. 6 от 2009 г.), действаща към момента на постановяване на процесната заповед, съгласно която УС на Националното ловно сдружение по критерии, определени с ППЗЛОД, определя районите на дейност на ловните сдружения по ал. 1 и въз основа на изискуема норма за ловна площ от 70 хектара за един ловец определя максималния брой на ловците във всяко сдружение. Цитираната като правно основание за издаване на заповедта за изменение на ловностопанския район норма не предоставя властнически правомощия на председателя на УС на НЛРС - СЛРБ, по определяне на районите на дейност на ловните сдружения, и неговото волеизявление не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Организирането на ловната площ на страната, отредена за дейността на сдруженията по, чрез разпределението й между отделните сдружения и съответно придобиването от тяхна страна на териториални права, чрез определения им "район на дейност", е правомощие, дадено по силата на законова норма, на изпълнителния орган на сдружение с нестопанска цел, но изпълнението на тази дейност не представлява властническо волеизявление на този орган, което да има характер на административен акт. Тези заповеди имат организационно и вътрешноведомствено значение само спрямо подчинените на НЛРЗ ловни сдружения. Поради това при вземането на такова решение не се осъществяват управленски функции от страна на решаващия субект, свързани с осъществяването на една нормативно регулирана дейност и в този смисъл заповедта на Председателя на УС на НЛРС - СЛРБ не подлежи на съдебно оспорване, тъй като не представлява годен за оспорване индивидуален административен акт. С оглед гореизложеното, оспореното решение следва да бъде обезсилено и вместо него настоящата инстанция да постанови друго, с което да остави без разглеждане жалбата на Ловно-рибарско дружество на Сдружение "Елхово-1- Диана-2002" срещу заповед № 402 от 10.07.22009 г. на Председателя на Управителния съвет на Национално ловно-рибарско сдружение "Съюз на ловците и риболовците в България" и да прекрати първоинстанционното производство. Съобразно изхода на спора пред касационната инстанция и направените правни изводи на съда за недопустимост на първоначалната жалба, на касатора не се дължат разноски по делото. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 221, ал. 3, Върховният административен съд, Пето отделение