Решение № 1791 от 18.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3611/2014 г.

Решение № 1791 от 18.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3611/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Мико Консулт 2005" ЕООД, ЕИК 131456800, подадена чрез адв. Павлов срещу Решение № 280 от 13.01.2014, постановено от Административен съд София-град по адм. дело № 8851 по описа на същия съд за 2012 г. С решението е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № 1114124 от 10.04.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - гр. София, потвърден с решение № 1642 от 9.07.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП /към настоящия момент Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените разноски. Ответникът - Дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Николова, оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 АПК намира жалбата за процесуално допустима, а по същество - неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София -град е отхвърлил жалбата на дружеството против ревизионен акт № 1114124 от 10.04.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - гр. София, потвърден с решение № 1642 от 9.07.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. За да отхвърли жалбата на АССГ е приел, че относно издадените от "Боди спринт 99" ЕООД, "Концептстрой 2007" ЕООД и "Ви Ва Трейдинг" ЕООД фактури с предмет на доставка на услуги по строително-монтажни работи /СМР/, за които е отказан данъчен кредит в размер на 50 161, 17 лв. и прилежащите лихви за забава в размер на 27 767,40 лв. за данъчни периоди м. 04.2007 г., м. 07.2007 г., м. 08.2007 г., м. 09.2007 г., м. 10.2007 г. и м. 02.2008 г., в полза на жалбоподателя не възниква правото на данъчен кредит по спорните доставки, тъй като не е доказано тяхното реално осъществяване, т. е. незаконосъобразно са издадени фактури без реално да са извършени доставките по тях. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Правилно е разрешен спорният по делото въпрос, въз основа съвкупният анализ на всички относими писмени доказателства. Фактическите и правни доводи са поддържани и в производството пред първата инстанция, а решаващият съд ги е обсъдил задълбочено и последователно, без да е необходимо повторното им възпроизвеждане от настоящата инстанция, след като тя ги споделя изцяло. Предвид изложеното касационните оплаквания се явяват неоснователни, още повече, че фактическата обстановка е безспорно установена. Правилен е извода на съда, че липсва реалност на осъществените доставките. Признаването на данъчен кредит е свързано с установяване по несъмнен начин на реалността, което в обсъжданият случай е останало недоказано от жалбоподателя предвид на общия принцип за разпределение на доказателствената тежест в процеса. Според него всяка страна следва да докаже осъществяването на фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици. Реалността на доставките се доказва чрез установяването на релевантните факти, свързани с възможностите на изпълнителя и доставчика да извърши услугата, като: ресурси, материална база, техническа и кадрова обезпеченост, съответна квалификация на персонала, предвид предмета - СМР. Само начисляването на ДДС по процесните фактури не може да обоснове извод за реалност на доставките. Не е достатъчно констатирането на надлежно осчетоводяване и вписването в съответната счетоводна документация, каквото за "Концептстрой 2007" ЕООД и "Ви Ва Трейдинг" ЕООД дори не е установено от вещото лице, че съществува. Реалността на доставките предполага наличието на техническа и кадрова обезпеченост за извършването на доставките, което е останало недоказано в този случай. Представените от дружеството - жалбоподател фактури, договори и протоколи не са достатъчни, за да се приеме, че същите обективират реално извършена дейност. От представените по делото доказателства не се установява по несъмнен начин, че договорените услуги - СМР са реално изпълнени именно от дружествата, издатели на процесните фактури. Във всички договори сключени между "Мико Консулт 2005" ЕООД и доставчиците му, с изключение на два от тях сключени с "Боди спринт 99" ЕООД, е предвидено, че стойността на договорените СМР не включва разходите за материали, механизация, енергия, вода, складиране и други подобни. Като последните се предоставят от възложителя - касатор в настоящото производство, което обстоятелство правилно е обсъдено от съда, че в такъв случай предмет на сключените договори е извършване на определени СМР чрез престиране на работна сила. Във връзка с последното не са събрани доказателства, че доставчиците са разполагали с работници и служители, наети по трудови или други правоотношения. Правилно от съда е посочено, че не може да се приеме, че доставчиците реално са изпълнили строително-ремонтни дейности в голям обем без да притежават работна сила и строителна техника. Констатацията на вещото лице по съдебно-техническата експертиза е още едно доказателство, че не е налице кадрови потенциал притежаван от доставчиците. В своето заключение вещото лице посочва, че назначените по трудов договор лица за периода на изпълнение на процесните СМР по щата на "Мико Консулт 2005" ЕООД, с оглед обема на извършеното строителство, не биха могли да изпълнят в тези срокове и в този обем фактурираните от трите дружества-подизпълнители СМР. По отношение на два от договорите сключени с доставчика "Боди спринт 99" ЕООД, по които задължението е осигуряване на материали и механизация, необходими за строителството е принадлежало именно на доставчика, доказателства също не са ангажирани. Не са представени и от ДЗЛ доказателства за наличие на ресурсна обезпеченост - машини и съоръжения, във връзка със задължението му по останалите договори сключени с тримата доставчици, да доставя на изпълнителите необходимите материали, с които да се осъществяват съответните дейности. Търговецът не е ангажирал доказателства и не е представил по делото складови разписки, издадени от материалноотговорно лице (МОЛ) във връзка със заприхождаване в склад, нито стокови разписки във връзка с изписването от него, последното се отнася и за доставчикът "Боди спринт 99" ЕООД във връзка подписаните двата договора, по които му е вменено задължение за предоставяне на материали. Не са представени и доказателства за превоз на същите. В депозираните договори липсва метод на определяне на цената на СМР и не е представена калкулация за различните видове строителни работи, а в приложения към някои от договорите е посочено само работата и обща стойност, което изписване е идентично с описанието на предмета по договорите. Не се конкретизира, не са представени и количествено-стойностни сметки, които да изясняват по безспорен начин какво е количеството и единичната цена на договорените СМР. В допълнение следва да бъде посочено, нормите на ДОПК не съдържат правила за разпределение на доказателствената тежест в процеса на оспорване пред съда на ревизионни актове, поради което намират приложение общите принципи на разпределение на доказателствената тежест. В тежест на задълженото лице е да докаже наличието на условията за възникване на право на данъчен кредит, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС, като изходящият относим факт за приложимостта на визираните разпоредби от ЗДДС е установяването на реално осъществени доставки на услуги. Правилно съдът е определил, че в доказателствена тежест на ревизираното лице, претендиращо, че в негова полза е налице субективното материално право на приспадане на данъчен кредит е да установи наличието на всички предпоставки за възникване и упражняване на това право. Предмет на доказване във връзка с реалността на доставката, с оглед вида й - услуга (СМР) - е установяване, че последната е действително осъществена от посочените доставчици. За да бъде признато правото на данъчен кредит не е достатъчно доставчикът и получателят да притежават фактури, да е извършено счетоводното им отразяване и посочването им в справките декларации по ЗДДС и в дневниците за покупки и продажби. Необходимо е наличието преди всичко на установена реалност на доставките, която обаче не е доказана в случая. При постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушение на материалния закон и твърдените от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Обосновано е прието, че в процесния казус липсва реално извършени доставки, поради което законосъобразно органът по приходите е отказал правото на приспадане на данъчен кредит за процесните доставки. В практиката си ВАС многократно е подчертавал, че реалността на доставките, по които се претендира данъчен кредит е първа предпоставка за наличието и упражняването на посоченото право. В решение по дело С-152/02 г. на СЕО също е посочено, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит е необходимо наличие на фактура за доставка и осъществяване на доставката по тази фактура. Издаването само на фактура и посочването на отделен ред в нея на данъка не е достатъчно, за да възникне за получателя правото на данъчен кредит. В тази връзка СЕС в т. 13 на Решението по Genius Holding С - 342/87 приема, че упражняването на правото на приспадане, предвидено в Шестата директива, не включва данъка, който се дължи само защото е вписан във фактура; упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци т. е. тези, отговарящи на облагаема сделка или платени, доколкото са дължими. Наличието на доставка, (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за задействане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на услуга по смисъла на чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Констатациите на РА за липса на реалност на доставките по процесните фактури не са опровергани от РЛ. Следователно, данъкът е начислен неправомерно и съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит. Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски по делото. Независимо от резултата по делото, юрисконсултско възнаграждение на приходната администрация не следва да бъде присъждано, тъй като с обжалваното решение е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно от ДОПК. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,