Решение № 13356 от 10.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7619/2009 г.

Решение № 13356 от 10.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7619/2009 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Светослав Любомиров Алексов и Виолета Иванова Иванова, в качеството на наследници на Любомир Йорданов Алексов, (едноличен търговец с фирма ЕТ "Буби-Любомир Алексов", с прекратена дейност и заличена в ТР, съгласно удостоверение от 3.07.2007 г. по ф. д. № 19798/1995 г. на СГС) срещу решение от 11.03.2009 г. по адм. дело № 3942 по описа за 2005 г. на Софийския градски съд. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна по касационната жалба - началникът на митница Кулата и директорът на РМД - София не ангажират становище по нея. Заинтересуваната страна - НАП - гр. София не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Софийския градски съд е било ППСПДВ под № 20 от 17.02.2004 г. на началника на митница Кулата, с което е определено задължение на ЕТ "Буби-Любомир Алексов" задължение в размер на 6 261.00 лв., представляващо мито и в размер на 7 272.00 лв., представляващо ДДС и е начислена лихва за забава от 22.01.2002 г. до момента на заплащането й. По административен ред това постановление е обжалвано като е постановено решение № Б-45 от 8.07.2005 г. на директора на РМД - София. По делото не е имало спор за факти, а именно, че на 22.01.2002 г. на митница Кулата е задействан карнет ТИР № VX33538265 от ЕТ "Буби-Любомир Алексов", вписан в кл. 4 на карнета като титуляр. Стоката под неговото покритие е поставена под митнически режим "транзит" с титуляр посочения търговец, като получаващо митническо учреждение в кл. 22 на картена е посочено МБ Горубляне. Установява се също, че стоката, превозвана под покритието на този карнет не е представена за обмитяване в получаващото митническо учреждение, съгласно писмо изх. № 1129 от 14.03.2002 г. на същото. Поради това е отправена покана до титуляра на същия да заплати доброволно дължимите държавни вземания. Не се спори, че тя е връчена лично на търговеца на 13.12.2002 г. Административният орган се е позовал на чл. 98 от ЗМ, в приложимата редакция, съгласно който режимът "транзит" се приключва, когато стоките и необходимите документи се представят в определеното митническо учреждение. Освен това съгласно чл. 324 от ППЗМ, в приложимата редакция, за стоките, които се въвеждат на митническата територия на РБългария под покритието на карнет ТИР, той се приключва по съответния определен ред в получаващото митническо учреждение и превозвачът се освобождава от отговорност, след като представените стоки се разтоварят и поставят във временен склад или им се даде исканото митническо направление. В случая кранетът ТИР не е приключен по законоустановения ред, понеже неговият титуляр не е представил същия, както и стоката, превозвана под неговото покритие в получаващото митническо учреждение. На основание чл. 199, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 199, ал. 3, т. 3 от ЗМ е възникнало вносно митническо задължение в посочения размер. Застъпената защитна теза, че карнетът ТИР е приключен според нормативните изисквания съгласно и представена служебна бележка № 442 от 26.01.2002 г. не е доказана в административното производство, понеже е осъществена комплексна, графическа и техническа експертиза, изготвена от НИИКК при МВР, за което е съставен протокол № 328 от 30.10.2003 г., от който е видно, че подписите в местата под "митнически служител, приел карнета ТИР" в служебна бележка№ 442 от 26.01.2002 г. и след "МБ Горубляне" в "отрязък от ТИР карнета" с № VX33538265 не са положени от Камен Цветанов Стоев. В обжалваното съдебно решение тази фактическа обстановка по спора е обсъдена, както и правните основания, на които се е позовал административният орган, за да определи по основание и размер процесните задължения. Основният спорен момент е дали процесният карнет ТИР е приключен редовно, за да отпадне отговорността на титуляра на същия, а именно ЕТ "Буби-Любомир Алексов" за определените задължения, което става с представянето на внесената стока и придружаващите документи в получаващото митническо учреждение МБ Горубляне. Настоящият съдебен състав намира, че извода на решаващия съд за липса на надлежни доказателства за редовно приключване на процесния карнет ТИР е правилен и в съответствие с доказателствата по делото, още повече че доказателствената тежест е в лицето на задълженото лице-жалбоподател, с оглед на чл. 211к от ЗМ, в приложимата редакция. Съобразно изложеното и при касационни доводи, които по съдържанието си са тези изложени в първоинстанционното производство, настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено при спазване на материалния закон. Няма пречка горестоящият административен орган да конкретизира правното основание, обуславящо възникването на задълженията при идентичната и непроменена фактическа обстановка по спора в административното производство, още повече че неговото произнасяне по естеството си представлява абсолютна процесуална предпоставка за обжалване по съдебен ред. Това не рефлектира и върху начина на прилагане на чл. 202 от ЗМ, в която разпоредба са изброени длъжниците за плащане на митническо задължение, понеже спорът касае отклоняване от митническия режим "транзит", което е безспорно по делото, а не "неправомерно въвеждане на стоките на митническата територия на РБългария по чл. 45 - чл. 48 от ЗМ". Действително задълженото лице се явява превозвач, но същият с оглед установеното по делото се явява титуляр на карнет ТИР, стоката под което покритие е поставена под митнически режим "транзит" с титуляр именно посоченото лице. Съдът е приложил правилно разпоредбите на чл. 98 от ЗМ, в приложимата редакция, относно приключването на режим "транзит" и чл. 324 от ППЗМ, в приложимата редакция, която конкретизира същото. След като изискванията в посочените разпоредби не са изпълнени от титуляра на карнета ТИР, неговата отговорност не може да отпадне и за митническите органи съществува задължение да потърсят дължимите задължения за мито и за ДДС от него, респ. от неговите наследници. С оглед изложеното като правилно решението следва да бъде оставено в сила. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение