Решение № 7105 от 23.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10986/2012 г.

Решение № 7105 от 23.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10986/2012 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на и. д. Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна при ЦУ на НАП срещу Решение № 1835 от 13.07.2012 г., постановено от Административен съд Варна по адм. д. № 1774 по описа на същия съд за 2012 г., с което е отменен Ревизионен акт (РА) № 03251000061/20.08.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с Решение № 804/22.10.2010 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП-гр. Варна, в частта, с която на "Меджик флейм" ООД със седалище в гр. Варна и адрес на управление ж. к."Възраждане", бл. 16, вх. 2, ет. 4, ап. 32, ЕИК по Булстат: 148020095, представлявано от Едуард Хрант Багдасарян, е отказано право на данъчен кредит в размер на 41508.60 лв. и лихва от 1814.05 лв., по фактури, издадени от "Манекс" ООД през м. декември 2009 г. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът неправилно и необосновано е приел за неправилни констатациите на органа по приходите, че не са налице достатъчно доказателства за реално извършване на процесната доставка, респективно за данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС). Ответникът по касационната жалба - "Меджик флейм" ООД - в представения писмен отговор на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност и за правилността на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд - Варна против РА № 03251000061/20.08.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, в частта, потвърдена с Решение № 804/22.10.2010 г. на Директора на дирекция "ОУИ"-гр. Варна при ЦУ на НАП, в която на дружеството е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 41508.60 лв. и 1814.05 лв. - лихва, за данъчен период м. декември 2009 г., по фактури № 580/01.12.2009 г., № 582/14.12.2009 г. и № 586/28.12.2009 г., издадени от "Манекс" ООД с предмет продажба на 994.09 т пшеница на стойност 207543 лв., се развива след отменително Решение № 5947/25.04.2012 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 9339/2011 г., с което в посочената част е отменено Решение № 1255/26.05.2011 г. на Административен съд-гр. Варна по адм. д. № 3709/2010 г. Между страните не е спорно и е установено при предходното разглеждане на делото, че РА е издаден от компетентен орган по приходите при ТД на НАП-Варна. Ревизията е приключила в определения от органа срок. Съдът е описал фактическата обстановка, като по отношение на същата страните не спорят. Възприетата от него фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Спорът се свежда до това налице ли са действително извършени доставки по процесните фактури. За да достигне до извода от необходимост за корекция на данъчния резултат, органът по приходите е приел, че доставката на 994.09 т пшеница на стойност 207543 лв., за която доставчикът е начислил ДДС в размер на 41508.60 лв. по посочените фактури от "Манекс" ООД, не са реално осъществени. Като основание за това са послужили резултатите от извършени насрещни проверки на прекия доставчик, както и на негови предходни доставчици - "Синка" ЕООД и "Фарм корект 2009" ЕООД. Наличието на предпоставките за възникване правото на данъчен кредит пораждат това право само по отношение на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Затова при преценката на органа по приходите дали е възникнало за получателя по доставката спорното право, същият има правомощието да провери реално ли е осъществена доставката, т. е. дали е възникнало данъчно събитие, което да се яви предпоставка за начисляване на данък от доставчика, за да може за получателя да възникване правото на приспадане на данъчен кредит. Правните изводи на Съда, свързани с тълкуването на разпоредбите на закона са правилни. В закона няма легално определение на понятието "неправомерно начислен данък" по смисъла на чл. 70, ал. 5, но по аргумент от противното това е всяка една хипотеза, при която начисляването на данъка е станало в нарушение на императивни законови разпоредби. И доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 8 ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит, то начисляването на данък при липса на реална доставка на стока или услуга е "неправомерно" по смисъла на чл. 70, ал. 5 от закона и е основание за непризнаване правото на данъчен кредит. От горното следва, че единственото основание, въз основа на което данъчният орган може да откаже признаване на данъчен кредит е да се докаже, че липсва реална доставка на стоката, по повод на която жалбоподателят е упражнил право на данъчен кредит по реда на чл. 71, ал. 1 във вр. с чл. 72, ал. 1 и 2 ЗДДС. Предмет на процесните фактури е пшеница. Съгласно чл. 24, изречение второ от ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. По делото са приложени договор за покупко-продажба 10.12.2009 г. между ревизираното лице като купувач и прекия доставчик като продавач, отчет за предаване на стоки по процесните фактури, подписани и подпечатани от двете страни. За да се докаже претендираното от жалбоподателя и отречено от ревизията право, следва с кореспондиращи помежду си доказателства да се установи реално извършване на доставките. Фактите и обстоятелства, за които органът по приходите, а впоследствие и вещите лица са изискали представяне на доказателства, са относими към фактическия състав на възникване на правото на данъчен кредит, защото облагаемите доставки са основните предпоставки за възникване на спорното право. Това е сторено в настоящия случай. Доказателствата за реалното осъществяване на доставката на стоки могат условно да бъдат разделени на две групи: установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката, в която следва да се включат материално-техническата и кадрова обезпеченост на доставчика; и такива за прякото й реализиране и транспортиране на стоките, предмет на доставката, към които следва да се причислят приемо-предавателни протоколи, складови (или стокови) и пътно-прехвърлителни разписки, експедиционни бележки, товарителници, пътни листове и др. По втората група доказателства е представен договор за покупко-продажба на пшеница с конкретно количество и цена, към който има подписани от двете страни документи за предаване на стоката. Писменият договор е предвиден като форма за действителност на търговските сделки, с които се прехвърля собственост върху зърно (родово определена вещ), съгласно чл. 28 от ЗСТЗ /Закона за стопанисването и търговията със зърно/. По делото не е спорно, че страните по така представения договор са осчетоводили операциите по надлежния ред - издадените фактури са отразени в дневника за покупки и в справките-декларации за съответния данъчен период, цената е заплатена. Представени са и доказателства за реализиране и транспортиране на стоката, предмет на доставката - товарителници, пътни прехвърлителни разписки, в които са посочени номерата на товарните автомобили, номерата на ремаркетата и имената на водачите на товарните камиони, стокови разписки и кантарни бележки. В документите е посочено лицето изпращач - "Синка" ЕООД чрез "Манекс" ЕООД, а като получател е посочено ревизираното лице. Налице е съответствие между количеството посочено във фактурата и пътно-прехвърлителните разписки, товарителниците и пътните листове на превозните средства - Приложение 1 от Заключението на ССЕ. Така представените преки доказателства за реално осъществяване на доставките по процесните фактури се подкрепят и от заключението на ССЕ, която не е оспорена от страните и се кредитира от Съда по отношение резултатите, касаещи спорните количества пшеница, доставени на "Меджик флейм" ООД от "Манекс" ООД. От заключението се установява, че процесните фактури са осчетоводени от ревизираното лице като покупки на стоки с право на данъчен кредит и като задължение към доставчика. Установено е и осчетоводено плащане по всички фактури към доставчика. В счетоводството на прекия доставчик фактурите са отчетени като приходи от продажби с начислен данък върху добавената стойност. Към датата на издаване на всяка една от фактурите "Манекс" ООД е разполагало пшеницата, закупена от "Синка" ЕООД. В счетоводството на прекия доставчик са отчетени приходи от продажба на пшеница по процесните фактури на обща стойност 522290.91 лв. Установено е, че транспортът е извършен от предходния доставчик "Фарм корект 2009" ЕООД, както и плащания по банков път от "Манекс" ООД към "Синка" ЕООД. Според обобщени данни от счетоводството на ревизираното лице, вещото лице е дало заключение, че е налице съответствие между началните количества, отчетените покупки и продажби и наличните към края на годината количества, както и за съответствие между транспортираното количество и фактурираното такова на жалбоподателя от неговите доставчици, с разлика 500 кг в положителна насока. С оглед на изложеното, неоснователен е доводът на касатора, че от представените съпътстващи документи към процесните фактури не може да се проследи стоков поток. Напротив, представени са доказателства за реалното изпълнение на разглежданите доставки. От така представените преки и косвени доказателства първоинстанционният съд правилно е заключил, че въз основа на събраните доказателства са налице доказателства за реално извършена доставка на пшеница, респ. за данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС. Съдът правилно се е позовал и на практиката на СЕС в Решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11, съгласно което отказът да се признае право на приспадане на данъчен кредит е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане на такъв кредит. Такъв отказ може да се направи, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба. В тези случаи данъчният орган трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. По настоящото дело липсват твърдения или доказателства за извършване на процесните сделки с цел измама или злоупотреба с данъчни права. С оглед изложеното решението на първоинстанционния съд е постановено при правилно прилагане на материалния закон и въз основа на правилно установена фактическа обстановка са изградени и правните изводи на съда, поради което решението е и обосновано. Предвид, че не се установиха отменителните основания, визирани от касатора, решението на съда като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид гореизложеното решението на административен съд-гр. Варна не страда от пороците, посочени в жалбата и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация пред административния съд не са присъдени разноски, тъй като съгласно представения пред първата инстанция договор за правна помощ и съдействие възнаграждението се дължи до приключване на делото и няма данни страната реално да е ги е заплатила, т. е. да е направила разноски. За водене на делото пред касационната инстанция ответникът по касация претендира разноски в размер на 1200 лв., които съгласно представения договор за правна помощ и съдействие са платени в брой. С оглед направеното искане и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК така направените разноски следва да бъдат присъдени на "Меджик флейм" ООД. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,