Решение № 5235 от 14.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2478/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ град София, чрез юрк. М. Бакалова против решение № 1060/09.01.2026 г. на Административен съд – София град, постановено по адм. дело № 11817/2025 г., с което е отменен ревизионен акт № Р-22221423006095-091-001/20.03.2024 г. на органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 873/26.06.2024 г. при обжалването по административен ред относно установените задължения по ЗДДС на "Ая Дистрибюшън" ЕООД в размер на 5 351.15 лева и лихви в размер на 1 579.24 лева за данъчен период м.07.2021 г. и приходната администрация е осъдена за разноски. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл.209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е постановен в нарушение на процесуалните правила на чл. 154, ал.1, чл. 193 и чл. 194, ал.2, изр. 2 от ГПК, изразяващо се в незачитане на направеното от решаващия орган оспорване на документи, както и нарушение на чл. 170, ал.1 АПК. Твърди, че в хода на съдебното производство представените международна товарителница и декларация от 23.10.2024 г. за получаване на стоката, са оспорени. Управителят на гръцкото дружество – получател по доставката, разпитан като свидетел по делото, е потвърдил, че е положил подписа си върху оспорените документи. От заключението на съдебно – графологическата експертиза е установено, че подписът не е положен от това лице. В обжалваното съдебно решение липсва произнасяне по направеното оспорване. Твърди се и неправилно приложение на материалния закон – чл. 7, ал.1, чл.12, ал.1, чл. 53, ал. 1 и чл. 86 от ЗДДС. Касаторът счита, че не са изпълнени предпоставките за освобождаване от ДДС на процесната доставка с получател гръцкото дружество BPM MON IKE. Излага съображения, че представеното ЧМР не съдържа данни за разтоварния пункт и адреса, на който е получена стоката, тъй като в кл. 3 е посочено единствено град и държава – Tessaloniki, Greece, а кл. 24 съдържа единствено печат на получателя и подпис, без доказана представителна власт. Твърди, че представеният пътен лист не съдържа пълния маршрут на движение на МПС и моментът на тръгване – на 06.07.2021 г. в 10.30ч не съответства на данните, че същото МПС е влязло в страната на 05.07.2021 г. в 23.59ч съгласно справка от Агенция Митници. Според тази справка теглото на полуремаркето е едно и също на излизане и влизане в страната. Искането е за отмяна на решението. Претендира разноски. Ответникът – „Ая Дистрибюшън“ ЕООД, чрез адвокат С. Гладкова оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира разноски. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл 211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд – София град е бил ревизионен акт № Р-22221423006095-091-001/20.03.2024 г. на органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 873/26.06.2024 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, град София, с който на "Ая Дистрибюшън" ЕООД е начислен ДДС в размер на 5351.15 лева и лихви в размер на 1 579.24 лева за данъчен период м.07.2021 г., поради непризната вътреобщностна доставка (ВОД) на тиквено семе, 4 560кг по инвойс/фактура № 60…11/05.07.2021 г. с получател BPM MON IKE. Делото се гледа за втори път от касационната инстанция. С решение № 11053/06.11.2025 г. по адм. дело № 8104/2025 г. Върховният административен съд, осмо отделение е отменил предходно решение № 20967 /16.06.2025 г. на Административен съд – София град, постановено по адм. дело № 8532/2024 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд с указания да се извърши съвкупен анализ на всички събрани по делото доказателства, ведно с възраженията на страните и да се изложат собствени мотиви. Едва тогава – да се направят фактически изводи къде и как е прехвърлена собствеността върху процесната родовоопределена стока и да се прецени доказателствената стойност на представените транспортни документи, показанията на разпитания по делото свидетел и доказателствената стойност на получената информация от Агенция Митници и от гръцката данъчна информация. С обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт в оспорената част. За да постанови този резултат, съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по чл. 119, ал. 2 ДОПК, след възложена ревизия съгласно чл. 112 и чл. 113 ДОПК, в предвидената от закона форма и съдържания съгласно чл. 120 ДОПК, както и че от установените по делото обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност е доказано наличието на всички законови предпоставки, предвидени в чл. 7, ал.1 ЗДДС за признаване на процесната доставка като вътреобщностна и за освобождаването й от ДДС съгласно чл. 53, ал.1 ЗДДС. От фактическа страна съдът е установил, че доставката на тиквено семе дамски нокът 4 560кг на стойност 26775.75 лева, с получател B.P.M. Mon I.k.e, е документирана с фактура № 6…11/05.07.2021 г. издадена от Ая Дистрибюшън ЕОД, която съдържа предвидените в ППЗДДС реквизити. Съгласно справка VIES – потвърждение за номер по ДДС получателят B.P.M. Mon I.k.e, е регистрирано по ДДС лице към 05.08.2021 г. От доказателствата по делото съдът е приел, че транспортът на стоката е бил за сметка на ревизираното дружество и е обсъдил съдържанието на представената по делото международна товарителница (CMR), изготвена на 05.07.2021 г. с превозвач „Георгиеви 1988“ ЕООД във връзка с представените от превозвача доказателства за осъществяване на превоза, показанията на разпитания по делото управител на гръцкото дружество, че стоката е получена и констатациите на органите по приходите по справки на АПИ и Агенция Митници, че превозните средства с рег. № [рег. номер]/[рег. номер], посочени в CMR, са напуснали територията на страната през ГКПП Кулата на 05.07.2021 г. в 16:56:48 часа. По съображения, основани на чл. 5, чл. 9, чл. 13, § 1 и чл. 12 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари (CMR) е приел, че представената по делото товарителница съдържа поставени подпис и печат, удостоверяващи получаването на стоката. Според съда ирелевантно за спора е обстоятелството на кого принадлежи подписа – дали на управителя на гръцкото дружество или на друго лице – служител, както е посочено и в указанията на ВАС. Доколкото ЗДДС и Конвенцията не предвиждат вписване на име и длъжност на лицето, което получава стоките, а само печат и подпис, твърденията за липса на представителна власт от страна на ревизиращите органи са определени като неотносими към валидността на документа. Приел е за необосновани и неправилни изводите на ревизиращите органи, че не е доказано транспортирането на стоката до територията на другата държава членка, основани на представената справка от информационната система на Агенция Митници, модул „Пътни такси и разрешителни режими“, според която общото тегло на ремаркето с товара е едно и също при излизане и влизане в страната, както и че престоят на МПС в Гърция е твърде кратък за осъществяването на доставката, включваща разтоварване и повторно натоварване на камиона. В мотивите си съдът е посочил, че правото на разпореждане на изпращача със стоката се погасява, когато вторият екземпляр от товарителницата се предава на получателя, както и че действията на получателя по разпореждане с нея, са неотносими към реалността на доставката и извън контрола и отговорността на доставчика. По отношение на констатациите на ревизиращите органи, направени във връзка с информация по реда на административното сътрудничество, съгласно която дружеството – получател е включено в многостранна ревизия по Регламент (ЕС) № 904/2010, съдът е приел, че в разглеждания случай, представеното CMR е редовен от външна страна документ и като частен документ е доказателствено средство по отношение условията на транспорта и дестинацията на стоките. В товарителницата е посочен номера на използваното превозно средство и същата съдържа предвидените в закона реквизити. Доставчикът е извършил дължимата проверка за валидност на регистрацията на получателя за целите на ДДС. Изготвените документи за доставката, според съда, недвусмислено показват, че Ая Дистрибюшън ЕООД е действало добросъвестно и е взело всички мерки, за да предотврати участието си в данъчна измама. Съдът се е аргументирал и с обстоятелството, че представените от ревизираното дружество документи за осъществен и деклариран ВОП от Anodos Trade 2020 са преценени като редовни и при ревизията не са извършени корекции на тези придобивания. По тези съображения съдът е обосновал краен извод, че за спорната вътреобщна доставка са изпълнени и трите необходими условия за освобождаването й от ДДС: 1) прехвърляне на правото на разпореждане със стоката, доказано с представените CMR, пътен лист, справка от Агенция Митници, че стоката е напуснала територията на страната на 05.07.2021 г., банково извлечение за извършено плащане; 2) физическото преместване на стоките от една държава членка в друга, доказано с CMR и справка от Агенция Митници, че стоката е напуснала територията на страната на 05.07.2021 г. и 3) придобиващото лице е данъчно задължено лице съгласно справката за валиден VIN на получателя към датата на издаване на фактурата. В подкрепа на този извод съдът се е позовал на решението по делото Teleos и др., т.70, според което освен посочените условия, свързани с качеството на данъчно задължените лица, с прехвърлянето на правото на разпореждане със стоката като собственик и с физическото й преместване от територията на една държава членка в друга, не би следвало да се изисква никакво друго условие, за да се определи дадена операция като вътреобщностна доставка или вътреобщностно придобиване. Решението е правилно постановено. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти, спазил е указанията на касационната инстанция като е обсъдил представения от ревизираното лице транспортен документ по чл. 45, т. 2, б. „б“ от ППЗДДС във връзка с останалите доказателства по делото, изложил е собствени мотиви по доказателствената му стойност и е достигнал до законосъобразни правни изводи по приложението на материалния закон. По силата на чл. 53, ал. 1 ЗДДС вътреобщностните доставки на стоки по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, се облагат с нулева ставка. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС по тълкуване на чл. 138 от Директива 2006/112/ЕО освобождаването от облагане с ДДС на вътреобщностните доставки се прилага само, когато правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на получателя по доставката и доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката, от която е изпратена (т.31 от решението по дело С - 273/11). Идентична е и нормата на чл. 7, ал. 1 ЗДДС. Съгласно чл. 53, ал. 2, т. 2 ЗДДС (в приложимата по време редакция от ДВ бр. 102/2019 г. в сила от 01.01.2020 г.) за доказването на ВОД доставчикът следва да разполага с документи за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, определени с чл. 45а от Регламент за изпълнение (EС) 2018/1912 на Съвета от 4 декември 2018 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на някои освобождавания при вътреобщностни сделки (OB, L 311/10 от 7 декември 2018 г.), наричан по-нататък „Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011“, или определени с правилника за прилагане на закона. В случая не се твърди и не е установено, че ревизираното лице разполага с документи по чл. 45а от посочения регламент за изпълнение, поради което транспортирането на стоките се установява с документите, предвидени в националния закон - транспортен документ по чл. 45, т.2, б."б" от ППЗДДС, тъй като превозът на стоките е осъществен от трето лице за сметка на доставчика. Неоснователни са доводите в касационната жалба за нарушение на процесуалните правила по чл. 193 и чл. 194, ал.2, изр. 2 от ГПК, изразяващо се в незачитане на направеното от решаващия орган оспорване на международната товарителница, представена като доказателство за транспортиране на стоката. Твърденията на касатора, че този документ е следвало да бъде изключен от доказателствата по делото се основават единствено на обстоятелство, че положеният подпис в кл. 24 на товарителницата, не е управителя на гръцкото дружество - получател. Този спорен въпрос е решен с решението на Върховния административен съд по адм. дело № 8104/2025 г., с което делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, като е прието, че няма пречка CMR да е подписано от служител на дружеството – получател и че CMR е следвало да бъде обсъдено във връзка с останалите доказателства по делото. Съгласно чл. 224 АПК указанията на касационната инстанция са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. В съответствие с дадените указания при постановяване на обжалваното решение, съдът е преценил доказателствената стойност на транспортния документ във връзка с представените от превозвача „Георгиеви 1988“ ЕООД документи за извършване на превоза и констатациите на органите по приходите въз основа на получена от Агенция Митници информация и законосъобразно е приел, че са изпълнени материалноправните предпоставки, очертани от Съда на ЕС в решението по делото Teleos за признаване на ВОД. От представените по делото доказателства е установено, че вследствие на изпращането и превоза, стоката физически е напуснала територията на страна, което е условие за определянето й като вътреобщностна и за прилагането на нулева ставка на ДДС. Това обстоятелство е констатирано и от органите по приходите въз основа на справка на Агенция Митници, според която превозните средства, посочени в CMR са напуснали територията на страната на 05.07.2021 г. със стока, чието описание отговаря на стоката, предмет на спорната фактура и не е спорно по делото. Правилно съдът е приел, че при тези констатации, престоят на превозното средство на територията на Гърция, както и еднаквото тегло на ремаркето при излизане и влизане в страната, не обосновават различни изводи относно транспортирането на стоките на територията на другата държава членка. Това се отнася и за несъответствията в представения от превозвача пътен лист и в справката от Агенция Митници относно момента на връщане в страната на превозните средства, които се поддържат и в касационната жалба. По делото не се твърди и не е доказано от органите по приходите, чиято е доказателствената тежест съгласно чл.170, ал.1 АПК, че ревизираното лице е знаело или е следвало да знае, че с декларираната ВОД участва в данъчна измама.В посочената от органите по приходите информация от гръцката данъчна администрация, за осъществяването на фиктивни сделки по доставки на стоки (в т.ч. и тиквено семе) от Anodos Trade 2020 MIKE и българските дружества „Вкусна ядка“ АД, ЕТ „А. П.“ и „Балчо Инвестмънт“ ЕООД и за образувано контролно производство по отношение на B.P.M. Mon I.k.e, липсват данни за участие на ревизираното дружество. Такива доводи не се поддържат и в касационната жалба. Според констатациите в ревизионния доклад през ревизираните периоди „Ая Дистрибюшън“ ЕООД е декларирало вътреобщностни придобивания (ВОП) по фактури, издадени от Anodos Trade 2020, но на стоки, различни от стоките, предмет на спорната ВОД, които са признати при ревизията въз основа на представените транспортни документи. С оглед на изложеното, настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение, с което ревизионният акт е отменен, е валидно, допустимо и правилно постановено и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 1 200 евро платено в брой възнаграждение по договор за адвокатска защита и съдействие от 06.04.2026 г. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,