Решение № 7629 от 8.8.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ради Ойл ЕООД чрез пълномощник адв. Тодоров против Решение 788/02.08.2021г. по адм.д. 1290/20 година. С обжалваното решение е отхвърлен предявения от дружеството иск срещу Агенция Митници, за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от иззето, но невърнато гориво - газьол ПКЦ до 0,1% сяра в количество от 15394 литра, както и иска за мораторна лихва. Със същото решение дружеството е осъдено да заплати на ответника 100 лева разноски по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Наведените касационни основания са всичките по чл.209, т.3 АПК неправилно приложение на материалния закон, допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът иска отмяна на решението и уважаване на исковите претенции. Претендира разноски по делото, за които представя списък с доказателства, че са направени. Ответникът Агенция Митници чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки и изразени в съдебно заседание. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото пред първоинстанционния съд, за която подлежащото на касационно обжалване решение е неблагоприятно. По основателността на касационната жалба касационната инстанция преценява следното: От съдържанието на исковата молба става ясно, че се твърди незаконосъобразно фактическо бездействие на ответника за изпълнение на нормативно определено задължение да върне задържаното като веществено доказателство гориво. Иска се осъждане на ответника да върне на ищеца иззетото и задържано гориво газьол ПКЦ до 0,1% сяра с общо количество от 15394 литра, като се определи и срок за това, а в случай, че горивото не е налично или е негодно за употреба да заплати обезщетение в размер на 34790,44 лева за нанесена имуществена вреда стойността на задържаното гориво, както и мораторна лихва върху сумата на обезщетението в размер на 14834,27 лева за периода от 26.09.2016г. датата на прекратяване на административното производство и отпадане на основанието за задържане на горивото, до датата на предявяване на иска. По исковата молба е образувано адм.д. 11898/20 г. по описа на АССГ. С определение 9187/11.12.2020г. постановено по делото на АССГ, последният прекратява производството пред него и го изпраща по подсъдност на Административния съд София област (АССО) с мотива, че подсъдността се определя от чл.7 ЗОДОВ и тъй като в конкретния случай мястото на увреждането е гр. Божурище, то компетентността да разгледа и се произнесе по исковата молба е на АССО. Изпратеното по подсъдност дело се образува в АССО под нов номер 1290/20 година. Във връзка със съдебно Разпореждане 266/19.02.21 година по адм.д. 1290/20г. на АССО, с молба от 25.02.21г. Ради Ойл ЕООД чрез процесуалния си представител заявява, че оттегля исковата си претенция за връщане на задържаното от служители на Агенция Митници-ЦМУ процесно гориво и за определяне на ответника на срок за изпълнение. Върху молбата на дружеството, съдът е постановил разпореждане от 19.03.21 г. да се връчи препис от нея на ответника, НО ЛИПСВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА, ЗА ЧАСТИЧНО ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО В ЧАСТТА НА ОТТЕГЛЕНАТА ПРЕТЕНЦИЯ. С Определение 582/15.04.2021Г., съдът квалифицира предявения иск като такъв с пр. осн. чл.1 ЗОДОВ, разпределя доказателствената тежест и насрочва делото. С протоколно определение от 13.05.2021г., съдът изисква от ищеца уточнение на количествата гориво, намиращи се в автоцистерна Волво и стационарен син резервоар, съответно паричната им равностойност. С молба от 19.03.21г. ищецът уточнява, че общото количество на иззетото гориво е 15394 литра на стойност 34790,44 лева, закупено с фактура 0130010482/22.10.2013г., представляващо газьол ПКЦ до 0,1% сяра, като към момента на изземването се е намирало в автоцистерна Волво-3105 литра на стойност 7017,30 лева и в стационарен резервоар 12289 литра на стойност 27773,14 лева, както и че за закупеното гориво, заплатеният акциз е в размер на 645 лева за тон. Съдът е постановил решението си, приемайки за безспорно, че ищецът е търговец на нефтени продукти. Установил е, че в резултат на извършена на 27.01.2016г. съвместна проверка от АМ, НАП и ДА МТН в обект, стопанисван от ищеца, проверяващите установили наличието на енергиен продукт газьол в товарен автомобил марка Волво ( снабден с помпа, брояч и пистолет за зареждане) и син стационарен резервоар. От съдовете били иззети проби за лабораторен анализ, за което са съставени протоколи. Поради невъзможност да се установи точното количество на енергийния продукт в съдовете, същите са оставени на съхранение в съдовете, в които са открити, в стопанския двор, в който се намират, като съдовете са обезпечени с пломби с номера. На следващия ден -28.01.2016г. проверката продължила за установяване на точното количество на енергийния продукт. В присъствието на служител на ищеца е започнало преточването от автоцистерната Волво, като по това време е пристигнала в обекта и Д. Тимчова управител на дружеството. След това бил преточен и синя резервоар. След това влекача с цистерната, в която горивото е преточено е закаран в данъчен склад на СаксаООД за установяване на точното количество. Цистерната била източена в 11 броя съдове за съхранение с различна вместимост. Установило се, че в цистерната Волво е имало 3105 литра, а в синия резервоар 12 289 литра. Съдовете за съхранение били обезпечени с пломби и оставени за съхранение в данъчния склад. Съдът е установил, че на енергийните продукти е извършена експертиза в Централна митническа лаборатория. Резултатите от експертизата са, че енергийният продукт в автоцистерната Волво е нефтопродукт нефтено масло (газьол), в съдържанието на което има биодизел и с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0,001%. Съобразно установените характеристики, класирането на стоката е под код по КН 2710 20 11. По отношение на енергийния продукт в синия стационарен резервоар е установено от експертизата, че е нефтено масло, отговарящо на дефиницията за средни масла, в което няма биодизел, чиито характеристики и състав отговарят на код по КН 2710 19 29. Установено е, че на ищеца е съставен Акт за установяване на административно нарушение 33/25.03.16г. заради това, че представените от дружеството документи се отнасят за газьол с код по КН 27101947, който е различен от определените кодове за откритите енергийни продукти въз основа на митническите експертизи. Прието е, че представените по време на проверката документи не са съотносими към проверяваните енергийни продукти, с което е осъществен състава на чл.126 ЗДДС. АУАН е връчен на дружеството на 25.03.16г., а на 28.03.16г. дружеството е депозирало възражение срещу него. Съдът е установил, че на 26.01.17г. дружеството е депозирало молба до директора на АМ за връщане на задържаното количество енергиен продукт. Такава била депозирана и на 19.03.18г. и на 08.05.18г. С уведомително писмо от 22.03.2018г. ищецът бил уведомен, че веществените доказателства могат да бъдат върнати само на правоимащо лице, както и че бъдат представени съотносими към задържаните горива документи, удостоверяващи плащането, начисляването или обезпечаването на акциз. Въз основа на установеното административният съд е приел, че е налице бездействие при дължима административна дейност. Този свой извод е обосновал с мотива, че поради неиздаването на НП в законоустановения срок, административнонаказателното производство е прекратено по силата на закона ( чл.52 ЗАНН и чл.54, т.6 ЗАНН). Изложил е и съображение, че е налице активно поведение от страна на ищеца за връщане на иззетата стока. Административният съд е приел обаче, че ищецът не бил доказал причинена вреда и конкретно нейния размер. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно, като краен резултат, но не споделя един от решаващите изводи на първоинстанционния съд, а именно, че поради неиздаване на НП в предвидения в чл.34, ал.3 ЗАНН срок, е налице прекратяване на административнонаказателното производство по силата на закона. Съгласно т.1 от Тълкувателно постановление 1 /27.01.2015г. на ВАС-ОСС от НК на ВКС и ОСС от Втора колегия на ВАС, по т.д. 1/2014 година, сроковете по чл.34 ЗАНН са давностни. В мотивите на тълкувателното постановление е посочено, че давността се прилага служебно, като държавата губи своето материално право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложеното му наказание, както и че давността погасява наказателната отговорност, което на свой ред правело наказателното производство недопустимо. Според касационната инстанция в настоящия съдебен състав ,изтичането на давностния срок по чл.34, ал.3 ЗАНН не води обаче автоматично до прекратяване на административнонаказателното производство. Прекратяването на административнонаказателното производство не е закономерно следствие от изтичане на давностния срок, а настъпва по силата на мотивирана резолюция на андминистративнонаказващия орган ( чл.54, ал.1 ЗАНН), в която се съдържа и волеизявление на органа и по отношение на иззетите вещи. След изменението на чл.54 ЗАНН с ДВ.,бр. 109/20г. законът разпорежда връчване на тази резолюция на заинтересованите лица и възможността за обжалването й пред съд. Следователно, както старата редакция на чл.54, така и актуалната редакция в сила от 23.12.21г. разпореждат прекратяването на административнонаказателното производство и връщането на иззетите вещи да стане въз основа на волеизявление на административнонаказващия орган, обективирано в писмен акт. Изискването на закона за писмен акт, обективиращ волеизявление, води до недопустимост за фактическо прекратяване на административнонаказателното производство със самия факт на изтичане на давностния срок по чл.34, ал.3 ЗАНН, както и до недопустимост за фактически отказ за връщане на иззетите вещи. В конкретния случай не се спори, че административноказаващият орган не е постановил резолюция за прекратяване на административнонаказателното производство, началото на което е поставено със съставянето на АУАН 33/25.03.2016г. съставен от експерт в ЦМУ в Агенция Митници. При липсата на волеизявление от страна на административнонаказващия орган за прекратяване на производството и за връщане на иззетия енергиен продукт, не може да се приеме, че е налице фактическо бездействие за това връщане. Бездействието на ответника за извършване на правно действие, предвидено в закона ( чл.54 ЗАНН), не може инцидентно да се контролира в исковото производство по ЗОДОВ, защото законът ( АПК и ЗОДОВ) не предвижда това. От друга страна, задължението за правно действие е задължение за волеизявление на конкретен орган и при бездействие на този орган, съдът дори да констатира бездействието, не може ( няма право) да извърши преценката, какво да е съдържанието на дължимото волеизявление. Бездействието на органа за извършване на правното действие може да се контролира, респективно да се преустанови от по-горестоящия административен орган, по реда на Раздел III от Глава осма на АПК. Предвид гореизложените съображения, касационната инстанция приема, че не е налице твърдяното от ищеца незаконосъобразно бездействие на ответника за извършване на нормативно установено фактическо действие - връщане на вещественото доказателство. Изводът на първоинстанционният съд, че ищецът не е доказал настъпила вреда за него е верен. Ищецът твърди, че вредата за него се изразява в намаляване на патримониума му със стойността на въпросното гориво. Първоинстанционният съд е приел, че вредата не е доказана, тъй като представената фактура, с която ищецът обосновавал размера на вредата си не можела да се свърже с иззетото гориво, предвид установеното от митническите лабораторни експертизи. Следва да се посочи, че установеното нарушение в АУАН е за незаплатен акциз във връзка с иззетия енергиен продукт, а не че последният не е бил в притежание на ищеца. За да докаже твърдението си, ищецът е следвало да ангажира доказателства, че към момента на проверката, е притежавал в патримониума си гориво от вида и в количеството на иззетото, което е могъл да направи и с помощта на съдебно-счетоводна експертиза, която да установи заприходените количества и видове горива в счетоводтвото му към момента на изземване на въпросния енергиен продукт. След като ищецът не е доказал, че към момента на изземването, е заприходил в счетоводството си газьол от вида и количеството на иззетия, няма как да се приеме, че е лишен от нещо, за което не е доказал, че е притежавал. От друга страна, за да докаже твърдяната от него вреда (загуба на иззетия енергиен продукт), ищецът е следвало да ангажира доказателства по делото, че не е възможно иззетия газьол да му се върне в количеството и качеството, в което е иззет, каквито липсват по делото. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно като краен резултат, поради което следва да го остави в сила. Воден от гореизложеното и на осн. чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд