Решение № 9855 от 14.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2015/2010 г.
ВАСI отделение14.07.2010 г.докладчик Мариника Чернева
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 633 от 5.01.2010 г. по адм. д. № 523/2009 г. на Административен съд - Велико Търново, IV-ти състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ Ревизионен акт (РА) № 900081/21.04.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с Решение № 264/29.06.2009 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Велико Търново, с който за данъчните периоди м. Юли и август 2008 г. на Красимир Цанков Кънев, с. Ресен е отказан данъчен кредит в размер на 96465,57 лв. ОСЪЖДА Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Велико Търново да заплати на Красимир Цанков Кънев, с. Ресен съдебни разноски по делото в общ размер на 8180 лв. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 9855 от 14.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2015/2010 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Красимир Цанков Кънев, с. Ресен, чрез пълномощника му адв. Нина Ангелова Илиева, съд. адрес: гр. Велико Търново, срещу Решение № 633 от 05.01.2010 г. по адм. д. № 523/2009 г. на Административен съд - Велико Търново, IV-ти състав, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) № 900081/21.04.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с Решение № 264/29.06.2009 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Велико Търново, с който за данъчните периоди м. Юли и август 2008 г. му е отказан данъчен кредит в размер на 96465,57 лв., присъдени са разноски в размер на 2221,07 лв. Релевират се оплакване за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснато от съда нарушение при прилагането на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба се излагат подробни съображения. Моли да се отмени решението, както и атакувания РА. Претендира съдебни разноски. Ответникът - Директор на Дирекция "ОУИ" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП в приложен по делото писмен отговор оспорва жалбата. Претендира потвърждаване на атакуваното решение и присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира жалбата за неоснователна, по изложените в съдебно заседание съображения. Върховният административен съд, Първо "А" отделение като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211 АПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна. За да отхвърли жалбата на Красимир Кънев, АС Велико Търново е приел, че са вeрни констатациите на данъчните органи, поради наличие на липса на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, не е налице настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС към датата на издаване на процесната фактура, данъкът не бил изискуем и поради това за него не било възникнало право на данъчен кредит, поради неизпълнение изискването на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Съдът е посочил, че предмет на спора по делото е не дали оборудване в свинефермата в с. Хотница е доставено, а дали същото е доставено от соченото като доставчик лице и по фактурата, по която се претендира право на данъчен кредит. Той е обосновал правните си изводи не върху приетите по делото доказателства, касаещи спорните данъчни периоди и съответно спорните доставки, а е обсъждал цялото строителство на обекта и съответно предходни и следващи данъчни периоди, които са неотносими към Ревизионния акт, предмет на настоящото производство. Съдът е приел за безспорно, че оборудването отразено в спорните фактури № № 53/01.08.2008 г. и № 1000577/08.09.2008 г. е доставено на жалбоподателя - нещо повече от представените по делото доказателства е видно, че същото е монтирано и е в експлоатация при жалбоподателя. Този факт е безспорен, но е приет за ирелевантен по отношение на спора. Според съда спорния въпрос по делото е не дали е налице реална доставка, по която да се дължи ДДС или не, а кой е доставчика на съответното оборудване, нещо което излиза извън предмета на спора, обособен от основанието на издаване на данъчния акт. Приемайки, че доставчика не е лицето, което е посочено от жалбоподателя и което е посочено в подадените счетоводни и данъчни документи, съда е приел, че някое трето лице е доставило оборудването в обекта, без основание за това, поради което мотивите са противоречиви и несъобразени с приетите по делото доказателства. Видно от наличната документация, между "Минас интернационал" ООД и "Фригоинвест 03" ООД има сключен договор за продажба на технологично оборудване № 11 от 27.02.2008 г. Предмет на доставката е фуражна кухня. Издадена е фактура № 1000542/22.05.2008 г. на стойност 139865,74 лв. и ДДС 27973,15 лв. Предходни доставчици на "Фригоинвест 03" ООД са Ротекна СА с № Е8А252321141- силози па фактура № 082631/30.06.2008 г. Има издаден Протокол за ВОП 21794/30.06.2008 г.; Роксел Белгия силоз по фактура № 8003537/17.06.2008 г. Има издаден Протокол за ВОП № 23965/17.06.2008 г.; Фанком Холандия с № МЕ003086513В01- система за механизирано хранене/ хранилки за угояване по фактура № 32003610/30.06.2008 г. Има изготвен Протокол за ВОП № 21814/30.06.2008 г. "Минас интернационал" ООД извършва плащанията на два пъти на 23.05.2008 г. и на 27.06.2008 г. - видно от предоставените платежни нареждания. Неправилни са твърденията, че продажбата е извършена по-рано от доставката. Първоначалното плащане на 22.05.2008 г. /както твърдят ревизиращите/ безспорно (по договор) представлява авансово плащане на една бъдеща доставка. След получаване на плащането, "Фригоинвест 03" ООД прави заявка към своите доставчици - три на брой, предвид големия обем на поръчката и нейната сложност. Предмета на поръчката се внася от три фирми и за целта са издадени три Протоколи за ВОП. Тези доказателства са безспорни и доказват наличието на доставка. Още повече, че получателя "Минас интернационал" ООД изплаща изцяло доставката в срок. Такава е и констатацията на вещото лице по делото. Съгласно разпоредбите на чл. 113, ал. 4 от ЗДДС фактура се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане - не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането. В настоящия случай фактурата е издадена на 22.05.2005 г. и авансовото плащане е в срок видно от платежното нареждане на 23.05.2008 г. ЗДДС предвижда, че всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 11 от ЗДДС. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. С издаването на фактура данъка става изискуем. Собствеността на индивидуално определената вещ се прехвърля по силата на сключения договор. Безспорно е и това, че точно това оборудване е доставено и монтирано в обекта Свинеферма в с. Хотница - доказа се както със свидетелските показания, така и от заключението на вещите лица по делото. По отношение на извършената насрещна проверка на "Тета Ив" ЕООД е установено, че по силата на сключен между фирмата - доставчик и жалбоподателя договор, фирмата е издала фактура № 15/01.07.2008 г. на стойност 141777,86 лв. и ДДС 28355.57 лв. Предмет на доставката е окончателно плащане по договор за доставка, монтаж и СМР по съоръжения и оборудване на свинеферма с. Хотница. Сключен е договор за извършване на СМР от 08.02.2006 г., Анекс № 1 към цитирания договор, по силата на който стойността на договорните работи възлиза на 1319525,94 лв. без ДДС. Сключен е и втори анекс № 2 от 02.05.2008 г. на стойност 1600000 лв. Представени са при проверката всички необходими документи доказващи услугата; протоколи, банкови извлечения по тях, чийто получател е жалбоподателя като частен земеделски производител, фактурата е включена в дневника за продажби и в справката - декларация за съответните данъчни периоди. ДДС е отразен в счетоводството на дружеството, съгласно представената хронологична ведомост на с/ка 4532 за периода 01.01 - 29.02.2008 г. Отчетените разходи са разходи за основна дейност и са отнесени по с/ка 611. Видно е, че плащането е извършено по банков път. Налице е кадрова обезпеченост, за която данни се намират в информационния масив на НАП. Контрагента разполага с 11 работника и за тях са представени списъци със заплати и командировъчни. При извършената насрещна проверка са представени всички изискани от ревизиращите доказателства и този факт не е оспорен нито в доклада, нито в акта. Незаконосъобразно Съдът не кредитира свидетелските показания на свидетеля Драганов, като счита, че те са неотносими към спорните фактури и не установяват конкретна дата на извършените строително - монтажни работи по обекта. Напротив, свидетелят категорично разказва, че лично е съставял всички протоколи, в това число и Протокол обр. 19 № 11/01.07.2008 г., като уточнява, че същите са подписвани от него, като носят достоверната дата, на която са съставяни. Не е спорно по делото, а това е видно от представеното и прието заключение на вещото лице по ССЕ, че доставките са отразени в счетоводството в съответствие с изискванията на ЗСч и ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, данъчният кредит се определя като сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за: получени от него стоки или услуги по облагаема доставка; извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка; осъществен от него внос; изискуемия от него данък като платец по глава осма. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем, т. е. на датата на възникване на данъчното събитие по чл. 25, ал. 2 и ал. 3 ЗДДС. В този момент възниква и задължението на доставчика да начисли ДДС. Разпоредбата на чл. 25, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС сочи, че данъчното събитие по смисъла на ЗДДС възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена, както и в специфичните случаи описани в чл. 25, ал. 3 ЗДДС. Тоест, за да се приеме, че процесните фактури са издадени във връзка с възникнало данъчно събитие, следва да се установи по безспорен начин, че на датата на издаване на фактурата собствеността върху стоката е прехвърлена, съответно услугата е извършена. Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДДС (отм.) данъчното събитие настъпва на по-ранната от двете дати - датата на прехвърляне на правото на собственост или датата на плащането, включително частично или авансово плащане. В конкретния случай, издаването на фактурата кореспондира с представянето на документацията. Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ППЗДДС (отм.), в случаите, когато авансови или частични плащания предхождат прехвърлянето на правото на собствеността или другите вещни права върху стока или завършването на услугата, данъчната основа на доставката се определя въз основа на всяко получено плащане, като се приема, че дължимият данък е включен в полученото плащане, ако доставката е облагаема. Според ал. 2 от нея в случаите по ал. 1 след прехвърлянето на правото на собственост или другите вещни права или завършването на услугата измененията в данъчната основа и дължимият данък се документират с издаването на дебитно или кредитно известие към данъчна или опростена фактура. От заключенията по ССчЕ това обстоятелство се явява установено. В разпоредбите на ЗДДС касаещи правото на данъчен кредит няма изискване да бъде установен произходът на стоката. Въпреки липсата на легално определение за понятието "произход на стоката" в установената практика за целите на данъчното облагане се приема, че за стока с установен произход се приема тази, за която е доказано наличието на производител или вносител. Установяването на такъв произход на стоката обаче не е предвидено като предпоставка за признаване право на данъчен кредит, а невъзможността да бъде установен произходът на стоката не обуславя извода, че въпросната стока въобще не съществува и не може да бъде предмет на доставки и съответно, че не са осъществени реални доставки на тази стока. Следва да се отбележи, че в случая не е доказано наличие на предпоставките по чл. 177 ЗДДС, в който е регламентирана отговорността на ревизирано лице - получател по облагаема доставка, за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице. В случая изобщо не се касае до невнесен данък от друго регистрирано лице, а освен това органите по приходите не са посочили тази разпоредба като правно основание за отказа на данъчен кредит. Постановеното решение е неправилно. Жалбата като основателна следва да се уважи. По изложените съображения, неправилно първоинстанционният съд е приел, че не е доказано реалното осъществяване на доставките между доставчиците и жалбоподателя по процесните фактури и е налице основанието на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит. Обжалваното решение като незаконосъобразно следва да се отмени и спорът се реши по същество от касационната инстанция. Обжалваният РА и потвърдилото го решение следва да се отменят. С оглед изхода на делото и претендираните от касатора за присъждане съдебни разноски, то такива му се дължат на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК за двете съдебни инстанции в доказания от него размер, възлизащ общо на 8180 лв. по приложени договори за правна защита платено възнаграждение за един адвокат за всяка съдебна инстанция, ДТ за двете съдебни инстанции и възнаграждение за вещо лице. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК, Върховният административен съд, Първо "А" отделение,
Цитирани разпоредби
2- чл. 6 ЗДДС
- чл. 11