Решение № 8088 от 22.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2984/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от С. М. Д., гражданин на Швейцария, чрез адв. Д. Петров, против Решение 12909 от 03.12.2024 г., постановено по адм. д. 1615/2024 г. по описа на Административен съд Варна. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени изричния отказ за издаване на исканото удостоверение за наследници, обективиран в писмо изх. АУО66656ПР-001ПР от 11.07.2024 г. на вр.И.Д.кмет на район Приморски община Варна с произтичащите от това правни последици. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Касационният жалбоподател, С. М. Д., редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуалния си представител адв. Д.Петров, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на атакуваното съдебно решение по съображения, развити в касационната жалба и устно в хода по същество. Ответникът, вр.и.д.кметът на район Приморски община Варна, редовно призован, не се явява. От процесуалния му представител юриск.В.Михайлов по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на същата, съответно за правилност на обжалвания с нея съдебен акт. Ответниците по касационната жалба, С. Д., Д. Д. и В. М., редовно призовани, не се явяват, не се представляват и не изразяват становище по същество. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, намира, че касационната жалба е предявена от надлежна страна срещу неблагоприятен за същата съдебен акт, подлежащ на инстанционен съдебен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК , поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: Производството пред АССГ е образувано по жалба на С. М. Д., С. Д., Д. Д. и В. М.- всички граждани на Швейцария и чрез адв. Д.Петров срещу изричен отказ за издаване на удостоверение на наследници на общия им наследодател М. У. Д. , обективиран в писмо изх. АУО66656ПР-001ПР от 11.07.2024 г. на вр.И.Д.кмет на район Приморски община Варна. С обжалваното решение Административен съд Варна е отхвърлил така предявената срещу цитирания по-горе изричен отказ жалба като неоснователна. За да стигне до този правен резултат, административният съд е установил от фактическа страна, че със заявление вх. 1720115489055/03.01.2024 г. до община -Варна, р-н Приморски жалбоподателите са поискали издаване на удостоверение за наследници на М. У. Д., гражданин на Швейцария, но трайно установил се като пребиваване в РБългария. Заявлението е било подадено чрез системата са сигурно електронно връчване (ССЕВ) чрез пълномощника на жалбоподателите адв. Д.Петров, като е подписано с неговия електронен подпис. Към заявлението е приложено нотариално заверено пълномощно, копие от акт за смърт на М. Д., издаден от щата Калифорния, САЩ с надлежен превод, както и надлежен превод на български език от издадени в Швейцария удостоверения за гражданско състояние на лица със швейцарска националност относно всеки от жалбоподателите, с които се установява фактът, че жалбоподателите имат за свой баща лицето М. У. Д.. Въз основа на искането е постановен обжалваният пред АС-Варна изричен отказ за издаване на удостоверение за наследници на М. У. Д., гражданин на Швейцария, обоснован със следните доводи : не е налице една от двете, кумулативно изискуеми по закон материалноправни предпоставки за издаване удостоверение за наследници на починалото лице, предвидени в разпоредбата на чл.10, ал.2 от Наредба РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението /Наредбата, Наредба РД-02-20-6/ , а именно : лицето-чужд гражданин да подлежи на вписване в регистрите на населението по смисъла на чл.3, ал.2 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/. АССГ е приел, че оспореният изричен отказ е издаден от надлежен орган, притежаващ необходимата компетентност, в изискуемата писмена форма и съдържа всички разписани в закона реквизити, включително и фактическите обстоятелства, които обуславят съдържанието на отказа и биха могли да служат като база за преценка на материалната му законосъобразност. Според съда административният акт е постановен и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. За да стигне до извод за материална законосъобразност на обжалвания изричен отказ, административният съд е изложил следните доводи: Видно от събраните по делото доказателства, съдът е заключил, че лицето М. У. Д. , въпреки наличните доказателства за регистрирано от органите на МВР негово продължително пребиваване на определен адрес на територията на РБългария, действително не подлежи на включване в регистрите на населението по реда на чл.3, ал.2 от ЗГР, съответно - по отношение на същия не може да бъде издадено удостоверение за наследници по реда на чл.10, ал.1 от Наредбата, тъй като за него се прилага специалният ред за регистрация , предвиден в Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства / ЗВПНРБГЕСЧТ/, чието приложение по силата на чл.1, ал.3 от ЗЧРБ изключва приложението на ЗЧРБ в този случай. Според административния съд преценката за това дали чужд гражданин подлежи на вписване в регистъра на населението или не зависи от вида на разрешението му за пребиваване, т.е. в крайна сметка от това дали чужденецът е регистриран като продължително или постоянно пребиваващ по реда на \зчрб или като постоянно пребиваващ по реда на специалния ЗВПНРБГЕСЧТ. След като М. У. Д. е получил продължително пребиваване по реда на ЗВПНРБГЕСЧТ, ао не по реда на ЗЧРБ, то той не подлежи на вписване в регистъра на населението по см. на чл.3, ал.2 от ЗГР, съответно - по отношение на същия не може да бъде издадено удостоверение за наследници по ЗГР и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. По горните съображения АС- Варна е отхвърлил предявената срещу изричния отказ за издаване на исканото удостоверение за наследници, обективиран в писмо изх. АУО66656ПР-001ПР от 11.07.2024 г. на вр.И.Д.кмет на район Приморски община Варна, жалба като неоснователна. Съдебното решение е валидно и допустимо , но неправилно. Неправилен като противоречащ на приложимите материалноправни разпоредби е решаващият извод на АС-Варна за това, че не е налице втората от кумулативно изискуемите по реда на чл.10, ал.2 от Наредбата предпоставки за издаване на удостоверение за наследници на М. Д. , а именно изискването същият да подлежи на регистрация в регистрите на населението на територията на РБългария. Наличието на специален спрямо реда по чл.1, ал.1 от ЗЧРБ ред, по който гражданите на Конфедерация Швейцария влизат, пребивават и напускат територията на РБ / а именно -редът по ЗВПНРБГЕСЧТ/ не променя нито вида на предоставеното от българските власти пребиваване на М. Д. в РБ / същото е продължително такова, видно от УРИ 36 5000-76168/07.11.2024г./, нито обстоятелството, че същият е чужденец по смисъла на чл.2 от ЗЧРБ, доколкото не е български гражданин, поради което същият подлежи на вписване в регистъра на населението по смисъла на чл.3, ал.2,т.2,б.а от ЗГР като чужденец, получил разрешение за дългосрочно / именувано в специалния ЗВПНРБГЕСЧТ продължително / пребиваване и за същия следва да се издаде удостоверение за наследници. Несъстоятелни са развитите в мотивите на обжалваното съдебно решение доводи, че посочената разпоредба на чл.3, ал.2,т.2, б.а от ЗГР е относима само към чужденците, получили разрешение за дългосрочно или продължително пребиваване по реда на Закона за чужденците в Република България. Посочената разпоредба не изключва правото на постоянно пребиваване по ЗВНРБГЕСЧТС. Соченото от съда стеснително тълкуване не намира опора в закона. Гражданите на Европейския съюз, само на това основание, имат право на пребиваване за срок до три месеца чл. 6, ал. 1 ЗВНРБГЕСЧТС. За да пребивава продължително на територията на Република България, гражданинът на ЕС, следва да отговаря на предпоставките на чл. 9, ал. 1 ЗВНРБГЕСЧТС, които се заявяват пред и установяват от дирекция "Миграция" - МВР, СДВР или областните дирекции на МВР. При наличието им се издава документ за продължително пребиваване. За чужденеца произтичат както правата, така и задълженията по българските закони. Установяването на фактите и обстоятелствата, обуславящи издаването на исканото удостоверение, е задължение на органа по чл. 34 и чл. 35 АПК, който следва да съобрази и изискванията на Наредба РД-02-20-6 от 24 април 2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите в касационната жалба оплаквания за неправилност на съдебното решение поради неправилно приложение от страна на съда на относимите към случая материалноправни разпоредби. С оглед гореизложеното касационната жалба е основателна, а атакуваното с нея съдебно решение като неправилно следва да бъде отменено и , вместо него, ВАС следва да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени постановения от вр.и.д. кмет на район Приморски при община Варна изричен отказ, обективиран в в писмо изх. АУО66656ПР-001ПР от 11.07.2024 г., и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на настоящия съдебен акт. Предвид този изход на спора касационният жалбоподател има право на присъждане на съдебни разноски ,но, доколкото изрично процесуалният му представител в проведеното по делото съдебно заседание е заявил, че не претендира разноски, присъждането на такива не се дължи. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение