Решение № 8977 от 30.9.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5249/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение 3514 от 09.04.2025 г., постановено по адм. дело 536/2025 г. Административен съд (АС) - Хасково, V състав, е отхвърлил жалбата на Х. Д. А., гражданин на Сирия, срещу Решение 1490/11.02.2025 г., издадено от председателя на Държавна агенция бежанци (ДАБ) при Министерски съвет (МС), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на лицето е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Х. Д. А., с [ЛНЧ], гражданин на Сирия, чрез процесуалния му представител адв. Д. Попов. В същата се прави оплакване, че решението на АС - Хасково е неправилно поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Представен е и трудов договор, сключен между касационния жалбоподател и Голдфингърс ООД. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС - Хасково. Ответникът по касационната жалба председателят на ДАБ при МС, чрез процесуалния си представител юрк. М. Кръстева, взема становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в молба, като представя справка с вх. МД-02-483/10.09.2025 г., съдържаща информация за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 10.09.2025 г., и справка с вх. МД-02-373/03.07.2025 г. относно общото положение и актуалната обществено политическа обстановка в Сирия към 03.07.2025 г. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Хасково била законосъобразността на Решение 1490/11.02.2025 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ на Х. Д. А. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че Х. Д. А., с [ЛНЧ], бил роден на [дата]. в гр. Дума, обл. Дамаск, Сирия, гражданин на Сирия, с етническа принадлежност [заличен текст], с религия [заличен текст], неженен, образование основно, професия - фурнаджия. Прието е за установено, че същият бил напуснал страната си на произход Сирия нелегално през месец юли 2024 г., влизайки нелегално в Турция, след което през месец август 2024 г. влязъл нелегално в Република България през зелена граница. Прието е, че в интервюто Х. Д. А. изрично е заявил, че не е бил арестуван или осъждан, нямал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, не е участвал в религиозна организация, общност или секта, в политически партии, организации, въоръжени групировки, не е влизал във взаимоотношения с армията и полицията в Сирия, не е служил в армията, не е бил заплашван, не му е било оказвано насилие. Заявил е също така, че семейството му продължава да живее в района на Дамаск, Сирия. Причината за напускане на държавата му по произход била войната. Според обясненията, дадени в интервюто от чужденеца - ако се завърнал в държавата му по произход щели да го арестуват, защото който излезел от Гута бил смятан за терорист. Исканията му към Република България били да получи статут, за да може да живее спокойно. В административното производство с оглед преценка основателността на подадената молба за международна закрила от дирекция Международна дейност в ДАБ при МС е изготвена справка с вх. МД-02-20/14.01.2025 г. относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирийската арабска република към 14.01.2025 г., като било представено и становище от ДАНС, в което е посочено, че липсват възражения да се предостави закрила на чужденеца. В съдебно заседание за изясняване на обстоятелствата по делото от органа също била представена справка с вх. МД-02-159/14.03.2024 г. относно актуалната обществено - политическа обстановка в Сирия към 14.03.2025 г. При тази фактическа обстановка съдът е приел от правна страна, че решението е издадено от компетентен орган, отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК, като в него се сочат както фактическите, така и правни основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила, а също и при правилно приложение на материалния закон. На първо място административният съд е приел за правилен извода на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на Х. Д. А.. Прието е, че молителят не е заявил конкретни причини, обуславящи предоставяне на закрила по чл. 8 от ЗУБ, а изложените такива - не можело да се приемат за обосновано опасение от преследване. Прието е също, че липсвали данни спрямо молителя да е осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход, не били налице и заплахи или оказано насилие, а също и осъдителна присъда или преследване по етнически или религиозни причини в Сирия. Наред с това е прието, че при анализ на информацията от общодостъпните източници за актуалното положение в Сирия, както и на данните в приложената по делото справка с вх. МД-02-159/14.03.2024 г., съдържаща информация за възникнал в началото на месец март 2025 г. конфликт, изразяващ се във въоръжени сблъсъци, не се стигало до извод за промяна в обществено-политическата обстановка в негативен аспект, тъй като сблъсъците били възникнали в ограничен район в Западна Сирия и се отличавали със спорадичен характер. Що се касае до инцидента през месец март на 2025 г., от справките било видно, че лидерът на Сирия Ахмед ал Шараа е обещал да потърси отговорност на всеки, замесен в нараняване на цивилни, като била свикана независима комисия, разследваща нарушенията срещу цивилни и идентифицираща отговорните за тях лица. В заключение е прието, че въпреки настъпилите нови обстоятелства, промяната в обществено-политическия живот в Сирия не рефлектирала пряко върху гражданите ѝ, касателно наличие на предпоставките по чл. 8 от ЗУБ, като към момента на постановяване на съдебното решение липсвали основания да се приеме, че в Сирия са налице преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Освен това е прието, че информацията от различните информационни източници не сочела към датата на постановяване на съдебния акт в Сирия да са били регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които да са били дискриминационни сами по себе си или да са се прилагали по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които да са били непропорционални или дискриминационни, да е бил налице отказ на съдебна защита, изразяващ в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца. На следващо място съдът е приел за правилна и преценката на органа за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в разглеждания случай не се навеждала като причина за напускане на страната по произход наличието на опасност чужденецът да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. След обсъждане на данните и доказателства по делото, съдът е приел, че хипотезите, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, не били налице. На следващо място съдът е приел, че по отношение приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ административният орган е извършил анализ на бежанската история на чужденеца, а също и обективираната в справка с вх. МД-02-20/14.01.2025 г., издадена от Дирекция Международна дейност при ДАБ, информация относно Сирийска арабска република, съгласно която се наблюдавала съществена промяна в политическата и икономическата ситуация в Сирия, като било взето предвид влиянието на международни организации на територията на Сирия, предлагащи услуги за закрила и подкрепа в полза на вътрешно разселени лица, търсещи убежище лица, бежанци, завърнали се лица и приемащи общности, а също и обстоятелството, че ситуацията със сигурността в Сирия била стабилна и не можело да се говори за висока степен на насилие, поради което според съда обосновано било прието, че молителят не бил изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу неговия живот, поради наличието на съществуващия въоръжен конфликт. Съдът е приел формираните от административния орган съображения за обосновани, тъй като били съобразени с изложената пред него бежанска история и съпоставени с реалната обстановка в Сирия като цяло и с тази в провинцията, в която е живял чужденецът. Освен това според данните от представената в хода на съдебното производство справка с вх. МД-02-159/14.03.2024 г. били налице данни за все още съществуващи въоръжени сблъсъци в някои части от Сирия, но тези данни не променяли извода за подобряване на общата обстановка в Сирия в последните месеци. Според съда поемането на държавната власт в Сирия от нови субекти не променяло положението в негативен аспект, тъй като от информацията от справката на ДАБ и други, общодостъпни, източни ставало ясно, че смяната властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие, а дори напротив - тенденциите за общото положение в Сирия били по скоро положителни, като данните сочели за наличие на множество сирийци, намиращи се извън страната си, изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Башар Асад и такива, които вече се били завърнали през сухопътна граница и чрез отворените международни полети до Дамаск. Предвид всичко изложено съдът е приел, че не можело да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място, Х. Д. А. ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт, какъвто дори и да бил налице - същият не бил повсеместен и не бил насочен пряко към мирните граждани на страната. Прието било също така, че към момента на постановяване на първоинстанционното решение в Сирия не била налице ситуация на изключително безогледно насилие или такава, обосноваваща извод за съществуване на реален висок риск чужденецът да понесе тежки посегателства, като дори самият молител не споделял конкретни обстоятелства, представляващи непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Направен е краен извод за законосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ при МС и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд - Хасково е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на Х. Д. А. се правят оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество са изложени аргументи, че съдът е подходил формално при изследването на бежанската история и анализирането на ситуацията на сигурност в държавата по произход на чужденеца, поради което е достигнал до грешни изводи за липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът задълбочено и пространно е изследвал всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето и касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. На първо място следва да се посочи, че правилно съдът, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на Х. Д. А.. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В конкретния случай няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. Единственият мотив за напускане на Сирия, който кандидатът за закрила изтъква в проведеното на 06.01.2024 г., е войната. Чужденецът не е бил заплашван, върху него не е било оказвано насилие, не е осъждан и не е бил преследван от официалните власти. Предвид изложеното следва да се приеме, че липсват действия от страна на властите или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, от които да се направи извод за преследване или дискриминация към сирийския гражданин. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на Х. Д. А. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Правилно административният съд е приел и че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай оспореният административен акт е издаден при съобразяване на решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, б. д от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ от административния съд е извършен анализ на предоставената от Х. Д. А. бежанска история и актуалната информация относно Сирия. Административният съд подробно е обсъдил данните в представената в административното производство справка на дирекция Международна дейност при ДАБ, на която се е позовал административният орган. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията от представената в съдебното производство справка, а също и тази от общодостъпни източници за ситуацията в Сирия, като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Тези обстоятелства се потвърждават и от представените пред касационната инстанция справка с вх. МД-02-483/10.09.2025 г. и справка с вх. МД-02-373/03.07.2025 г., съгласно които броят на завърналите в Сирия продължава да расте, като сред основните причини за завръщане на сирийците са политическите развития, подобрената сигурност и събирането на семействата. Освен това видно от справките - ВКБООН продължавал да улеснява безопасното завръщане на сирийски бежанци, предоставяйки транспортна и финансова помощ. Наред с това от данните в представените справки може да се направи извод за подобрение на обществено политическата ситуация в Сирия очаквало се създаването на Народно събрание, Федералният съвет на Швейцария, а също и Съединените щати отменяли наложените на Сирия икономически санкции, което е прието за положителна стъпка в развитието и възстановяването на Сирийската държава. Освен всичко изложено следва да се посочи, че настоящата касационна инстанция отчита и факта, че самият Х. Д. А. не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Изрично е посочил, че не е бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи срещу него. Следва да се посочи и че обстоятелството, че семейството му продължава да живее в Сирия, обосновава съждение за липса на притеснение у тях. Предвид изложеното обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспореното Решение 1490/11.02.2025 г., издадено от председателя на Държавна агенция бежанци при Министерски съвет, с което с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ на Х. Д. А. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, Административен съд - Хасково е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,