Решение № 3157 от 24.3.2023 г. на ВАС, VII о.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси срещу Решение 116 от 22.07.2022 г. на Административен съд Разград по административно дело 119/2022 г. С обжалваното решение съдът е отменил Решение BG05M9OP001-2.033-0004/8 от 16.05.2022 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2014-2020 г., в частта му по т. 2.2, с която е постановен отказ да се верифицират разходи на Народно читалище Рома - Вазово - 2007 г. в размер на 10 400 лева. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон. Счита, че съдът неправилно е приел, че административният орган е допуснал нарушение на административно производствените правила, като не е предоставил възможност на бенефициера за представяне на допълнително становище по отношение на недопустимите разходи. В тази връзка, посочва константна съдебна практика на ВАС и я навира за относима. Счита, че фактите по делото не са спорни между страните и са установени правилно от съда, но са неправилни изводите му по отношение на установеното от УО нарушение. Посочва, че плащанията на уговорената по процесния договор сума към лицето, дължимите осигуровки и удържан авансов данък са свързани платежни операции, извършени на едно основание - процесния договор сключен с изпълнителя, поради което правилно сумата от 10 400 лева е неверифицирана на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г; ЗУСЕФСУ) и чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ). Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да потвърди решението на ръководителя на Управляващия орган в оспорената му част. Претендира направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касаторът се представлява от пълномощник М. Крумова. Ответникът по касационната жалба Народно читалище Рома -Вазово - 2007г. , счита същата за неоснователна. В представена писмена защита излага подробно фактите по делото, анализира ги и счита за правилен извода на съда за незаконосъобразност на оспорения акт. Посочва, че неоснователно в касационната жалба се поддържа разбиране, че с извършеното плащане е нарушена забраната за плащане в брой, предвидена в чл. 3 ЗОПБ. Счита за неоснователни доводите на касатора за липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Посочва, че правилно съдът е приел, че бенефициерът е следвало да бъде предварително уведомен от органа за основанието за недопустимост на конкретния разход и да му бъде предоставена възможност за допълнително становище и доказателства. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Представлява се от адв. Д. Михайлова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, следното: На 09.10.2019 г. между Народно читалище Рома Вазово - 2007 г. и УО на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2014 2020 г. е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура BG05M9OP002-2.033 МИГ Исперих Социално-икономическа интеграция на маргинализирани общности по проект BG05M9OP002-2.033-0004 Овластяване на жените от уязвимите общности чрез разширяване на мрежата от Майчини центрове в Община Исперих на стойност 199 804.00 лв. при безвъзмездна помощ в размер на 100%. На 01.04.2020 г. между Народно читалище Рома - Вазово - 2007 г. и К. Хасанов е сключен договор, с който лицето прима да изпълнява задълженията на Експерт Общностна работа по дейност - Организиране на Ромски майчини центрове, Направление 3: Подобряване достъпа до социални и здравни услуги със срок най-късно до 01.08.2021 г. В раздел II Цени от договора в т. 1 е посочено, че Възложителят се задължава да заплати на изпълнителя хонорар с почасова ставка 20.00 лева на час максимум 520 часа или общата максимална сума по договора в размер на 10 400.00 лева. В т. 2 от същия раздел се посочва, че в цената са включени всички разходи по изпълнение на услугата, включително осигуровки за сметка на възложителя. Подадено е искане за междинно плащане 5 за разходите за отчетния период 31.05.2021 г. 09.10.2021 г. На 16.05.2022 г. РУО издава решение за верификация в т. 2.2, на което определя размер на неверифицираните разходи 10 400,00 лв., като същите се отнасят до възнаграждение и осигурителни вноски на К. Хасанов. Органът е приел, че извършените плащания по сметка за изплатени суми 1 от 30.07.2021 г., са извършени в нарушение на разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗОПБ, т.к представляват свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, а именно сключения с К. Хасанов договор. УО определя плащанията като незаконосъобразни и не верифицира отчетената сума, свързана с тях, в размер на 10 400, 00 лева. Компетентността на издателя на решението е доказана с представената в съдебното производство Заповед РД-03-2 от 01.12.2020 г. на министъра на труда и социалната политика, с която определя ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2014 2020 г. При тези факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа изискуемите реквизити, но при издаването му органът е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът приема, че при издаване на оспорения административен акт, РУО е допуснал съществени нарушения на производствените правила, т.к е следвало предварително да уведоми дружеството за основанията за недопустимост по конкретния разход и да му предостави възможност за представяне на допълнителни доказателства и становище. Първоинстанционният съд обосновава изводите си в тази насока с посочване на практика на ВАС по сходни казуси. По отношение на отказа за верифициране на разходи за отчетния период, съдът счита същият за издаден в противоречие на материалния закон. Неверифицираният разход е на стойност 10 400,00 лева и включва платени задължителни осигурителни вноски от 359,40 лева, авансово удържан данък върху облагаемия доход от 744,06 лева, които са платени на НАП по банков път. Сумата от 9296, 54 лева представляваща възнаграждение на изпълнителя по сключения договор е изплатена в брой, видно от приложен по делото разходен касов ордер 58-А от 30.07.2021 г. Съдът приема, че сумата която е изплатена от възложителя за хонорар на изпълнителя, не попада в хипотезата на посочената за нарушена от РУО разпоредба - чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗОПБ, т.к стойността на възнаграждението е платена еднократно и неговият размер не надвишава 10 000 лева. Първоинстанционният съд приема, че свързаните платежни операции представляват плащания на едно и също основание към едно и също лице, а данъкът и осигуровките не са платени на изпълнителя на договора, а на НАП, поради което счита, че спорният разход е извършен законосъобразно и отговаря на изискването по чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕФСУ. Въз основа на това, първоинстанционният съд прави извод за незаконосъобразност на оспорения акт и отменя същия в оспорената му част. Решението е правилно като краен резултат. Правилно първоинстанционният съд приема, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган и в изисканата от закона форма. По отношение на отказа от верификация на разходите по договора: Уредбата на производството по верификация на разходи се съдържа в раздел II "Плащания, верифициране и отчитане на разходи", глава пета ЗУСЕФСУ (Загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.). Съгласно тези разпоредби, междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган. Съгласно чл. 62, ал. 3 ЗУСЕФСУ, УО извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане и на проверки на място, когато това е приложимо. Общите условия за допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕФСУ. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 1, 2 и 4 ЗУСЕФСУ, разходите се считат за допустими, ако са налице едновременно следните условия: 1.) разходите са за дейности, съответстващи на критериите за подбор на операции и се извършват от допустими бенефициенти съгласно съответната програма по чл. 3, ал. 2; 2.) разходите попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи; 4.) разходите са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Тежестта да установи и да докаже, че извършените от бенефициера разходи не са допустими е на ръководителя на Управляващия орган. Той е длъжен също да даде мотивирано заключение по установените от него обстоятелства, по събраните доказателства и по избраната от него правна квалификация на установената недопустимост на разхода. За издаването на процесния административен акт, в оспорената му част, административният орган е посочил като правно основание на извършения отказ за верификация разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за ограничаване на плащанията в брой. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност под 10 000 лв., но могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лв. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в стойността на неверифицираният разход на стойност 10 400 лева, се включват платените задължителни осигурителни вноски от 359,40 лева и удържания данък върху облагаемия доход от 744,06 лева. Правилни са изводите на съда, че така изплатените суми, представляват отделни плащания насочени към различни субекти. Не може да се приемат доводите на касатора, че тези плащания са свързани по смисъла на разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗОПБ. Същите биха могли да се приемат за свързани , ако бяха възникнали от едно основание и са насочени към едно лице. В процесния случай в изпълнение на сключен договор 1 от 01.04.2020 г. сключен между Народно читалище Рома -Вазово - 2007 г. и К. Хасанов, бенефициерът е изплатил сумата от 9 296,54 лева в брой на изпълнителя, представляваща възнаграждение за извършената работа по договора. Сумата за дължимия авансов данък върху дохода в размер на 744,06 лева и сумата представляваща задължителни осигурителни вноски на стойност 359,40 лева е преведена и изплатена по различни банкови сметка на Национална агенция за приходите. Видно от представените доказателства, така осъществените плащания в брой и по банков път, действително надвишават сумата от 10 000 лева, но същите плащания са отправени към различни правни субекти, поради което не може да се приеме изводът на органа, че бенефициерът е нарушил разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 Закона за ограничаване на плащанията в брой. Неправилен е изводът на съда за допуснати от органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила поради неуведомяване на бенефициера за основанията за отказ от верифициране и неизискване на допълнителни документи и разяснения от него. Съдебната практика, на която се позовава първоинстанционният съд е неотносима към предмета на настоящия спор. Изрично следва да се посочи, че Решение 8524 от 25.06.2018 г. на ВАС по административно дело 14082/2017 г. VII отд, на което съдът се позовава, касае усложнена фактическа обстановка, при която е прието че административният орган е допуснал съществено нарушение на производствените правила, т.к не е поискал и събрал в цялост необходимите документи обосноваващи отказа от верифициране на разходите по процесния проект. Изложената в посоченото решение фактическа обстановка, не може да извежда като правило и да вменява задължения на административния орган, че в производството по верификация, следва задължително да предостави възможност на бенефициера за представяне на допълнителни документи и разяснения. Това производство започва по искане на бенефициера и той има задължение да представи всички необходими разходно-оправдателни документи ведно с искането си съгласно чл. 60, ал.1, 2 и 3 ЗУСЕФСУ. Административният орган може да поиска допълнителни разяснения и доказателства в точно определени случай съгласно чл. 63, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Правилно е, посочено от РУО, че в конкретния случай не е налице никоя от хипотезите на чл. 63, ал. 1 ЗУСЕФСУ, поради което доводите му за липса на нарушение на административнопроизводствените правила са основателни. Посоченото не променя извода на съда, че оспореният административен акт е незаконосъобразен поради неправилно издирен и приложен материален закон (чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗОПБ) от административния орган. Предвид изложеното, като е обосновал извод за незаконосъобразност на оспореното решение на РУО, в частта му по по т. 2.2 и го е отменил, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, съответно на закона и представените по делото доказателства. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника не са поискани, с оглед на което не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,