Решение № 4679 от 22.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9198/2019 г.

Решение № 4679 от 22.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9198/2019 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Ихсан, [гражданство], срещу Решение № 950 от 13.05.2019 г. на Административен съд - Варна, постановено по административно дело № 225/2019 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на г-н Ихсан срещу Акт № 365 р-57392 от 19.12.2018 г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Варна, с който на основание чл. 26, ал. 2 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 2 от Закона за чужденците в Република България е отказано издаването на разрешение за продължително пребиваване в Република България на К. Ихсан и е определен 14-дневен срок за напущане на страната. Касационния жалбоподател – К. Ихсан, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно е приел липса на нарушение на чл. 35 АПК в административното производство, изразяващо се в невъзможността на засегнатото лице да представи обяснения и доказателства пред административния орган. Същественото процесуално нарушение на органа не може да бъде санирано с възможността за процесуални действия пред съда. Касаторът твърди, че по делото е установено, че за периода на проверката - жалбоподателят е имал минимум 10 действащи трудови договора. Изпълнено е изискването на чл. 24, ал. 1, т. 2 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) за разкриване на 10 работни места. Фактът, че част от работниците са в неплатен годишен отпуск не е в резултат само на волята на работодателя. Споровете относно действителността на трудовите правоотношения се разглеждат от гражданските съдилища по общия исков ред, като косвеният им съдебен контрол в административното производство е недопустим. Моли съдът да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения отказ. Касаторът се представлява от адв. С. Желязкова, Адвокатска колегия – гр. Варна. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – гр. Варна, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. При липсата на доказателства за надлежно обявена недействителност на трудовите договори и наличието на доказателства за търговска дейност с разкрити 10 работни места за български граждани на пълно работно време, оспореният административен акт и съдебното решение, с което той е потвърден са неправилни и следва да бъдат отменени. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, следното: К. Исхан (K. Ihsan) е [гражданство], [дата на раждане], ЛНЧ [номер], притежаващ документ за задгранично пътуване № [номер], валиден до 15.10.2022 г., продължително пребиваващ на територията на страната на основание чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ. На 27.11.2017 г. с Решение № 56/1976 е продължен срокът на г-н Ихсан за продължително пребиваване в Република България на основание чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ, считано до 15.12.2018 г. На 16.11.2018 г. г-н Ихсан е подал до Директора на ОДМВР - Варна заявление, № 4999, за предоставяне на право на продължително пребиваване в Република България, на основание чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ, като му се удължи срокът с една година. Към заявлението е приложил изискуемите документи по чл. 14, ал. 1 и чл. 16, ал. 2, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България (ППЗЧРБ). На 06.12.2018 г. около 11 часа, служители на сектор "Миграция" при ОДМВР - Варна са извършили проверка на заявените от г-н Ихсан работни места, резултатите от която са отразени в изготвена докладна записка № 12556 р-3467. От проверката е установено, че на адрес в гр. Варна, ул. "Радецки" № 70 е установен шивашки цех с оформени четири работни места за шивачки, две за кроячки и едно за гладачка. При проверката в цеха не е имало нито един човек ангажиран с производството на дрехи. На адрес гр. Варна, ул. "Христо Ботев" № 10 е установен магазин за дрехи, в който по време на проверката е установен само собственикът на фирма "Маркалар" – г-н Ихсан. На 18.12.2018 г. със становище № 1255 бр-3588, началник сектор "Миграция" при ОДМВР - Варна е предложил да бъде издаден отказ за продължително пребиваване на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЧРБ, тъй като от данните по преписката се установява, че във фирма "Маркалар" ЕООД, за последните шест месеца, е работил на пълно работно време само един работник - български гражданин, и един е бил ангажиран почасово, останалите са били в неплатен годишен отпуск. На 19.12.2018 г., директорът на ОДМВР – Варна е постановил отказ № 365 р-57392 за издаване на разрешение за продължително пребиваване в Република България на К. Ихсан, като приел, че не са налице предпоставките на чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ, тъй като в срока на пребиваването си жалбоподателят е поддържал по-малко от 10 работни места за български граждани. Въз основа на така установените факти съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания, постановена е при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Не е налице твърдяното от оспорващия нарушение на чл. 35 от АПК, тъй като не се установява органът да е пропуснал да изследва твърдян от жалбоподателя факт в заявлението му за предоставяне право на продължително пребиваване в Република България. Съдът е приел, че за осъществяване фактическия състав, визиран в чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ е необходимо разкритите 10 работни места да бъдат реално заети от български граждани, които да престират работна сила с всички произтичащи от това последици, за срока на пребиваването, т. е. за целия престой, а не само за отделни месеци от него. Посоченото правило кореспондира с разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 2 ППЗЧРБ. По отношение на г-н Ихсан е отпаднала една от кумулативно изискуемите от чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ предпоставки - упражняване на търговска дейност, в резултат на която са наети по трудово правоотношение 10 български граждани, поддържани за срока на пребиваването. Следователно с неизпълнение на едно от кумулативно предвидените условия по чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ, предпоставките за издаване на атакувания отказ са налице. Въз основа на горното съдът е направил извод за законосъобразност на оспорения отказ и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Съдът е установил релевантните по делото факти. Безспорно е, че касаторът е чужд гражданин, по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЧРБ, пребивава законно в страната на основание разрешение за продължително пребиваване, мотивирано с разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ. Не се спори, че касаторът своевременно подал искане за продължаване на срока на пребиваване. Спорът по делото е досежно приложението на материалния закон. Видно от оспорената заповед, същата е издадена на основание чл. 26, ал. 2 ЗЧРБ (преди изменението с ДВ, бр. 34 от 2019 г.). Посочената разпоредба определя предпоставките, при които се отказва издаването на разрешение за продължаване на срока на пребиваване на чужденец, а именно когато е установено, че не отговаря на условията по чл. 24, 24а - 24г, 24е, 24з, 24и, 24к, 24м, 24н, 24о, 25, 25б, 33а, 33г и 33к - 33м, 33п и 33т. Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и осъществяват търговска дейност в страната по законоустановения ред, като в резултат на тази дейност са разкрити най-малко 10 работни места на пълно работно време за български граждани, поддържани за срока на пребиваването, освен когато е уговорено друго в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, като изискването е валидно за всеки един съдружник поотделно; същите условия се прилагат и за всеки управител поотделно. Касаторът твърди, че съдът неправилно е приел, че органът е спазил административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед и главно разпоредбите на чл. 35 АПК, тъй като не му е дадена възможност да участва в производството пред административния орган. Преди всичко следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 35 АПК задължава административния орган да издаде съответния акт, след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъди обясненията и възраженията на заинтересованото лице. Видно от доказателствата по делото органът е издал акта си след като е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая – по делото са приложени всички относими доказателства, релевантните факти са посочени в становището до органа, издал оспорения акт, което е посочено и като мотив на акта, и е обсъдил всички заявени от г-н Ихсан обстоятелства. В случая се касае за нормативно установени документи, които следва да бъдат представени от заявителя. В тази връзка не следва да бъдат давани допълнително указания или да се изискват други документи. С оглед на горното доводите на касатора за неправилна преценка на първоинстанционния съд на спазването на чл. 35 АПК е неоснователен. Следва също така да се посочи, че нито в първоначалната жалба, нито дори в касационната жалба касаторът не сочи факти и обстоятелства, които не са били обсъдени от органа при постановяването на оспорения акт. Правилен е изводът на съда за законосъобразност на отказа поради липса на предпоставките на чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ. Както беше посочено по-горе приложимостта на посочената разпоредба изисква лицето да осъществява търговска дейност, в резултат на тази дейност да са разкрити най-малко 10 работни места на пълно работно време за български граждани, които следва да се поддържат за срока на пребиваването. При съобразяване на обстоятелството, че на г-н Ихсан е било разрешено продължително пребиваване в Република България за срока от 27 ноември 2017 г. до 15 декември 2018 г., именно за този период следва да бъдат поддържани 10 работни места на пълно работно време за български граждани, като за този период и съответното лице следва да осъществява търговска дейност в Република България. От събраните по делото доказателства се установява, че при подаване на заявлението за издаване на разрешение за продължително пребиваване чуждият гражданин е представил и справка за актуалното състояние на действащите в дружеството трудови договори, от която е установено наличието на сключени 12 броя договори с български граждани към 29.10.2018 г. От тази справка е видно, че три от договорите са сключени съответно на 27.06.2018 г., 21.10.2018 г. и 22.10.2018 г. Само от този документ може да се направи извод, че през срока на пребиваване на чужденецът са поддържани само 9 работни места, тъй-като останалите три са сключени едва в края на периода. Като доказателство по спора са представени и справки от Национална агенция по приходите за брой осигурени лица за периода 01.05.2018 г. до 31.10.2018 г., от които е видно, че на пълно работно време към "Маркалар" ЕООД са осигурявани десет човека само за последните два месеца – септември и октомври (октомври са 12 човека). Преди това на пълно работно време са били назначени само трима човека, и то не за всички месеци. При съобразяването на тези обстоятелства не може да се приеме изпълнението на предпоставките по чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ. Следва да се съобрази обстоятелството, че посочената разпоредба поставя безусловното изискване за осъществяване на търговска дейност и за поддържане на 10 работни места на пълно работно време за български граждани за целия срок на разрешено продължително пребиваване на чужденеца – в процесния случай това е периода, който започва от 27 ноември 2017 г., доколкото това е последното решение за продължаване на срока на пребиваване на чужденеца в Република България. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява обстоятелството, че за периода от 27 ноември 2017 г. до датата на извършване на проверката по спазване на изискванията на чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ чужденецът не е изпълнил законовите предпоставки. Без значение е броят на сключените трудови договори щом безспорно се установява, че не са налице 10 работни места на пълно работно време. Органът не се е позовал на недействителност на сключените трудови договори, а на липсата на предпоставките на чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ. Затова и не следва да се обсъжда редът за обявяване на недействителност на трудовите договори, тъй като е неотносим към спора. Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните по делото факти, направил е въз основа на тях обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон. Поради това решението му е правилно. Същото е и валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд