Решение № 7933 от 28.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7596/2017 г.

Решение № 7933 от 28.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7596/2017 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Стил - ЛМ" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Пазарджик, подадена чрез упълномощен адв. А. Костов, против решение № 506 от 16.05.2017 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка № КЗК-551/2016 г. С жалбата се оспорват изводите на КЗК, касаещи тълкуването и прилагането на чл. 35 от ЗЗК и се развива тезата, че КЗК в мотивите си не е обсъдила, дали заблуждението на клиентите онлайн е целяло и нелоялното им привличане и осуетяване на сключването на договори с жалбоподателя в хипотезата на чл. 36 ЗЗК. Жалбоподателят твърди, че Комисията е допуснала нарушение, като е приела, че не е налице хипотезата на чл. 35, ал. 2 ЗЗК, защото още през месец юни 2016 г. Патентното ведомство е било сезирано относно незаконна дейност на "Дистан -1" ООД, което чрез сайта си www. redlips-obuvki. com е продавало обувки с марката "Red Lips". Развива тезата, че фирмите "ВЕЕР" ООД, "Дистан -1" ООД и "Едис 1" ЕООД като вносители, дистрибутори и търговци са нарушители национална търговска марка "RED LIPS" на територията на България и нямат каквито и да е права върху нея. Счита, че с постановяването на акта си КЗК е допуснала и нарушение на административнопроизводствените правила, като недопустимо е коментирала поведението на "ВЕЕР" ООД, което дружество не е страна в административния процес и по този начин го е опорочила изначално. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Комисията за защита на конкуренцията оспорва жалбата чрез упълномощени юрисконсулти Георгиев и Кондиева, които в съдебни заседания и с писмени бележки пледират за отхвърляне на жалбата като неоснователна и излагат подробни аргументи за правилно изясняване на релевантните факти и законосъобразно изпълнение на изискванията на специалния закон в съответствие с чл. 7 и чл. 35 от АПК. Заявяват искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованите страни - "Едис 1" ЕООД, гр. Русе и "Дистан 1" ООД, гр. Русе оспорват жалбата чрез упълномощени адв. Славов и адв. Сергиев, които в проведените съдебни заседания и с писмено становище пледират за отхвърлянето й, като неоснователна. Излагат доводи за законосъобразност на обжалваното решение на КЗК, като сочат, че с оглед резултатите от приетите съдебно-маркова и съдебно-счетоводна експертизи е установено категорично, че търговският имидж на процесната марка "Red Lips" на съответния пазар е създаден от други лица, различни от жалбоподателя и това се е случило далеч преди датата за регистрация на притежаваната от него национална марка "Red Lips". Претендират присъждане на сторените в съдебното производство разноски за адвокатско възнаграждение и внесени депозити за вещи лица. Като прецени данните по делото и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, настоящият съдебен състав приема за установено следното от фактическа страна: Страните не спорят помежду си относно обстоятелствата, че КЗК е сезирана с искане вх. № ВХР-1463/27.07.2016 г., подадено от "СТИЛ-ЛМ" ЕООД, в което се твърдят извършени нарушения от "Дистан 1" ООД и "Едис 1" ЕООД по чл. 35, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 и чл. 36, ал. 1 ЗЗК във връзка с чл. 29 ЗЗК и се иска налагане на предвидените в закона санкции. В предявеното до Комисията искане се съдържа описание на поведението на ответните дружества, като се заявява, че същите са свързани лица, които с действията си осъществяват нарушаване на интелектуалната собственост, като използват в търговската си дейност марка "Red Lips" без съгласието на притежателя й. Искателят твърди, че e закупил домейн www. obuvki-redlips. com, регистриран на 22.04.2014 г. с цел осъществяване на онлайн търговия, а от 15.06.2014 г. е регистриран домейн www. redlips-obuvki. com, който е използван от "Дистан 1" ООД и "Едис 1" ЕООД за продажба на артикули с марка "Red Lips", като с тези си действия се цели заблуждаване на клиентите, нелоялното им привличане и осуетяване сключването на договори със "СТИЛ-ЛМ" ЕООД. Молителят счита, че с действията си ответните дружества извършват нарушения на разпоредбите на чл. 35 ЗЗК и релевира оплакване, че чрез домейна www. redlips-obuvki. com и чрез Фейсбук страница с наименование "Red Lips" марката на молителя се използва с комерсиална цел и ответните дружества с описаните действия осъществяват нарушаване на интелектуалната собственост. Подателят на искането сочи, че "Стил-ЛМ" ЕООД произвежда и разпространява обувки и обувни аксесоари от години и се е наложил на пазара като добросъвестен търговец, като от началото на 2014 г. започва да развива дейността си под марката "Red Lips", което е от значение за установяване на нарушение от "Дистан 1" ООД и "Едис 1" ЕООД. Развива аргументи, че с описаните действия ответните дружества осъществяват многопластова дейност на нелоялна конкуренция, която попада във всички, предвидени в чл. 35 ЗЗК хипотези, тъй като тя цели въвеждане на потребителите в заблуждение относно произхода на стоките, производителя и фирмата. Според молителя ответните дружества осъществяват нарушение и по чл. 36, ал. 1 ЗЗК, защото пазарното поведение на ответниците по преписката цели привличане на клиенти и осуетяване на сключването на договори с него. От приложената по делото административна преписка е видно, че КЗК с писмо, изх. № ИПИ-203/КЗК/551/2016 от 11.04.2017 г. повторно е изискала от "Стил-ЛМ" ЕООД доказателства за извършвана стопанска дейност, както и такива, които сочат конкретно периода, в който дружеството произвежда и/или разпространява стоки с наименование "Red Lips", но към дата на постановяване на решението на КЗК не е постъпила изисканата от Комисията информация. КЗК е изискала информация и от "Дистан 1" ООД, "Едис 1" ЕООД, както и от "ВЕЕР" ООД, "Стен" ЕООД и от румънското предприятие производител на обувките "Red Lips" - Sc Pacific Holding Srl. Тезата на "Дистан 1" ООД и "Едис 1" ЕООД е, че напълно законно разпространяват на българския пазар обувки с марката "Red Lips", която е регистрирана на 10.12.2010 г., закупени непряко от законния притежател на марката - Sc Pacific Holding Srl. Във връзка с твърдението на искателя за имитация се посочва, че марката се предлага на българския пазар от 2009 г., много преди да бъде регистрирана сходната марка на "Стил-ЛМ" ЕООД, поради което марката "Red Lips" е присъствала достатъчно дълго на пазара и е била позната на потребителите преди датата на заявяване на националната марка и поради това потребителите не свързват обувки "Red Lips" с искателя "Стил-ЛМ" ЕООД. Според ответното дружество "Едис 1" ЕООД с твърденията си искателят се опитва да черпи права от своето противоправно поведение, тъй като марката "Red Lips" е регистрирана от управителя на "Стил-ЛМ" ЕООД недобросъвестно, защото към момента на подаване на заявлението за регистрация на националната марка "Red Lips" искателят е бил наясно, че тя е обект на чужда индустриална собственост, понеже години преди да я заяви в Патентното ведомство е продавал обувки, които са били означени с този знак. Посочва, че подателят на искането също като "Едис 1" ЕООД е закупувал обувки "Red Lips" от фирма "ВЕЕР" ООД, като притежателят на европейската марка е подал в Патентно ведомство искане за заличаване на националната марка. След събиране на необходимата релевантна информация, прецизно проучване и подробно обсъждане на относимите към спора факти Комисията е постановила решение № 506 от 16.05.2017 г., с което е установено, че не е извършено нарушение по чл. 35, ал. 1, чл. 35, ал. 2, чл. 35, ал. 3 и чл. 36, ал. 1 ЗЗК от страна на "Дистан 1" ООД и "Едис 1" ЕООД, двете със седалище и адрес на управление: гр. Русе. За да достигне до този резултат КЗК се е позовала на нормата на чл. 98, ал. 1, т. 3 ЗЗК и след подробен фактически и правен анализ е преценила оплакванията на искателя като неоснователни. Гореописаното решение е съобщено на "СТИЛ-ЛМ" ЕООД с известие - обратна разписка, получена от дружеството на дата 5.06.2017 г. Недоволен от постановеното решение искателят го оспорва с жалба чрез КЗК до Върховния административен съд, която е подадена на 16.06.2017 г. При така изяснената фактическа обстановка настоящият съдебен състав извежда следните правни изводи: По ДОПУСТИМОСТТА: Съдът счита, че жалбата на "СТИЛ-ЛМ" ЕООД е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като предявена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в чл. 64, ал. 1, изречение второ от ЗЗК. По ОСНОВАТЕЛНОСТТА: Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Според решаващия съдебен състав оспореното решение е издадено от компетентния за това независим специализиран държавен орган в рамките на законовата му компетентност, изрично предвидена в нормите на чл. 98, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 3 и чл. 60, ал. 1, т. 5 ЗЗК. Процесният акт е произнесен от горепосочения колективен орган при спазване изискванията за кворум и мнозинство за приемане на решение, регламентирани в чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗЗК. Съдът констатира, че атакуваното решение е издадено в писмена форма, подробно е мотивирано с излагане на фактически обстоятелства и правни изводи и съдържа всички необходими реквизити, посочени в чл. 62 от ЗЗК. Решаващият съдебен състав счита, че при постановяване на обжалваното решение не са осъществени съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като КЗК е извършила обективно и компетентно проучване на правнорелевантните факти и обстоятелства при активно участие на страните в спора. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че Комисията е осъществила нарушение, изразяващо се в коментиране поведението на "ВЕЕР" ООД, което дружество не е страна по административната преписка. Съдът счита, че в случая не е налице соченото нарушение, защото в хода на извършеното проучване е било безспорно установено, че именно това дружество е единственият вносител в Република България на обувките "Red Lips" от румънския производител Sc Pacific Holding Srl. Не е спорно обстоятелството, че и искателят, и ответниците по преписката, както и останалите разпространители на визираните обувки от други дружества в София, Ямбол, Благоевград, Шумен, Дупница, Монтана, Смолян, Силистра и др. градове извършват тази дейност, след закупуването и получаването им от "ВЕЕР" ООД, което ги доставя за страната от производителя Sc Pacific Holding Srl. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че поведението на вносителя за България законосъобразно е изследвано и обсъждано за да може успешно да се установи механизма на правоотношенията между жалбоподателя и заинтересованите страни в настоящото производство и на всеки от тях с вносителя на обувките с марка "Red Lips". Ето защо решаващият съдебен състав намира, че при произнасяне на атакувания административен акт не са налице отменителни основания, регламентирани в чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 АПК. По отношение развитите в жалбата на "СТИЛ-ЛМ" ЕООД възражения за наличие на противоречия с материалния закон, съдът счита, че също са неоснователни. В жалбата, с която е сезиран Върховния административен съд, се съдържат аргументи за неправилно тълкуване и прилагане на нормите на чл. 35, ал. 2 и ал. 3 ЗЗК и за нарушение на изискванията на чл. 36, ал. 1 във връзка с чл. 36 ЗЗК. В случая е безспорно установено, че "Стил-ЛМ" ЕООД, "Дистан 1" ООД и "Едис 1" ЕООД са предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от ЗЗК, които извършват конкурентна стопанска дейност. Това е така, защото точно е констатирано, че страните в производството извършват дейност, свързана с търговия на обувки, поради което съдът приема, че КЗК правилно е определила, че "Стил-ЛМ" ЕООД осъществява стопанска дейност чрез магазин, находящ се в гр. Пазарджик и посредством интернет сайт www. obuvki-redlips. com, докато "Дистан 1" ООД осъществява предлагането и продажбата на обувки в магазин в гр. Русе, а "Едис 1" ЕООД чрез интернет сайт www. redlips-obuvki. com. Комисията правилно е преценила, че тъй като "Стил-ЛМ" ЕООД и "Едис 1" ЕООД осъществяват дейност чрез интернет магазин, разпространявайки стоки на територията на цялата страна, без ограничение от гледна точка на териториалния обхват на дейността, то тези две дружества следва да се приемат като конкуренти на пазара на продажба на обувки на територията на цялата страна, а "Дистан 1" ООД следва да се приеме като конкурент на молителя само на съответния пазар на територията на гр. Русе. КЗК правилно е определила процесния период, като е преценила за относим към анализа на поведението на "Дистан 1" ООД и "Едис 1" ЕООД периодът на предлагане на обувки "Red Lips" на българския пазар от 2009 г. до датата на постановяване на обжалваното решение - 16.05.2017 г. Съдът споделя становището на КЗК, че твърденията за извършено нарушение на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК от страна на "Дистан 1" ООД и "Едис 1" ЕООД е неоснователно, защото с цитираната норма се забранява предлагането на стоки или услуги с външен вид, опаковка, маркировка, наименование или други белези, които заблуждават или могат да доведат до заблуждение относно произхода, производителя, продавача, начина и мястото на производство, източника и начина на придобиване или на използване, количеството, качеството, естеството, потребителските свойства и други съществени характеристики на стоката или услугата. В конкретния случай обаче фактическите обстоятелства, твърдяни от искателя и оплакванията му са насочени към осъществена недобросъвестна имитация на марка от страна на ответните дружества, поради което заявените становища и възражения на страните в производството следва да бъдат преценени с оглед разпоредбата на чл. 35, ал. 2 ЗЗК. Както в искането, което е предявено пред КЗК, така и в жалбата до съда, се поддържа твърдението за наложеност на марката "Red Lips" на българския пазар от "Стил-ЛМ" ЕООД, като се посочва, че това предприятие я използва за означаване на разпространяваните от него обувки с марката "Red Lips" от 2014 г. В хода на административното производство и по настоящото дело е установено чрез приетите по делото и неоспорени съдебно- маркова експертиза и съдебно- счетоводна експертиза, че "Дистан 1" ООД е осъществявало търговия на дребно с обувки, означени с марката "Red Lips" от 2009 г., като е закупувало непряко (чрез "ВЕЕР" ООД) предлаганите от него обувки, брандирани с марка "Red Lips" от притежателя на търговската марка на общността - SC Pacific Holding Srl. По делото са представени и писмени доказателства, че дружествата "Едис 1" ЕООД, "Дистан 1" ООД, "Стен" ООД и "Веер" ООД са свързани лица по смисъла на § 1, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Търговския закон, поради което Комисията е формирала верен извод, че "Едис 1" ЕООД също не използва по недобросъвестен начин марка "Red Lips", защото закупува стоките от негово свързано дружество, което е единственият вносител на спорните обувки и ги разпространява на българския пазар от 2009 г. От тук е изведено обосновано заключение, че марката на Общността "Red Lips" присъства на българския пазар достатъчно дълго и е разпознаваема от потребителите преди заявяването на българска марка "Red Lips" в Патентно ведомство от управителя на "Стил-ЛМ" ЕООД през 2015 г. Горепосочените обстоятелства, които са съществени и определящи за правилното установяване на отношенията между искателя и ответниците по преписката, не са опровергани от страна на жалбоподателя в настоящото съдебно производство. Той е поискал в жалбата, с която е сезирал съда, допускане на съдебно- маркова, съдебно- счетоводна и съдебно- графологическа експертизи, но въпреки многократно дадената му възможност не е заплатил определените му депозити за изготвяне на претендираните три експертизи, поради което с определение от 8.01.2019 т. е отменено предходно определение за допускане на съдебно- графологическа експертиза и относно другите две експертизи в частта им по задачите, поставени от жалбоподателя. При това положение назначените експерти са изготвили допуснатите съдебно- маркова и съдебно - счетоводна експертизи само по задачите, които са поставени от страна на заинтересованите страни в съдебното производство. Следва да се има предвид, че обстоятелството дали марката "Red Lips" е защитена като обект на интелектуална собственост, е неотносимо към въпроса налице ли е "имитация" по смисъла на чл. 35 ЗЗК, защото съобразно постоянната съдебна практика по този вид спорове защитата на правата на интелектуална собственост е различна по характер и не се конкурира със защитата на добросъвестната търговска практика по смисъла на ЗЗК. С влязло в сила определение № 2028 от 17.02.2017 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. д. № 887/2017 г. е отменено определение № 1064 от 8.12.2016 г., постановено от КЗК по преписка № КЗК-551/2016 г. и същата преписка е върната на КЗК със задължително указание за продължаване на процедурата, поради неотносимост към настоящия спор на евентуалното заличаване на националната комбинирана марка "Red Lips" или заличаването на фигуративната марка "Red Lips", регистрирана в Службата на Европейския съюз, която е притежание от производителя на процесните обувки "Red Lips". Ето защо твърденията на жалбоподателя за несъобразяване на процесното решение на Комисията с проведеното производство в Патентно ведомство през м. юни 2016 е неоснователно. От заключението на експерта проф. Маркова, която е представила допуснатата съдебно- маркова експертиза е видно, че е налице информация за използване на марката от юридическите лица "Дистан 1" ООД и "ВЕЕР" ООД, които са свързани лица и са разпространявали на българския пазар обувки с присъствие на словните елементи "Red" и "Lips", закупени пряко или непряко от притежателя й Sc Pacific Holding Srl., като марката се предлага от тях на българския пазар от 2009 г. Пояснено е, че националната марка и по-ранната фигуративна марка на Общността СТМ N 9260944 "RED LIPS" имат висока степен на сходство, изразяваща се в еднакви словни елементи и високосходен изобразителен елемент – червени устни. В този смисъл са и изводите на КЗК, които са отразени в мотивите на обжалваното решение, въпреки твърдението на жалбоподателя, че Комисията не била установила необходимото сходство между двете регистрирани марки - комбинирана и фигуративна. За съда е от съществено значение фактът, че двете визирани марки са действали едновременно и самостоятелно през процесния период до момента на издаване на процесното решение на КЗК, като никоя от тях не е била заличена към датата на обжалвания акт на Комисията, а именно към тази дата - 16.05.2017 г. се преценява от съда законосъобразността на оспореното решение. От заключението на вещо лице Костов, който е изготвил и представил назначената съдебно-счетоводна експертиза е видно, че са били осъществявани покупко-продажби на обувки "RED LIPS" далеч преди регистрацията на националната марка с това наименование през 2014 г., като данни за първите закупени количества на обувки "RED LIPS" са от март 2011 г. и за тази година са доставени от румънския производител общо 364 чифта обувки, а за периода 2011 - 2016 г. "Дистан 1" ООД е закупило от "ВЕЕР" ООД общо 13205 бр. обувки на обща стойност 143344, 50 лв. Експертът изрично е посочил фактура № 810 от 24.03.2016 г, издадена от "ВЕЕР" ООД към "Дистан 1" ООД за 150 чифта обувки "RED LIPS" и на фактура № 520 от 28.03.2012 г, издадена от румънското дружество Sc Pacific Holding Srl към вносителя "Веер" ООД с количество 2304 чифта обувки с марката "RED LIPS". На поставения въпрос относно осъществени покупки на рекламни торбички "RED LIPS" в периода преди датата на регистрация на националната марка, вещото лице е отговорило, че за периода ноември 2010 г. - август 2015 г. "ВЕЕР" ООД е извършило покупки на 247025 бр. рекламни торбички с логото "RED LIPS". При тези данни съдът счита, че КЗК правилно е тълкувала и приложила нормата на чл. 35, ал. 2 ЗЗК, с която се регламентира забрана за използването на фирма, марка или географско означение, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да доведе до увреждане интересите на конкурентите. За да е налице застрашаване или увреждане интересите на конкурент, то последният следва да се ползва с утвърдено и наложено име на съответния пазар с използваната от него фирма, марка или географско означение. Предвид краткия период от време от регистриране на националната комбинирана марка "RED LIPS" от физическото лице Л. Атанасова и прехвърлянето на марката от това лице на дружеството - жалбоподател, извършено на дата 8.07.2016 г. до подаване на искането до КЗК на 25.07.2016 г. и поради липсата на представени доказателства пред КЗК и пред съда за наложеност на търговска марка "Red Lips" на българския пазар от страна на "Стил-ЛМ" ЕООД и за изграден положителен имидж в полза на искателя, както и с оглед на доказаната свързаност на заинтересованите страни с дружеството, внасяло и разпространявало на българския пазар стоки с марка "Red Lips" през дълъг период от време преди заявяване на марката на "Стил-ЛМ" ЕООД, настоящият съдебен състав счита, че "Дистан 1" ООД и "Едис 1" ЕООД правомерно и добросъвестно са разпространявали през процесния период стоки с марката на Общността "Red Lips", което е извършвано със знанието и съгласието на вносителя на стоките "ВЕЕР"ООД и на техния производител Sc Pacific Holding Srl., който е притежател на по-ранно регистрираната през 2010 г. фигуративна марка на Общността СТМ N 9260944 "RED LIPS". По отношение на развитото пред КЗК и пред съда твърдение за осъществено от "Едис 1" ЕООД нарушение на чл. 35. ал. 3 ЗЗК съдът счита, че е без правно основание. В цитираната разпоредба законодателят е забранил използването на домейн или външен вид на интернет страница, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да доведе до заблуждение и/или да увреди интересите на конкурентите. В конкретната хипотеза е безспорно установена наложеността на търговската марка "Red Lips" на територията на България от 2009 г. от страна на друго предприятие "ВЕЕР" ООД, което е различно от жалбоподателя, наличието на годно правно основание за използването на европейската марка от страна на "ВЕЕР" ООД, което е потвърдено и от сключения със SC Pacific Holding Srl договор за предоставяне на изключителна лицензия за използването на марка на територията на страната и свързаността на "ВЕЕР" ООД с "Дистан 1" ООД и "Едис 1" ЕООД. Следва да се отчете и фактът, че съдружникът във "ВЕЕР" ООД С. Стоянов е регистрант и администратор на www. redlips-obuvki. com и неговите действия по регистрацията и използването на домейна не следва да се третират като противоречащи на добросъвестната търговска практика, предвид обстоятелството, че дружествата "ВЕЕР" ООД и "Едис 1" ЕООД са свързани лица, поради което поведението на "Едис 1" ЕООД е свързано с използване на интернет магазин с домейн www. redlips-obuvki. com за осъществяване на своята търговска дейност. Не без значение е и малката времева разлика между регистрацията на двата сходни домейна: "Стил- ЛМ" ЕООД регистрира и използва за нуждите на своята дейност домейна www. obuvki-redlips. com от 22.04.2014 г., а домейнът, използван от "Едис 1" ЕООД - www. redlips-obuvki. com е регистриран на 15.06.2014 г., което е по- малко от 2 месеца, който период е твърде кратък, за да се твърди и докаже, че първият домейн вече се е наложил в интернет пространството, за да може да заблуди потенциалните купувачи, с което да бъдат увредени интересите конкурентите, каквото е изискването на правната норма. Относно релевираното с жалбата твърдение за допуснато от КЗК нарушение на чл. 36, ал. 1 ЗЗК, съдът не споделя становището на оспорващото дружество и го намира за неоснователно. Според решаващия съдебен състав е законосъобразна тезата на Комисията, че чл. 36, ал. 1 ЗЗК императивно изисква осъществяването на конкретен резултат, който в случая не е налице. Искателят в производствто пред КЗК е следвало да установи, че привличането на клиенти от ответниците по преписката е извършено чрез недобросъвестни действия, които да са от естество да мотивират клиенти да прекратят, респективно нарушат договорните си отношения или да не сключат договори и ответните предприятия да са се възползвали да сключат те договори, както и установяване по безспорен начин на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между поведението на конкурентите и противоправния резултат - прекратяване/нарушаване или осуетяване на договори с клиенти. С изпратено писмо изх. № ИПИ-569/КЗК/551/2016 от 30.08.2016 г. Комисията е изискала доказателства и информация, подкрепящи твърденията за извършено нарушение на чл. 36, ал. 1 ЗЗК от страна на ответниците по преписката пред КЗК, но "Стил- ЛМ" ЕООД е посочил, че не разполага с такива. Доказателства в този смисъл не са представени от страна на жалбоподателя и в хода на съдебното производство. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че в случая липсват каквито и да е данни и доказателства за сключени договори или други търговски отношения с клиенти, съответно за прекратени такива, както и конкретни клиенти, които да са се отказали да закупуват предлаганите от "Стил- ЛМ" ЕООД стоки поради недобросъвестно поведение на "Дистан 1" ООД и "Едис 1" ЕООД. Съдът счита, че при постановяване на обжалваното решение не е допуснато и несъответствие с целта на закона, която е прогласена в чл. 1, ал. 1 ЗЗК - осигуряване защита и условия за разширяване на конкуренцията и свободната инициатива в стопанската дейност. В мотивите на процесното решение КЗК е обективирала извършено задълбочено изследване, фактически и правен анализ на релевантните факти и обстоятелства, които са подведени под посочените от искателя правни норми и е изведено обосновано заключение за липса на нарушения, които биха могли да възпрепятстват създаването на условия за разширяване на конкуренцията и да осуетят свободната инициатива в специфичната стопанска дейност, която развиват жалбоподателят и заинтересованите страни през установения процесен период. По изложените съображения съдът счита, че обжалваното решение не страда от пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1 - т. 5 от АПК, което налага отхвърлянето й като неоснователна. По РАЗНОСКИТЕ: С оглед изхода на спора претенцията на оспорващият за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 200 лв., който размер е определен съобразно чл. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Относно претендираните от заинтересованите страни разноски, съдът счита, че те са дължими от жалбоподателя на основание чл. 143, ал. 3 АПК, тъй като обжалваният акт е благоприятен за тях. Заинтересованите страни, чрез упълномощените от тях адв. Славов и адв. Сергиев, своевременно са претендирали присъждане на реално направените от тях разноски за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение и платени депозити за вещи лица, с приложени към делото доказателства за извършените плащания. Жалбоподателят следва да заплати на "Едис 1" ЕООД сторените в процеса разноски, представляващи внесени възнаграждения за вещи лица в размер на 715 лв. и на "Дистан 1" ООД разноски в общ размер 1715 лв., от които договорено и внесено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. и внесени възнаграждения за вещи лица в размер на 715 лв. На основание на горното и чл. 64, ал. 1 от ЗЗК във връзка с чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,