Решение № 7769 от 12.7.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от А. Еляс, гражданка на Ирак, против решение 607 от 16.09.2022 г., постановено по адм. дело 819/2022г. по описа на Административен съд - Хасково. С оспореното решение е отхвърлена жалбата ѝ против решение 12230/03.08.2022 г. на заместник председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Чужденката твърди, че съдът не е обсъдил положението на жени, останали без семейна подкрепа на територията на Ирак. Излага доводи, че традиционният ислям не приема , че лицата от женски пол могат да водят самостоятелен живот, без опеката на лице от мъжки пол. Сочи, че децата ѝ са пораснали и се намират на територията на Европа и живеят там постоянно. Счита, че съдът формално е подходил при анализа на бежанската история и неправилно приел, че тя е икономически емигрант. По гореизложените доводи, моли ВАС да отмени решението на административния съд със законните последици. Ответникът Заместник - председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, в съдебно заседание чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита за правилно първоинстанционното съдебно решение и моли същото да бъде потвърдено. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че атакуваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването по жалба на А. Еляс, гражданка на Ирак, против издадено от зам.-председателя на ДАБ решение 12230/03.08.2022 г., с което ѝ е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган зам.- председател на ДАБ към МС на РБ, на когото изрично с разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от ЗУБ, е предоставено правомощие да издава решения за отказ да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. Прието е също така, че са спазени изискванията на чл. 59 АПК за форма на решението. Същото съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 АПК задължителни реквизити, с означение на фактическите и правните основания за издаването му - чл. 75, ал.1, т.2, т.4, от ЗУБ. Първоинстанционният съд е приел, че обжалваното решение на зам.-председателя на ДАБ е постановено в резултат на правилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби на ЗУБ, след като са обсъдени и анализирани данните от бежанската история, съпоставени с актуалната обстановка в страната на произход. Приел е за правилен изводът на административния орган, че изложените от лицата причини не представляват материално-правно основание, по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Анализирайки бежанската история на А. Еляс, административният съд е счел, че историята на търсещата закрила не попада в предметния обхват на ЗУБ и причините за напускането на страната им на произход имат само и единствено битов и личен характер, като не се сочи никакъв страх от преследване от официалните власти или по причина на религиозната ѝ принадлежност, националност, пол, или други релевантни по смисъла на ЗУБ причини. Първостепенният съд е приел, че са неоснователни доводите на жалбоподателката за неправилна преценка на фактите в оспореното решение, както и че органът не е изпълнил задължението си да събере доказателства за страната по произход, с което е нарушил процесуалните си задължения. Предвид изложеното съдът е стигнал до извода, че не са налице предпоставките по чл. 8 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец, защото жалбоподателката не е бежанец по смисъла на закона, а мигрант, търсещ по-добър живот. На следващо място съдът е приел, че не са представени доказателства за наличие на хуманитарни причини, посочени в разпоредбата на чл. 9 от ЗУБ по отношение на оспорващата, а посочените от нея причини да живее в Република България, безспорно имат само и единствено личен характер поради по-добрите условия на живот. Съдът е приел, че в разглеждания случай не се навежда като причина за напускане на страната по произход, наличието на опасност чужденката да бъде осъдена на смъртно наказание или екзекуция, или да бъде подложена на изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. Приел, че положението в държавата на произход не може да се приеме за достигащо такава степен на безогледно насилие, което го определя за такова с характера въоръжен конфликт, по отношение на което да намира приложение тълкуването на чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), дадено с решение от 17.02.2007г. по д. С-465/2007г. Приел, че не е налице специфичната хипотеза по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Според първоинстанционния съд връщането ѝ на територия в страната на произход, където няма въоръжен конфликт, търсещата закрила няма да бъде изложена на реална опасност от посегателства, като изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, както и на тежки лични заплахи срещу живота и личността ѝ като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Предвид изложеното, първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е законосъобразно и правилно, поради което е отхвърлил оспорването като неоснователно и недоказано. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са възраженията на касатора, че ще бъде изложена на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната ѝ сигурност, ако бъде върната обратно в Ирак. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Не са налице релевираните касационни основания за неговата отмяна. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история, не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от бежанската история на търсещата закрила, същата не е доказала наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради тяхната религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. В проведените интервюта жалбоподателката заявила, че напуснала Ирак през месец февруари 2022 г. и легално заедно със семейство от Ирак с автомобил преминали в Турция, където останали близо месец в гр. Истанбул. На територията на Република България била откарана с автомобил до неизвестно за нея място, където я задържала полицията. Заявила, че нейните пораснали деца, които не знае на колко са години се намирали на територията на ЕС. Като причина за напускане на страната по произход, се сочат отправени заплахи от страна на ДАЕШ от 2014 г., като по това време синовете и дъщерите й заминали за Германия, където се установили и вече имали закрила, а тя останала да живее в Ирак, но нямала на кого да разчита за финансова подкрепа. Изложила е твърдения, че по отношение на нея лично не са били отправяни заплахи. Същата не била арестувана, съдена или осъждана, нито е членувала в политически партии и/или организации. Посочва, че в държавата си по произход не е имала проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от нея религия. Така представената бежанска история на чужденката не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, а по-скоро е икономически мигрант, търсещ по-добри условия за живот. От представената по делото административна преписка, както и от приложените доказателства, не може да се направи извод, че чужденката е била обект на преследване. По тези съображения крайният извод на първостепенния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ е обоснован и правилен. Неоснователно са възраженията на А. Еляс, че били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ, поради неправилното анализиране на ситуацията в страната на произход. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по смисъла на чл. 9 от ЗУБ, правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на административния орган е законосъобразно. В случая жалбоподателката не е била принудена да напусне Ирак, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е била застрашена от такива посегателства при завръщането ѝ в страната по произход. Съдът е констатирал, че при издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход на чужденката и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съобразил е и задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението на Съда на Европейската общност по дело С-465/07, според което следва да се установи, че цивилно лице, върнато в съответната страна, поради самия факт на присъствието си на територията на държавата се излага на реална опасност от посочените заплахи. Първоинстанционният съд е изследвал цялостната обстановка в Ирак, съпоставена с личната бежанска история на молителката, при което правилно е приел, че това условие не е налице по отношение на обстановката в страната по произход на чужденката. От съдържаща се по делото справки на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ, относно актуалното положение в Иракски Кюрдистан следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещата закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата ѝ по произход. От нея се установява, че в Ирак не е налице въоръжен конфликт и степента на безогледно насилие, както към датата на произнасяне на административния орган, така и при произнасянето на първостепенния съд не е на такова високо ниво, поради което не може да се приеме, че цивилно лице поради самият факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Следва да се посочи, че сложната ситуация в Ирак сама по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл. 9 от ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила. В случая общата обстановка по сигурността в Ирак и по-специално в Иракски Кюрдистан е стабилна. Тези обстоятелства се потвърждава и от приетата като доказателство в касационното производство справки относно актуалното положение в Ирак с вх. МД-82 от 07.02.2023г. и с вх. МД-837 от 20.12.2022г. В случая оспореният административен акт на председателя на ДАБ при МС, съдържа обосновани изводи и твърдения, които се подкрепят със събраните по делото доказателства. Предвид изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение